Всеки човек някога е бил малък и е тероризирал родителите си с въпроси. Обикновено защо и никога отговорът не е толкова точен, че да спре да задава въпроси.
Странно защо с възрастта спираме да задаваме въпроси и понякое време дори не искаме да отговаряме.
А светът се развива благодарение на тези, които си задават въпроси и не се примиряват докато не намерят отговора.
У мен напират много въпроси, повечето от тях обаче не задавам на никого и те си остават без отговор. А това не е поведение на човек, който иска да вижда по-добрата страна на нещата. И тъй и тъй съм тръгнала в тази посока, много ми се иска да задам някои от тези напиращи в мен въпроси:
Защо у нас всичко е наопаки?
Защо повечето хора се обличат в черно?
Защо не се усмихват?
Защо винаги искат да те прецакат?
Защо?
Ако имате отговор на някои от тези въпроси или имате други, които не сте се осмелили да зададете, пробвайте тук. Все някой може да знае отговора.
А, виж… Въпросът „Защо никой не се усмихва?“ си го задавам всеки ден. И се усмихвам и продължавам напред 🙂
Деси, днес ти зададох по мейла въпрос, чийто отговор би ти коствал поне 15 минути… искрено се надявам, че нямам заслуга към това ти писание …
Ще се опитам да компенсирам с моите отговори:
Защо у нас всичко е наопаки? – Защото сме като холандскит крави от твоята снимка – тъпи, затлъстели и си мислим, че така е редно
Защо повечето хора се обличат в черно? – А и защо не схванаха, че така пърхутът си личи от далече, по дяволите
Защо не се усмихват? – Защото нямат за какво?! Не зная. Аз често излизам усмихната и се прибирам погълнала цяло кълбо черни гледки и нацупени физиономии
Защо винаги искат да те прецакат? – А де, а? И аз не разбирам. Докато не схване нашиго брата, че требе на него да му е добре, а не на Вуте – зле….
Май и аз нямам отговори на твоите въпроси, и аз се вълнувам – Защо?
Защо винаги мислим, че у нас всичко е крайно?
Ето Вашите въпроси леко преработени:
Винаги ли у нас всичко е наопаки?
Наистина ли повечето хора се обличат в черно?
Не се ли усмихват?
Винаги ли искат да те прецакат?
И на 4-те въпроса отговарям с „не”. Без да търся специално по-добрата страна на нещата 🙂 – само по собствен житейски опит.
Благодаря на Графа.
Няма да забравя как преди време ме учиха, че трябва да се говори положително. Например ако искаме да кажем – не ставай от мястото си, казваме остани на мястото си.
И за оше нещо искам да благодаря. Така преработени въпросите могат по-лесно да получат отговор. Ето какво бих казала аз:
Винаги ли у нас всичко е наопаки? Почти.
Но така преобърнати въпросите пак не ми дават отговор на въпроса Защо често у нас нещата са наопаки?
Така че продължавам да питам и задавам нов въпрос.
Кои неща не са наопаки у нас?
Ако ви харесва повече нека бъде зададен обратно – Кои неща са наопаки у нас?
Радвам се :)))) искрено, че има дискусия, онази дискусия, за която мечтая да се случи в блога.
Много далеч съм от мисълта да поучавам! Нямах предвид начина на задаване на въпросите, а обобщаващия им, глобален, характер, който ги прави в известна степен само риторични.
Въпроси с такъв характер или нямат точен отговор, или отговорите „потичат” във всевъзможни направления и не става дискусионно поточе.
За по-лесно ще взема за пример един от Вашите – за черните дрехи. За да Ви оборя за „повечето хора” ще ви „заведа” през юли по морето. За да ми докажете правотата си Вие ще ме заведете на гробищата. Ще достигнем ли до отговор?
А точно този въпрос може да стане много интересен. Мен искрено ме интересува защо хората са приели черното (и тъмното изобщо) за цвят на официалните и на деловите дрехи, особено за мъжете? След като това е цвят на скръбта, жалбата при смърт.
Не съм искала да кажа, че звучите поучително, и искрено се надявам на морето хората да не са в черно, но ако тръгнете по софийските улици ще видите колко е черно.
Само един пример. Седя на опашката и чакам да си купя цигари. Жената пред мен казва: Един сив престиж. Без дори да помисля, се обръщам към нея с думите: Защо искате сив престиж. Тя на свой ред ми дръпна едно конско, че ако иска ще пуши, да си гледам работата и т.н. Когато се успокои и споделих, че и аз съм от хората, които обичат да пушат, само че предпочитам да опредля цвета като сребърен, което по ми се връзва с престижа. Не разбраха шегата ми.
Това е за което говоря повечето хора у нас виждата бутилката наполовина празна.
Още един пример. Днес имах лекция пред студенти и когато дойде време за въпроси, първият бе: Разкажате ни за гафовете в практиката ви?
Отново виждаме празната половина.
Е, тук съм напълно съгласен. Открай време хората се делят на „виждащи празното“ и „виждащи пълното“. Има и едни други „нищо невиждащи“, ама те не влизат в сметката.
