Здравейте,
Искало ли ви се е да знаете какво се е случило на 35 май?
А къде живеят рибите балон?
Или колко са сто години самота?
Може би се досещате, че ще си говорим за мишките и хората.
И така, ще си бошлафя с вас за книгите, които обичам, които са били, са и ще бъдат основата на моето същество и без които нямаше да бъда тази, която съм днес. Няма да говоря за съвременни книги, за тях толкова много хора говорят и ги рекламират. Но си мисля, че и в миналото едни хора добре са се справяли с подреждането на думи по съвършен начин.
Не знам колко книги ще изредя в този епизод, но каквото и да вземете да прочетете на Габриел Гарсия Маркес – ще отлетите в най-магическия реализъм, който можете да си представите. “Сто години самота” е задължително четиво, въпреки че няма да се разминете с едно четене, защото аз и днес я препрочитам. И съм много щастлива, защото вече си имам собствен екземпляр на испански език.
Можете да подходите към Маркес и от друг ъгъл. Можете да го допуснете в душата си с “Хроника на една предизвестена смърт” или с “Любов по време на холера”. После няма как да не пожелаете и “Сто години самота”. И всичко, което е написал. Обещавам ви.
Може би, защото обожавам испанския език, може би защото Маркес просто е Маркес, но неговите творби са магия, която прави света едно съвсем различно място.
Ей така, докато ви споделям за този голям човек, чиито книги силно са се загнездили в мен, отлетях. И преди да се върна към другите големи имена и книги, които са останали в мен, ще ви споделя едни думи на Габриел Гарсия Маркес:
„Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане.”
За този човек и неговите книги, мога да говоря поне 100 години, но нямам толкова.
Надявам се, че ще откраднете вие малко време и ще се срещнете с магията на Маркес. Мога само да обещая, че няма как да не се влюбите. Повярвайте ми, аз го обожавам и обичам днес със същата сила, с която се влюбих за първи път преди много (не 100) години.
Другата ми голяма любов, която също няма как да отлети или дори да бъде леко разклатена е Джон Стайнбек. Разбира се – “Улица консервна” и “На изток от рая”, както и другите му работи са специални за мен. Но най-специална от всичките му творби е “За мишките и хората”. Не знам колко пъти съм прочела досега повестта, която излиза за първи път през 1937 година. И най-вероятно още много пъти ще я прочета докато мога. Понякога дори си седя и си се чудя как е възможно човек да напише нещо толкова силно и красиво. За тези, не вярвам да има такива, но все пак, ако има някой, който не е чел “За мишките и хората”, не се изкушавайте да гледате филма с Джон Малкович, преди да сте прочели повестта. Казвам го, защото и филмът е много хубав и ще решите, че няма какво повече да вземете от книгата.
Така че, моля ви, ако ви предстои (за което леко ви завиждам) първа среща със страниците на повестта “За мишките и хората”, позволете на Джордж Милтън и Лени Смол да влязат в живота ви през книгата и после от екрана. Разбира се, че не сте длъжни да го правите, но аз държа да си кажа.
Глава първа на следващата книга, която е неотменна част от моя живот, носи следното заглавие:
Никога не разговаряйте с непознати. Казват, че сюжетът на този роман е сложен, объркан, нелогичен, сюрреалистичен, комичен. Няма да ви мъча повече – става дума за „Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков.
Никога не съм обичала хората, които разказват книгите и после се чудят защо не ги четем. Няма да ви я разказвам, както не ви разказах и другите. Но “Майстора и Маргарита” е подредба на думи от друга галактика. Понякога дори се чудя как виждат света хората, които не са потънали поне веднъж в тази магия.
И понеже само кратки пътища се опитвам да давам, а то такива към щастието няма, ще ви кажа, че можете и на аудиокнига да чуете “Майстора и Mаргарита”, но както съм ви споделяла много пъти, аз съм привърженик на бавното четене от хартиен носител на книги, които са за душата. А тази е много такава.
Следващата ми голяма любов е Борис Виан. Всяка среща с него е специална. Преди време в гаража намерих една малка книжка, която имах спомен, че обожавам, но толкова. И да ви призная, малко ме беше страх да я прочета след толкова години. Но не издържах. Отворих я и край. Потънах, както само Борис Виан може да те накара да потънеш. Ако лесно се скандализирате и категорично откажете да ми се доверите и да прочетете малката книжка “Ще плюя на вашите гробове”, отделете време на “Човекът вълк” – сборник с разкази. Каквото и да кажа за написаното от Виан, ще бъде малко. Още повече, че безкрайно много го обичам.
