Здравейте,
Не знам дали ви се е случвало да се влюбите в идея – идея, която си струва да бъде споделяна. Идея, която толкова да ви обсеби, че да не можете да направите друго, освен да й се отдадете?
Аз съм Деси Бошнакова, ако трябваше да ме представи Ива Дойчинова, щеше да каже, че съм ТЕДИ, а защо, ще разберете по-късно. Все пак сме на територията на Бошлаф – подкаст за мисли, с мисли и смисъл. А аз съм в студиото на procasters.co. Посете сайта им и чуйте и другите подкасти.
И така – да се върнем на идеята или по-точно на идеите. В далечната 2008 година, съвсем не си спомням как попаднах на едно видео онлайн. Изобщо не знам как. Но изгледах на един дъх “Училището убива креативността” на сър Кен Робинсън. И полудях. Буквално. Добрата новина е, че много хора са претърпели същото. Това е най-гледаното видео на сайта на TED.
Вероятно вече сте се досетили, че ставам Теди, защото когато събереш ДЕСИ и TED става – ТЕДИ!
И аз съвсем не се дърпам. Ако ви върна към епизода “Дай, за да получиш”, ще разберете какво направих.
Толкова се влюбих в идеята на TED, че исках на всяка цена да бъда част от тази магия. НО…
Таксата за участие в световната конференция на TED съвсем не е по силите на един човек, висок 161см.
Трябваше да измисля друг начин да стана част. Защото аз не се отказвам. И така – открих, че мога да бъда доброволец и да превеждам лекции на български език. И хоп – станах. Не съм от най-активните, но имам 25 превода, само на лекции, които обичам. Има и такива, които обичам, но са преведени от някой друг. Най-много се гордея с превода си на лекцията на Папа Франциск и тази на Би Джей Милър, с когото имах и уникалния шанс да се запозная. А, забравих, че го слушах на живо в Канада. Но за това после.
И така превеждах си аз и изведнъж – какво да видя – в София ще се проведе TEDxBG!
Разбира се, веднага купувам билет и хоп – озовавам се толкова близо да магията. И тогава нещо в мен се загложди. Ако някой може да направи такова събитие, значи и аз мога.
Но любовта ми към TED – конференцията, която стартира през още по-далечната 1984 година като конференция за Технологии, Дизайн и Забавление, малко ме спираше. Толкова много обичах идеята, че не се осмелявах да я допусна да стане част от мен – сякаш, за да не разруша магията.
И тогава започна да се приближава моят 40-ти рожден ден. А както знаете, ако не знаете, сега ще научите, ние българите сме супер суеверни и 40-тия рожден ден не се празнува, защото ще донесе лошо за рожденика. И така – хем исках да празнувам, хем ме можех да се преборя със суеверието, че не трябва. И тогава събрах кураж, попълних формуляра и на 25 март 2011 година се случи първият TEDxNBU. Какво помня от този ден – емоция, идеи – и една идея, която Весела Герчева сподели, а днес е истинска реалност и магия за толкова много деца и родители – Музейко.
И така – оказа се, че Х – е още по-голяма магия от TED. Съвсем сериозно.
Любовта ми ме отведе на първото събиране на организатори на TEDx събития от цял свят.
И тогава разбрах, че не съм сама. По целия свят има хора точно като мен. Прекарах една от най-страхотните седмици в моя живот. Всеки, с когото се запознах, беше от моята порода – и намерих страхотни приятели и съмишленици от цял свят. Видях как една идея може да победи, да спечели наградата на TED и да промени живота на толкова много хора в Уганда.
Видях, че има надежда за един по-смислен свят – различен от битката за притежаване на вещи, за създаване на изкуствена физическа красота. Свят, в който идеите се споделят свободно, хората дават и изобщо не се страхуват, че ще бъдат ограбени, защото една споделена идея може да промени толкова много неща.
И така вече 10 години – обикновено малко преди Велик ден си причинявам магията на TEDx, където Х е равно на независимо организирано събитие по модела на TED.
И така – да се върнем да срещата на организаторите на Х.
Преди да тръгна си купих много красива тетрадка, с твърди корици и плътни жълти страници. Купих си и писалка, за да пиша красиво. Исках в тази тетрадка да съхраня всичко, което ще науча от хората, които организират най-страхотно за мен събитие.
Тъжната истина е, че и до днес тази тетрадка е абсолютно празна.
Не записах нищо, защото не видях нищо, което да мога да опиша с думи. НО…
Разбрах, че доброто събитие се случва, когато организаторите и гостите са на една вълна. Когато гостите искат да дадат на другите и на събитието, а не просто да вземат. Разбрах, че магията е невидима, но тайната й съставка се крие в страстта и симбиозата между организатори, лектори и гости.
И се опитвам – всеки път, когато правя събития да търся начини да създам мъничко зрънце от тази магия.
Трудно е, защото това не може да се случи без активната подкрепа на гостите на събитието.
