Здравейте,
Изправена пред прекрасни млади хора, които учат журналистика, ги попитах какво ги спира да пробват, да разберат дали тази професия е за тях? С дълбокото убеждение, че журналистиката е занаят, но някак си все пак е и вирус, който е хубаво човек да носи в себе си.
При условие, че днес можеш съвсем лесно (дори и аз се справих) да си направиш блог, да станеш влогър (това не съм го пробвала) или подкастър (сега съм такава) за мен е непонятно един човек, който е отделил четири години от живота си да учи журналистика, да не изпробва.
Отговорът, който получих бе: Страх ни е да не се провалим.
Колко пъти, когато сте искали да направите нещо, не сте го правили, защото сте се страхували от факта, че може би ще се провалите?
Провалите в личния живот са също една важна тема, малко извън фокуса сега. Но бихте ли избрали да живеете без любов, само защото някой ден тя би могла да свърши и вас да ви заболи?
Тъй като не съм психолог и никога няма да бъда, ще се фокусирам върху другите провали. Онези, които са свързани с моите лични качества и оценката на другите. Ако много силно ми влияе мнението на другите и не съм сигурна, че ще се представя впечатляващо, има много голяма вероятност да не пробвам нищо, защото ще се страхувам да се проваля пред погледа на всички.
Но нека попитам нещо:
Можете ли да водите подкаст?
Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвал/а.
Отговорът не го давам аз, а любимата Пипилота Виктуалия Tранспаранта Ментолка.
Ако се съмнявате в моите думи, то на Пипи трябва да повярвате. Тя все пак е герой с история.
И това е вярно за всяко едно нещо, с което искате да се захванете. Няма как да знаете, ако не пробвате. А докато пробвате и се учите, съвсем логично е и да се провалите от време на време.
Може да ми кажете ОК, но това се отнася за онези безгрижни времена, в които сме в училище или университет. Като пораснем, няма как да се проваляме.
О, има и още как.
Един от най-решаващите моменти в живота на всеки от нас е свързан с това, което наричаме провал. Няма как да скрия, че когато вложим сърцето и душата си в нещо, а то вземе, че не се получи, а вземе, че се провали, животът ни се променя.
Когато се провалим, целият ни свят се преобръща с главата надолу. И нерядко имаме усещането, че не знаем вече какво искаме или какво бихме искали.
Но точно в този момент изобщо не си даваме сметка, че провалът е на практика онова, което ни приближава към успеха. Самият Томас Едисън казва, че е открил 1000 начина, които не работят.
Ако се върнем на любимите ми поговорки, можем да кажем, че това, което не ни убива, ни прави по-силни. На думи е лесно, но на практика съвсем не е.
За колко провалили се по пътя към успеха хора се сещате?
Айнщайн – прекарва две години в търсене на работа в академичните среди преди да започне работа в швейцарското патентно ведомство в Берн.
Бил Гейтс – първата му компания фалира
Хенри Форд – първата му компания фалира, от втората го изгонват като му оставят само правото да ползва името си.
Можем да прибавим Джей Кей Роулинг, Опра Уинфри, Силвестър Сталоун, Уолт Дисни, Стив Джобс, Ричард Брансън и …
Със сигурност мога да продължа да изброявам още много имена. И още ще останат за друг път. Но това не е целта ми.
Това, което ми е важно, е да видим какво прави тези хора различни от останалите.
Те са се провалили, но… някак си са успели да намерят сили да се изправят, да се отупат от прахта, да превъзмогнат раните си и да продължат.
Това не са хора, които не са се провалили.
А хора, които въпреки провалите си, са успели.
Казват, че всяко “Не”, което получиш, те приближава към “ДА”-то.
Абсолютно вярвам, че няма как да се научим, ако ни е страх да не се провалим.
Любимият ми сър сред съровете сър Кен Робинсън казва, че ако не сме готови да грешим, няма да измислим нищо оригинално.
Ако се обърнем към учените ще видим, че и учените и Мечо Пух казват едно и също: Колкото повече, толкова повече.
А сега да преведа Мечо Пух на езика на провала. Колкото повече, толкова повече може да бъде разтълкувано и като колкото повече неща създадеш, толкова повече велики неща можеш да създадеш.
Не казвам, че всеки, който прави много неща, ще направи и гениални неща, но учените в подкрепа на думите на Мечо Пух са установили, че сред най-великите композитори са и тези, които са създали и най-непопулярните творби.
Успехът трудно се постига без провали.
Много ми се иска това да не е тема табу и да не вменяваме на другите задължението винаги да успяват и да се страхуват от провалите.
Но какво можем да направим така, че провалите да не ни спират.