Като прочетох коментара Ви ми хрумна: дали пък това не характеризира и дейността, приноса, на хората? Които виждат пълната част работят за допълването, които празната – за доизпразването?…
Радвам се, че най-накрая постигнахме съгласие за песимизма.
Но ми хрумна и още нещо – когато искате да направите нещо ново, първото, което чувате е – няма да стане. В Америка ме научиха, че всеки има право да се бори за това, което иска и в повечето случай хората му казват – опитай, може да намериш начин. Което поне не убива ентусиазма ти.
Много интересна дискусия. Браво за хубавия постинг! Аз веднага започнах да си мисля по въпроса защо всичко е наопаки, тъй като той съдържа представата за това как трябва да бъде. Обаче ние всички си представяме различни неща, така че щом повечето хора у нас смятат, че всичко е наопаки, е добре, защото имаме идеята как би трябвало да е. И така логичният отговор на „защо всичко е наопаки?“ е прост – защото ние си го представяме друго. Обаче трябва енергия, за да направиш наопакито, както ти го желаеш, трябва да говориш, за това, което искаш да е, за да се намериш с другите, които споделят твоите представи, и накрая трябва смелост, за да действате заедно.
И след като стигнах до тези заключения, ето и моите въпроси:
Какво за вас е наопаки?
Кое мислите, че с помощта на другите, които мислят като вас, може да „подредите“?
Наистина е важно да разберем кое е опакито, за което писах, защото съм сигурна, че за мнозина моето неопаки, е тяхно опаки.
Ще се опитам да дам няколко примера, какво е опако за мен, без да претендирам за правилност, защото според мнозина аз самата съм опаков човек.
Например:
Богат = крадец
Умен = беден
Добър = глупак
Мога още много да продължа, но ще спра. С надеждата, че Manu е разбрала, кое точно опако имам предвид.
А какво мога да подредя:
– искам да опазим природата
– искам ред и чистота
– искам действащи закони
– искам училища за децата
– искам младите хора да искат да останат тук
– искам да живея като човек от 21 век
Няма да спра да вярвам, че опакото е следстиве на нежеланието ни и мързела да го обърнем.
Или обобщено казано, искате нормален живот.
И аз го искам. И хората, с които контактувам, го искат.
И пак ще попитам (вече съм задавал този въпрос в блога си):
Защо, по дяволите, го няма?!?
Според мен го няма нормалния живот, защото не знаем какво ще поискаме след това. Хората са казали, че трябва да имаш повече мечти, за да не останеш без. Лично аз се чудя, от какво ще се оплакваме постоянно ако нещата са нормални.
Може би това е ключът към отговора на въпроса.
Здравейте, попаднах тук от блога на Графът и съм доста доволна от откритието си 🙂
Особено този пост заедно с коментарите ме грабнаха веднага, зачетох се и открих, както въпроси така и отговори, до които съм стигала сама.
Обичам да чета книги за развиване на положителното в човека, защото смятам, че в миналото изобщо не се наблягаше на това, че всеки сам може да повлияе на живота си, а да не разчита само на щастливите случайности.
Темите тук ми харесват и ще чета редовно 🙂
А сега конкретно по темата да се изкажа компетентно и аз 😉
След като след много задаване на този въпрос, не успях да стигна до приличен отговор, реших че има висш генерален промисъл в това да сме за всичко наопаки, само дето не можем да извлечем изгодата, защото не сме достатъчно развити за да разберем, че има полза и коя точно е тя.
Защото е прието, че черното прави по-елегантен. Тук всички искат да са елегантни, дори и когато ходят с дънки и обувки с токчета. Като цяло смятам, че българинът има леко откачен вкус по отношение на модата, което не ми се връзва с красивите носии и шевици от миналото ни. Накъде скоро ще да е станала тази промяна. А какво означава цветът – според мен, в различните райони по света означава различни неща, ние хората му придаваме значението.
Защото нямаме самочувствие и поради тази причина искаме да сме перфектни. А когато виждаш колко далеч си от представата си, толкова по-намусен ставаш.
Това не е само тук. Всеки опитва под най-различни форми. Въпросът е, дали ответната страна ще го допусне. Колкото повече го допуска, толкова повече останалите се опитват и успяват. Това е въпрос на интелект според мен, който дава разбирането на игрите и ходовете на играчите.
В България като цяло приемаме, че другият цели да ни обиди или измами, ако поведението му не съответства на очакванията ни, а изобщо не допускаме, че можем да разиграем ситуацията и да опитаме да намерим развръзки, за чието съществуване не сме и помисляли. Много често го правим защото под- или надценяваме ответната страна и предполагаме причината за реакциите им, без да се опитваме да открием истинската.
И пак да кажа – ето затова обичам да чета книги, които познават начини за разчупване на ситуацията и оглеждане от различни ъгли. Не всички се раждат с вродени такива способности „да мислят извън кутията“, но пък можем да се опитваме да се научим 🙂