От години като родител и гражданин на тази държава се боря за една кауза, а тя е държавата да си изпълни задълженията към всички деца по отношение на изискванията, които има към тях за задължителното им образование и обезпечаването на същото това задължително образование.
В този текст искам да изложа в какво вярвам. Пък нека всеки си направи изводите сам за себе си.
– По законите на РБългария всяко дете трябва да ходи на училище до 16 години.
– По законите на РБългария всяко частно училище трябва да изпълнява държавните изисквания за образование на децата.
– По законите на РБългария трябва да има пари за задължителното образование на всяко дете.
Е, ако моите деца за българи и държавата е отделила пари за задължителното им образование, но те са отишли да учат в частно училище, къде са парите за тяхното образование?
Мнозина ми казват, че сама съм избрала да не ползвам държавните услуги, следователно нямам право да си търся парите за тях. Те са ми предложили държавното училище. Но аз не съм съвсем съгласна. И по-долу ще обясня защо.
В дългите битки с държавната машина, и най-вече с несменяемото средно ниво служители в министрството, а не толкова с министрите, никой не можа да ми отговори къде отиват тези пари. Ако тези пари отиват за сираци, за деца със специални потребности, за нуждаещите се – аз ще спра да питам. Но те не отиват там. Поне никой не знае да отиват там. Дори и министрите не успяват да установят къде потъват тези пари. Иска ми се някой журналист да направи разследване по темата, но няма да доживея. Такситата са по-важна тема за разследване, там държавата не участва.
А сега какво е положението в цивилизования свят, в който образованието, а не краденето, е водеща ценност.
Ако едно училище изпълнява държавните изисквания, то държавата покрива сумата за тази услуга – все едно дали се извършва от държавна или частна институция. Сумата е еднакава за всички, които предлагат тази услуга и то с необходимото качество.
Тази схема у нас работи по отношение на медицинското обслужване (поне на хартия) и никой не пищи, че частници крадат държавата.
Ако едно училище не отговоря на изискванията и работи по своя система, родителите поемат риска за своя сметка. И държавата следи за спазване на закона, но не се меси в образователната програма.
А у нас действа смесена система: Държавата се меси в образователната програма на частните училища, но без да плаща за услугата, която същата тази държава задължава частните училища да извършват.
И нека си го кажем направо – парите за всяко едно българско дете са заложени в бюджета, защото никой не знае кое дете в какво точно училище ще попадне. Тоест и парите за моите деца са в бюджета. Но парите за моите деца потъват някъде. Питам къде?
Работейки с много от министрите по проекти за закон, в ролята си на родител, изчетох много доклади, включително и един, поръчан от същата тази държава на Световната банка, за образователните закони по света. Най-приемливо, поне на мен, ми изглежда въвеждането на система, по която държавата дава документ – чек или т.н., който покрива задължителните образователни изисквания. И ако родителите преценят, че не искат друго да ползват, с този документ детето им учи в училище, което предлага само това и нищо друго. Ако искат детето им да получи възможност да учи и други неща си доплащат.
Истината е, че всички родители у нас си плащат, но някои на черно – за частни уроци и “дарения” към държавните училища.
И ако за изпълнението на една държавна поръчка държавните училища нямат изисквания, то защо за изпълнението на същата поръчка, частните трябва да имат заложен капан за корупция, каквото представлява реформаторското предложение 20% от децата да се учат в частните училища без пари, защото са със специални нужди или талантливи.
Ако държавата продължава да се държи като слон в стъкларски магазин, скоро няма да остане стъкло за чупене в този магазин. Вместо държавата да се почуди как да стимулира частната инициатива в образованието, която очевидно се оказва по-добрата алтернатива, тя се чуди как да краде от същата тази държава – при това, спазвайки закона.
И докато родители, които плащат данъци и работят в тази държава, обучават децата си, за да ги изритат навън от нея при първа възможност, най-малкият проблем на тази държава е дали или не парите за образованието на едно дете, отиват за образованието на точно това дете.
Аз лично се отказах да се боря с вятърните мелници. Поне така приемам тази своя битка. Явно няма да разбера защо е толкова трудно не само на хартия, но и на практика не просто да имаме равни задължения, но и равни права.
И нека сложи ръка на сърцето си този родител, който не плаща за образованието на дете си – алианс, спорт, музика, подготовка за безумно външно о(без)ценяване в 4-ти клас, подготовка за безумно външно о(без)ценяване в 7-ти клас, матури в 12 клас, сертификати за владеене на чужд език и т.н. Е, мили хора, всички тези пари, не са ли следствие на недостатъчното и неадекватно образование в привидно “безплатното” държавно училище? Частното предлага всички това, плюс още много неща на едно място, само че тези, които учат в частни училища си плащат и за това, което другите учите в държавното и което същата тази държава определя и съблюдава да се спазва.
И накрая ще кажа, че нещата вървят към добро там, където има по-малко държава и повече частна инициатива. Явно никой няма интерес българското образование да тръгне в правилната посока.
Съвсем друг е въпросът, че в предложения закон има още хиляди безумия, които някои трябва да коментира, но никой не е прочел целия закон.
Но ще започна от по-далече. Едно време, когато имаше авиокомпания “Балкан” и тя летеше по редовни полети от София до Ню Йорк, когато тероризмът не бе променил живота ни, самолетът прелиташе над Световния търговски център, Статуята на свободата и Стейтън айлънд. Докато пътниците и екипажът се любуваха на тази гледка в салона звучеше песента “Ню Йорк, Ню Йорк” на Синатра. И момента, в който кацнехме, казвахме на пътниците: “Току-що кацнахме на летище “Джон Кенеди” в Ню Йорк”. Да, още преди да кажем името на града, казвахме името на летището. Джон Кенеди ви посреща. И вие пътниците, които знаете какво е направил Джон Кенеди, вече знаете много за тази страна. Създава ви се преживяване и вие тръгвате по ръкава към Ню Йорк с друго настроение.
Днес си седях в едно кафене и си разговарях приятно с един 