И тук на помощ идва Алиса, по-скоро котаракът, който отговаря на Алиса:
- Зависи къде искаш да стигнеш.
Надявам се, че ми следите мисълта.
Бошлафя си за провали и успехи.
Бошлафя си за Алиса, Мечо Пух и други неща.
И всичко това, за да разбутам задрямалия мечтател във вас и да му задам няколко въпроса:
- Къде искаш да стигнеш?
Колко силно искаш да стигнеш?
Какво си готов да жертваш, за да стигнеш не някъде, а точно къде искаш?
И тук ми идва на ум една песен, в която се казва: Някой ден сърцето ще поиска това, което ти си му отнемал.
Наистина някой ден това ще се случи. Освен ако не му попречите.
И послушате сърцето си и не му отнемате това, което го кара да пее.
Да, съвсем не искам да ви предизвикам да скочите в провала заради провала.
Това няма да помогне.
Просто искам да ви кажа – не отлагайте това, което искате, само защото ви е страх, че може и да се провалите.
Най-хубавите неща в моя живот се случиха, след като се провалих и пролях сълзите си по провалите си.
Не ме приеха да следвам испанска филология. Тежко го приех. Но благодарение на този провал станах стюардеса, обиколих света, намерих своя университет и професията, която обичам. Ако бях успяла с кандидатстването – сега щях да съм съвсем друг човек. Не знам дали щеше да е по-добър, но със сигурност – друг.
Няма да ви занимавам с моите провали, защото всеки един от нас има своите.
Те са по-важни, дори от успехи. От провалите си учим толкова много, че изобщо не мога да разбера на какво се дължи лошият им имидж.
Винаги съм имала специално отношение към провалите.
Винаги съм смятала, че силен е не този, който побеждава, а този, който се провали, но намери сили да стане и да продължи.
Преди време в “Дом на киното” имаше среща с един гениален за мен режисьор. След края на “Пина”, Вим Вендерс се качи на сцената и започна да разказва. Няма да забравя как сподели, че едно от най-трудните неща в живота му е било да се възстанови от успеха на “Париж, щата Тексас”.
Да, правилно ме чухте. Да се възстанови от успеха.
И успехът и провалът си имат цена. Но ние винаги искаме да платим другата цена.
И понеже за провалите ми е думата, и както споделих, аз ги обичам, винаги съм харесвала много повече пътя, отколкото крайната цел. И може би затова обичам провалите – те са неотменна част от пътя.
Но ако знаем къде искаме да стигнем и нищо и никой не е в състояние да ни спре, ние ще намерим сили да се справим с провалите, да ставаме и да продължаваме, не защото сме най-великите, а защото много добре знаем какво искаме.
И съвсем не ви тласкам към кардинални решения. Те сами ще си дойдат. Можете да започнете плахо да се проваляте.
Мечтаете да пеете – започнете да ходите на караоке. Пък ще видим.
Искате да свирите на китара – запишете се на уроци. И ако толкова ви е срам, не споделайте с никого.
Искате да рисувате – започнете.
Не всичко и по всяко време ще ви се получи, но бъдете така любезни да не спирате.
Ако не се спрете, защото ви е страх, че ще се провалите, ще изпитате прилив на енергия, вдъхновение, ще станете усмихнати и лъчезарни. Хората ще искат да бъдат около вас и животът ви ще стане “по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден…”
И като споменах за песен, нещо се сетих:
Кой, ако не ти, и кога, ако не сега, ще дадеш на сърцето ти това, което иска.
Можете да живеете спокойно, можете да не се проваляте, но и няма как да съумеете да успеете, ако не предприемете някакви действия.
Големият Самюъл Бекет казва така:
Някога опита.
Провали се.
Няма значение.
Опитай отново.
Провали се отново.
Провали се по-добре.
А аз малката допълвам. И не спирай, защото всеки провал е урок, който си струва, и който ни приближава към целта.
Искрено се надявам да не спираме, защото по пътя освен провали ни очакват и много страхотни хора, преживявания. И дори и да не успеем в онзи комерасиалния смисъл на думата, ще сме успели по своя си начин.
И понеже се приближаваме към първите седем, мога смело да кажа, че си имам традиция и завършвам всеки епизод с перифраза на поговорка. Няма да я наруша и сега и ще ви кажа: Няма как залудо да се провалиш, ако залудо не стоиш.
Благодаря ви, че бяхме заедно. Пожелавам ви кураж, за да се провалите и сили, за да се изправите и да продължите.
Можете да гледате епизода в канала ни в YouTube:)
Или да го чуете в Spotify, Apple, Google и други платформи за подкасти.