Така че, можете да скочите в малката, но толкова силна книжка със странно за произнасяне заглавие, или да се отдадете на разказите. Аз толкова много го обичам, че при дипломирането ми в магистратурата по театрална режисура работих по негов разказ и това ми помогна, заедно с приятелите ми, разбира се.
Не мога да мина в този бошлаф за любими автори и книги без стихове. И понеже си бошлафим за чужди автори, така се получи, ще ви кажа, че стиховете му винаги ми носят страхотно удоволствие и нежност. И всеки път, когато чуя отнякъде песента, в която се казва:
За старата любов — докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!
се сещам за Робърт Бърнс. Дори изниква пред мен книгата, която ме запозна с него. Страхотно издание беше – луксозно, с обложка и жълти страници. И колкото и абсурдно да ви звучи има значение каква е книгата – като изработка, за да се случи магията. И понеже големите умове прекосяват времето, ще ви споделя какво е казал Робърт Бърнс в един много далечен 18. век: „Широкият свят е пред нас, но това е свят без приятел.“
Казал го е преди изобщо да е знаел, че ще се движим толкова свободно и така неограничено. Казал го е, защото душата ни не е по-различна днес и имаме нужда от приятел, много повече отколкото от неща.
Но е трудно да го разберем.
Спирам с бошлафенето за душата и материята. Връщам се към книгите, които са неотменна част от мен, и не са съвсем съвсем нови.
За първи път се срещнах със следващия автор през 1985 година. Някак си в ръцете ми попадна сборника му с разкази “Задачи”. И както се досещате, направо го изгълтах. Влюбих се и така и не спрях да го обичам. Последваха – “Вещиците от Ийстуик”, “Ожени се за мен” и още и още. Това е големият Джон Ъпдайк. Много неща помня, но един от разказите никога няма да забравя, заради факта, че тогава за пръв път някой казваше на глас, е, не съвсем на глас, а на хартия, ето това: “Любимият ми има кал под ноктите”. Както казвам аз, няма как да не прочетеш този разказ. Най-вероятно и другите. И отново, гледали сте със сигурност “Вещиците от Ийстуик”, но дайте шанс и на думите да ви спечелят.
Попитах ви в началото за 35 май – защото тази малка книжа на Ерих Кестнер — “Това се случи на 35 май” – също ми е много любима. И дори наскоро си я купих от сергия с антикварни книги, защото си исках старото издание. И докато си търсех тази книжка, попаднах и на една друга голяма моя любов – “Рибите-балон живеят в морето” на Пола Фокс.
Има още много други, за които няма да ни стигне времето в този Бошлаф.
Ще се радвам, ако съм успяла да ви развихря любопитството. Ако сред тези любими мои книги има такива, които вие да откриете за себе си.
Ще се радвам, ако споделите на страницата на Бошлаф във фейсбук и вашите книги, за да има и аз какво ново да открия.
Истината е, че научавате много за хората от книгите, които обичат. Аз се разкрих пред вас, ще се радвам и вие да го сторите.
И понеже традициите са традиции, защото се повтарят, и този път ще завърша с перифраза на поговорка. Но преди да го направя, ще споделя прекрасни наши поговорки за книгите:
„Книга дъно няма”
„Светът ще свърши, книгата – никога”
„Книга на зло не учи”
„Който знае книга, той има четири очи”.
А за край ето и перифразираната поговорка: „Къща с прозорци, но без книга, не е дом”.
Благодаря ви, че бяхме заедно. Искрено се надявам, че ще заредите въображението си с думи, прекрасно подредени от майстори. И няма да спрете до тези няколко, които споделих с вас. А ще продължите и няма да спрете. Защото книгата е прозорец към света. Много по-голям от прозореца, който ще отворите на компютъра си.
Не спирайте да четете (слушате) Бошлаф, но и не спирайте да четете. И споделяйте – книгите, бошлаф-а – те и двете вървят по-добре с приятели.
Още веднъж благодаря, че бяхме заедно.
До следващата ни среща.
Обичам ви.
Можете да чуете епизода на страницата на Бошлаф в Anchor.
Moжете да посетите и да харесате страницата във Facebook и да последвате профила ни в Instagram.
Или да гледате:
А можете и да го гледате: