Вторник е странен ден. Не му тежат лошите мисли на хората по отношение на понеделниците, не е малкият петък (сряда), не е и петък. Просто си е вторник. Този вторник имах в списъка с неща за правене над 30 задачи, като нито една от тях не беше – да пусна мейл или нещо просто, а изискваха време и усилия. И мислене.
Станах рано, за да спечеля време. Но пак не ми стигна.
И тогава, просто изстенах във Facebook: „Имам нужда от личен асистент, но нямам средства за заплатата му:-)“
Изпуших една цигара и продължих по списъка. Докато не звънна телефона. Приятел ме потърси, да ме пита, дали съм сериозна за асистента, че го питали дали ще приема помощ.
Ей, така, без заплащане.
Тогава се върнах в социалната мрежа и видях, че и други хора, са готови да ми помагат.
И спрях с работата. Разплаках се. Запалих си цигара и си казах: „Деси, ти си щастлив човек“.
Благодаря ви! Много ви благодаря. Не съм си и представяла, че този мой стон, ще се превърне в нещо, което да ми отвори очите. Сега вече не просто знам, а съм сигурна, че има смисъл човек да вярва и да следва мечтите си. Ако е искрен и истински вярва, ще намери своите сподвижници.
И така – вторникът се оказа не просто втория ден от седмицата, а най-прекрасният ден от седмицата. А сме само сряда.
Поклон пред всички прекрасни хора. И още веднъж, благодаря ви.
Няма да се възползвам от вас за търговски цели. Но ще се възползвам от желанието ви да правим прекрасни неща ей така, защото някой трябва да прави и тях.
Обичам ви!