Празниците са хубаво нещо. Човек намира време за нещата, които обича, за онези неговите, за които времето все не стига. Така почивайки четири дни ми се прииска да споделя с вас едно стихотврение и една песен. И двете, според мен носят едно послание – бъди себе си, прави нещата по свой начин, ако искаш не просто да бъдеш, а да си.
Стихотворението е Посвещение на Веселин Ханчев, ако искате цялото да го намерите
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
….
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.
А песента, както сигурно сте се досетили е My way. Но избрах за вас да я изпеят Трите тенора:
[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=HaBvQTNPIf0]
Дали успявам да вървя по своя път – надявам се… Но винаги когато усещам, че губя себе си в пътя, се връщам към този филм – Dead Poets Society и учителя, който успя да ме научи на най-важното още в училище – житейката мъдрост – http://www.youtube.com/watch?v=C7Ntqg2BiVg&feature=related
Ех, че ме накара да се замисля! Аз понякога се чудя един ли е пътят на човек или „пътища много – шофьорът един“. Дали завоят по накоя крива пътека няма да ме откара на приятна полянка огряна от слънцето. Или пък трилентовата магистрала ще ми гарантира бърз и удобен достъп до деветия кръг…
Или пък ние всички сме като едни стари брадати капитани с раирани фанелки, лула и папагал на рамото. Пътят ни е нейде през вълните, а посоката се определя от звездите..