Уважаеми пътници, добре дошли…

Винаги говоря за онези мигове от моя живот, в които бях стюардеса, с огромна любов. Някъде там обикнах и летищата. Много особени места са – хора от всякъде, пътуват за навсякъде, облечени са за сезона, към който отиват, или от който идват, говорят на всякакви езици, едни бързат, други спят. Обичам летищата. И наскоро, понеже за кратко два пъти изминах пътя София – Варшава – Краков, се замислих върху нещо, което винаги ми е въздействало, но досега не му бях обръщала внимание.

JFK-4Но ще започна от по-далече. Едно време, когато имаше авиокомпания “Балкан” и тя летеше по редовни полети от София до Ню Йорк, когато тероризмът не бе променил живота ни, самолетът прелиташе над Световния търговски център, Статуята на свободата и Стейтън айлънд. Докато пътниците и екипажът се любуваха на тази гледка в салона звучеше песента “Ню Йорк, Ню Йорк” на Синатра. И момента, в който кацнехме, казвахме на пътниците: “Току-що кацнахме на летище “Джон Кенеди” в Ню Йорк”. Да, още преди да кажем името на града, казвахме името на летището. Джон Кенеди ви посреща. И вие пътниците, които знаете какво е направил Джон Кенеди, вече знаете много за тази страна. Създава ви се преживяване и вие тръгвате по ръкава към Ню Йорк с друго настроение.

Моля ви, не ми казвайте, че това са американски неща. Защото преживяване ми създадоха и двете летища в Полша, през които преминах. Във Варшава ме посрещна летище “Шопен”, а в Краков – летище ‘Йоан Павел II”.

Замислих се, без да питам Гугъл, за кои други летища с имена мога да се сетя. И понеже опитът си казва думата, ето някои от тях: летище “Ататюрк” – Истанбул, летище “Леонардо да Винчи” – Рим, летище “Никола Тесла” – Белград, летище “Шарл де Гол” – Париж.

Спирам с изброяването, защото моделът е ясен според мен. И преди да ви попитам нещо, ще се върна към началото на ХХ век, когато Едуард Л. Бернайс дълго търси име за 50-та годишнина от откриването на електрическата крушка, докато стигне до: “Златен юбилей на светлината”. Убедена съм, че думите имат силата да казват много повече от смисъла си. Убедена съм, че имената имат силата да казват много, и в случая с летищата, да пренасочват мислите и да пораждат емоции. Мисля, че не съм единствената, за която не е все едно дали ще кацне в Ню Йорк или на “Джон Кенеди” в Ню Йорк, дали ще кацне във Варшава или на “Шопен” във Варшава и т.н.

И понеже дълго се чудих, без да мога да измисля нищо, въпросът ми към вас е: Ако летище София би имало име, което да говори на пристигащите нещо и да им създава емоционални преживявания и да ги подготви за страхотни преживявания, как би се казвало нашето летище?
Аз не можах да го измисля, вие сте на ход.