Уверих се, за кой ли път, че Малкият мъдрец, простете, Малкият принц, е абсолютно прав като казва: Най-същественото е невидимо за очите. И понеже наистина е така, аз не записах нищо в тетрадката. Записах всичко в сърцето си и го нося с мен всеки ден.
Тази магия ме срещна с хора, които промениха начина ми на възприемане на света. Срещнах се с Философа на Гугъл, с директора на най-дългото проучване на щастието, танцувах с Аманда Палмър, смях се с Роман Марс и неговите идеи за дизайна на градските знамена. Пих вино с Моника Люински. Преведох лекцията на Папа Франциск.
Но най-важното – намерих страхотни приятели.
Ще си кажете – това си е твое преживяване, какво общо има с нас. Има – защото една от най-прекрасните задачи, които имам всяка година е да намирам българи с идеи, които си струва да бъдат споделяни, да работя с тях по лекциите им и да ви ги представям. Тези хора вдъхновяват, дават сили, стават причина други да тръгнат по по-истинския път.
И малко по-малко, идея по идея, човек по човек, може пък нещата да се получат, нали?
Казват, кажи кои са приятелите ти, за да ти кажа какъв си? Е, моите приятели, защото след всяко събитие ние ставаме приятели, можете да ги чуете онлайн. Лекциите им – дори и не съвършени от гледна точка на техники за презентиране – са пълни с идея, емоция, любов и готовност за споделяне.
И да си призная, тези неща, които не можем да запишем в скъпата тетрадка, са най-съществените.
Моментът, когато разбереш, че си бил част от нещо, по-голямо от теб самия. Бил си част от една идея, която си струва да бъде споделена.
Не знам дали го усещате в гласа ми, но любовта прелива, всеки път, когато говоря за магията на Х и TED.
Няма да се опитвам да ви предлагам списък с лекции, които да слушате. Всеки сам намира идеите, които го карат да лети.
Но ако по някаква причина съвсем съзнателно сте избягвали лекцията за Бенмджамин Зандерс за музиката и страстта – причинете си я. Аз я гледам поне веднъж на месец. За да не си позволя да забравя за какво съм на този свят. А именно – Каква съм аз, ако очите на моите деца, на моите струденти и слушатели не блестят?
Това е моята работа, да правя нещата така, че очите на хората около мен да блестят.
Дали успявам?
Вероятно не всеки път. Вероятно много рядко. Но дори и рядко да е, пак има смисъл, когато всяко нещо, което правя, го правя с желанието да накарам очите на другите да заблестят.
Отнесох се в един друг свят. Така е всеки път, когато силата на Х ме споходи.
И понеже това води да зависимост, аз някак си не спирам да предизвиквам силата на Х и да търся нейната помощ и подкрепа в трудни моменти.
Така намерих нещо, което прави дните по-вдъхновени, живота – по смислен, а преживяванията – по-пълни.
И ако не сте се досетили, това място за мен също е част от моя Елемент.
Но по правилата, няма как да се случва повече от веднъж в годината. А какво по-подходящо време за пробуждане от пролетта. От моята бяла пролет.
И малко на въпреки на непостоянния ми характер, тази любов, като любовта ми към Еди, и тази към НБУ, устоя на времето. Преживяхме срещи, надявам се – да не преживеем раздели.
Защото от тази си любов спечелих много – все невидими неща за очите.
И ако вие се е приискало да се влюбите в тази магия, можете да потърсите информация за TEDxSofia 2020 – ще бъде на 4 април.
И нещо последно – но не и по-важност. Магията ме срещна със страхотни хора, които абсолютно користно – заради любовта и идеите, без никаква материална изгода са част от екип, който работи като най-скъпия швейцарски часовник. За срещата с всеки един от екипа на TEDxSofia съм благодарна всеки ден.
Знам, че тази любовна изповед може и да ви е дошла малко в повече. Но понякога любовта има нужда да се излее в думи, за да стигне до повече хора. В моя случай – до повече уши.
И понеже Бошлаф-ът отново се превърна в БошLove, ще взема да наруша традициите и да не завършим с поговорка в нов вариант. A с разширение към заглавието на най-гледаната лекция в TED – “Училището убива креативността”, само ако му позволим да го направи.
В крайна сметка ние сме тези, които държим юздите и позволяваме или не на нещата да се случат.
Винаги има и друг начин – аз за себе си намерих този. Вие ще намерите своя. Въпросът е да не спираме да търсим, да действаме и да отстояваме идеите, които смятаме за важни.
За мен и бошлаф-ът си е важен, остава и вие да прецените, че си струва да бъде споделян.
Така че, бъдете с Бошлаф, защото Бошлаф-ът е направен с любов за вас.
Споделете го с приятели, защото може би пък, и той си струва да бъде споделян.
И ако решите да рискувате и да ми се доверите, TEDxSofia е на 4.4.2020.
Обичам ви!
Moжете да гледате този епизод в YouTube:
Или да го слушате в платформите за подкасти:
Spotify: https://spoti.fi/324iIw4
Apple Podcasts: https://apple.co/2V2goUI
Google Podcasts:
YouTube: