За списъците с 10-те неща

Вчера се запознах с един прекрасен млад човек, запален туристически блогър. Той, без да знае, че някога и аз пишех активно в блога си, ми сподели, че има усещането, че предава доверието на хората, които са го последвали, ако не пише в блога си. И аз се почувствах много виновна.
Вярно е, че никой не ми е писал с възмушение, че не пиша тук, но все пак ми стана гузно. И ето, че след толкова време, сядам отново.
Някои могат да си кажат, че съм намерила пряк път към по-добрата страна на нещата, и егоистично не искам да го споделям. Ще ви разочаровам – още го търся. Но истината е, че с течение на времето осъзнах,  че търсенето или пътят ми доставят по-голямо удоволствие от постигането и намирането. Така че, търся и не спирам. И особенно приятно ми е, че се връщам малко преди Коледа.

check-something-off-your-bucket-list-todayТърсенето ми стигна дотам, че осъзнах, че нямам свой списък с 10-те неща, които искам да направя докато съм още на този свят. И понеже нямам такъв списък, ще ви попитам дали вие имате?

Ако да, какво преобладава в него:
– пътувания или преживявания? – материални неща или емоции? – чувства или мисли?

И ако имате списък, какво ви пречи да започнете да го изпълнявате още днес? Това не е ли именно търсенето на по-добрата страна на нещата?
Та – да създам или да не създам свой списък с 10-те неща, които да направя докато съм още тук?
Вие сте на ход.

Мама ми каза…

ОСМОМАРТЕНСКО БЛОГЪРСКО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО, започнато от Пламен Петров

 Моята майка е най-добрата майка на света.
Сигурна съм, или поне ми се иска, всеки един човек да е имал късмета на случи на майка. Майката човек не си я избира.
От дистанцията на времето се чудя как моята майка е издържала всичко, което й причиних.
Чудя се как не ме нахока нито веднъж.
Чудя се как успя във времена на страх да ме научи да бъда свободна.
Чудя се колко й е струвало да се бори за моето право да бъда себе си.
Чудя се как въпреки всичко продължава да ме обича повече от всичко (е, може би вече не най-много, защото има внуци).
Чудя се какво би станало, ако се бе опитала да ме превърне в това, което тя иска.
Чудя се за още толкова много неща.
Но моята майка винаги ми казваше: Избери сама.
В този ден искам да й кажа, че въпреки всичките бели, грижи и притеснения, които съм й причинила, нямаше да бъда себе си, ако нямах най-прекрасната майка на света. Моята майка. И колкото и странно да звучи, за мен тя винаги е била просто Руми. Моята единствена, любима и незаменима Руми.
Та Руми ми каза: Бори се за мечтите си.

И аз продължавам – къде успешно, къде с цицина на главата да следвам онова, което искам.
Честит празник на всички майки – обичайте децата си, вярвайте им, подкрепяйте ги и един ден ще се учудите какви прекрасни деца имате.
А децата, когато станат родители (по-умните може и по-рано), ще разберат какви прекрасни родители са имали.

Защо времето винаги не стига?

Един въпрос, на който така и не мога да разбера отговора.
Когато съм на работа, в края на работния ден се оказва, че пак има много неща, които ще останат за утре.
Когато съм на лекции, все не успявам да кажа всичко, което съм си намислила и оставям неща за следващата лекция.
Когато съм вкъщи постоянно казвам утре, утре, утре…
А това утре така и не идва.
И аз се чудя само аз ли имам проблем с времето или то времето прости си лети и никога няма да успея да го хвана, особено като искам винаги повече и повече и мечтите се роят, и някакси все ги оставяме за утре.
Как се справяте вие с времето?

Криле на мечтите или Ангели над София

Angels_1Ако сте от породата, от която съм и аз, не може да не забележите аналогията с филма “Криле на желанието”. Но приликите свършват тук. Аз искам да споделя с вас радостта и късмета да живея близо до къща, накацана от ангели и всеки ден по няколко пъти да минавам покрай тях. Но дори и това не е най-важното. По-съкровеното е, Angels_2че тези ефирни създания създават у мен усещането, че ангелите летят близо до мен и ме пазят от всички лоши неща, които могат даAngels_3 се случат на един човек. Не мога да скрия щастието, да живееш в близост да ангелите и усещането, че ей сега, само да помахаш с криле и ти ще литнеш с тях и ще усетиш свободата на небесната шир.

Ако ангелите ви харесат, и искате да ги видите – адресът е ул. Цар Симеон между ул. Будапеща и ул. Георги Бенковски.
Ако всеки сподели с всеки своите ангели, дали пък няма да заживеем в един по-красив и по-добър свят…

Заслужава си поне да опитаме, нали?