Преди Преди няколко дни споделих във “Фейсбук” фалшива новина, свързана с това, че българите сме неграмотни. Съвестни мои приятели веднага ми писаха, че е фалшива, и аз я изтрих.
Преди Но други написаха на стените си, а аз трябваше да се досетя, че е за мен, че им е писнало от постоянно мрънкащи хора, които само пишат колко сме зле. Та, реших да отговоря тук, защото не мисля, че съм от тези, които смятат, че сме зле и всичко е ужасно. Но…
Преди Понеже ми се налага постоянно да чета курсови работи на студенти, мога да кажа, че резултатите от матурите са просто резултати от матурите. Те не се отнасят до онези два смисъла на грамотността:  “Който знае да чете и пише” и “Който има смисъл и е без правописни грешки”. Никой не спазва правилото за новия ред, който трябва да бъде (по спомени от едно време – един пръст навътре). Това пък правило за едната главна буква, също е социалистическа отживелица. Пълният член ще се пробваме да го отменим, защото иначе няма как да се справим с него.
Преди А към това трябва да прибавя, че онези от БАН така променят правила, че вече има грамотни към определена година, защото ние не се притесняваме от промените и постоянно “ъпдейтваме” правилата, за да сме сигурни, че никой не може да бъде толкова луд, че да ги следи, за да остане грамотен.

Преди Иска ми се обаче да насоча вниманието към факта, че днес НЕграмотността е издигната в култ. Няма как да успееш, ако си грамотен. Или поне не е задължително условие. Защо да се хабиш да си грамотен, като тези, които те управляват, са неграмотни и изобщо не им пука.

Преди Сигурна съм, че и моето поколение е било поне толкова неграмотно, колкото и следващите, но на нас ни правеше впечатление, когато някой е грамотен и ни беше неудобно, когато ние не сме. А дали сме станали е въпрос на личен избор.

Преди Но аз споделих фалшивата новина, защото смятам, че ни липсва най-вече другата грамотност – функционалната – ” Умел, с познания в определена област.” Това с пълния член мога и да го преживея, въпреки че всеки път, когато видя табелката “ОбектА е под постоянно видео наблюдение”, нещо в мен се надига. Защо смятам така:

• Не можем да четем пътните знаци – или ги четем, но просто за сведение.
• Не разбираме какво е пешеходна пътека, особено когато не е поставена там, където ни е щукнало да пресичаме.
• Не разбираме защо трябва да изпреварваме само на определени места, като отвътре ни идва да го правим където на нас ни се иска.
• Не схващаме смисъла на понятието краен срок – то е еластично и граничи с концепцията за безкрайност.
• Не искаме да спазваме правилата, пък нищо, че може и да е за наше добро.
• Не умеем да водим диалог – ако не ми вярвате, вижте което и да било предаване с повече от един гост в студиото – всички говорят един върху друг, не се изслушват, а какво да кажем за факта, че си говорят в паралелни вселени.
• Не умеем да приемем, че на света има различни от нас и те не са опасни.
• Не искаме да говорим за нашите проблеми, защото тези на Дания са по-страшни.
• Не уважаваме образованието, защото все още ни ръководи максимата –  “Учи, за да не работиш”.
• Не си даваме сметка, че царят е гол вече повече от 70 години. И постоянно говорим за дрехите му, за да се самонавием, че е облечен.
• хгл
• йкй
• йкк
  

Преди Мога да продължа още дълго. Мога и да спра. Но преди да ме обвинявате, че мрънкам, че грамотността не е широко понятие, огледайте се как са паркирали колите на паркинга, когато паркирате следващия път. Там ще си дадете сметка, че грамотността ни по отношение на много неща е тотален батак. А ми се иска повече хора да се стараем да бъдем грамотни граждани, защото само така ще имаме шанс да живеем в страна, в която няма мрънкащи постоянно неграмотни люде. Иначе нека отидемЕ и седнемЕ в кръчмата (о, извинете в пъба) и да се напиемЕ!

Преди И може би е добре от време на време да споделяме страшни фалшиви новини, ако те ще ни накарат да се замислим за собствената си отговорност по отношение на това, което се случва около нас.

Преди Усмихната седмица, грамотни читатели:)

P.S. Докато пишех този текст, през прозореца долитаха звуците на 5-6 клаксона и благословии по отношение на нечии майки, заради шофьор, спрял грамотно по средата на улицата, защото имал работа и нямало свободни парко места. 

Няма да крия, че обичам да се нося сред облаците. Все пак 7 години прекарах във въздуха и беше супер. Та когато видях за пръв път рекламата на любимата си напитка Coca-Cola  веднага ми се прииска освен да изпия една студена Coca-Cola да полетя и аз така.

Е, на 02 октовмри 2015 година се случи.

Най-страхотният инструктор по летене Теодор Саралиев ми даде първия урок. Летях само 4 минути, но усещането бе като за цяла вечност – цяла вечност кеф, свобода, адреналин и много, ама много голяма доза щастие.
Дали ще се върна да полетя отновo – да, със сигурност.
Дали ви съветвам да опитате – да, със сигурност.
Дали ще ви кажа къде – да, със сигурност – www.aerodium.bg

И, разбира се, не е добре да сте в това щастие сами. Eто и малко видео:)