Вчера се запознах с един прекрасен млад човек, запален туристически блогър. Той, без да знае, че някога и аз пишех активно в блога си, ми сподели, че има усещането, че предава доверието на хората, които са го последвали, ако не пише в блога си. И аз се почувствах много виновна.
Вярно е, че никой не ми е писал с възмушение, че не пиша тук, но все пак ми стана гузно. И ето, че след толкова време, сядам отново.
Някои могат да си кажат, че съм намерила пряк път към по-добрата страна на нещата, и егоистично не искам да го споделям. Ще ви разочаровам – още го търся. Но истината е, че с течение на времето осъзнах,  че търсенето или пътят ми доставят по-голямо удоволствие от постигането и намирането. Така че, търся и не спирам. И особенно приятно ми е, че се връщам малко преди Коледа.

Търсенето ми стигна дотам, че осъзнах, че нямам свой списък с 10-те неща, които искам да направя докато съм още на този свят. И понеже нямам такъв списък, ще ви попитам дали вие имате?

Ако да, какво преобладава в него:
– пътувания или преживявания? – материални неща или емоции? – чувства или мисли?

И ако имате списък, какво ви пречи да започнете да го изпълнявате още днес? Това не е ли именно търсенето на по-добрата страна на нещата?
Та – да създам или да не създам свой списък с 10-те неща, които да направя докато съм още тук?
Вие сте на ход.