Преди да прочетете написаното, вижте тази картинка:
А ето сега и мислите, свързани с нея.
Днес се събудих рано. Пуснах си любимата музика, изпих кафето и тръгнах към офиса. Взех си с усмивка безплатен вестник и си мислех, че нищо не е в състояние да развали настроението ми. Отворих вестника и видях следното заглавие:
В ЕВРОПА БЪЛГАРИТЕ СА НАЙ-НЕЩАСТНИТЕ ХОРА
и ми стана тъпо. Затова реших да напиша този текст.
Добро утро хора,
Щастието не е в притежанието на материалните неща. Те винаги ще са повече от това, което притежавате. Не че аз не искам да имам онзи прекрасен Cadillac Escalade, който спира дъха ми. Но АЗ и никой друг избираме дали това да ме прави нещастна, или да ме вдъхновява.
И понеже и аз съм българка, не искам повече да чета такива заглавия. За да се случи това, трябва да направя нещо и то е следното. Ще ви дам един съвет, който помогна на мен, може да помогне и на вас.
Отделете време и си купете и прочетете книгата „Бъдещето на успеха„. В нея един човек – американски министър и съветник на Барак Обама – разказва как индивидът трябва и може да запази себе си и да бъде щастлив, въпреки изкушенията, които дебнат отвсякъде. Той преосмисля изборите си, след като заварва сина си заспал на стълбите, защото не искал да си легне без целувка за лека нощ. Животът е ваш и вие избирате дали да бъдете щастливи или нещастни.
Събудете се и си кажете 
Пуснете си James Bronw и се почувствайте добре. Научете се да намирате щастието в нещата около вас.
Ако не успявате и с книгата и с музиката, купете си филма Mar adentro („Морето в мен“) и осъзнайте, че вие сте най-щастливия човек на света. Жив сте! Буден сте! най-доброто тепърва предстои!
Това се получи като проповед, но не искам да живея в страна с нещастни хора. Не искам децата ми да растат в страна с нещастни хора.
Знам, че искам много, но както ще прочетете в най-новата ни книга, вие избрате какви да бъдете. Според Пол Арден има два вида хора:
1. Такива, които искат вила в Маями и са готови на всичко, за да я имат
и
2. Такива, които искат вила в Маями, но живеят с неудовлетворението, че няма да я имат.
Аз, за съжаление, съм от вторите, научих се да живея с неудовлетворението, и се чувствам щастлива. Жива съм, имам семейство, приятели, работа, и много неща, които искам да направя.
Аз си избрах и това ме прави щастлива, а вие?
[polldaddy poll=1125408]
Деси, този пост е изпълнен с такава надежда, ако можеше повече хора да мислят по този начин света щеше да изглежда по-красив, но уви……..
Има една книга, т.е. то е цяла пореца на Робин Шарма, „Монахът, който продаде своето ферари“. Това е заглавието на първата му книга, след нея има продължения. Когато я прочетох тази книга, бях в труден период от живота си и тя наистина ми помогна да „прогледна“ за много неща от случващото се около мен. Силно ти я препоръчвам. Аз вярвам, че живота е прекрасен дар, който трябва да приемем с отворени ръце и трябва да сме щастливи, че същетвуваме точно тук и сега. Всичко случващо се са само едни уроци, които трябва да научим и да продължим нататък…
Днес е деня на Християнското семейство. Пожелавам ти, а и на себе си да сме здрави и щастливи с най-близките ни хора. И аз като една младоженка :))) отивам да запазаля една свещичка за здраве на всички, че това е първия ни семеен празник:)
Хубав ден.
Деси, и на мен ми стана тъпо като мернах това заглавие тези дни. Поситнгът ти пак е супер, вкл. и бутона Vote 🙂
Щастието, Деси, е не да получаваш, това, което желаеш, а да желаеш това, което вече имаш 🙂 Знаеш, будистите казват, че страданието се ражда от желанието…
Тъжно, но уви обяснимо е защо българите се имат за нещастни – за последните 100 и повече години обществото ни не съумя да изгради устойчиви стойности…
И аз като теб живея в мир със себе си и неудовлетворението – радвам се на дома и семейството си. Да, допускал съм грешки да хуквам да преследвам желанията си, но слава Богу съм имал достатъчно акъл да разгранича стойностното от преходното. Важното е да имаш път, а щастието е да се радваш на картините, покрай които той минава.
Тук си живеем в едно постоянно пиянство ( не е задължително да е алкохолно ), защото изтрезнееш ли и погледнеш трезво на нещата няма как да не откачиш, малко сме налучкали пътя към това за, което говори Пратчет, че човешкия мозък сам филтрира нещата, които смята за невъзможни.
Както казва един приятел поет – „Е те такъв панаир, не бех очаквал… Не е трудно да живееш лесно, не е трудно да живееш честно…“. Тук у нас всичко може да те изненада и същевременно нищо не може да те изненада. Хайде да сложим на границата табелка – Welcome to never never land! Expect the unexpected.
Има и един по-лош вариант от нещастните хора – хората, които винаги казват „е то в България е така“ или „е ти какво очакваш от българи“ 🙂
Прекрасен позитивен пост, бих заменил James Brown(линка е мъртъв) със, tribalistas –
ja sei namorar.
Весел ден. 🙂
Поздрявявам г-жа Бошнакова, която имам удоволствието да познавам лично. По повод заглавието: „Защо българите са най-нещастните хора в Европа“ бих казал следните неща:
1.Защото в парламента има 1/3 евреи, 1/3 хомосексуалисти и 1/3 неслучайно попаднали българи със неясен произход и членове на масонски ложи. Следователно няма кой да защитава интересите на обществото.
2.Защото в България има само един университет, от който студентите излизат с горе-долу качествено образование по модерна система (другият е Американският). Но за голямо съжаление той е прекалено скъп и повечето млади хора са непосилни да плащат семестрялната такса от 1200 лв., която незнайно защо е толкова скъпа, а и като се има в предвид, че отива в джоба на Сорос, (който е евреин по произход).
3. Защото всичко гадно в България се продава евтино (цигари,алкохол,наркотици), докато ако искаш да отидеш на ски например ще ти излезе по-евтино да отидеш до Австрия за две седмици отколкото до Банско и качеството на услугата ще е несравнимо по-добра (казвам го от личен опит).
Изглежда, че предимно щастливи хора четат този блог 🙂
И аз като че ли все на такива информации попадам, което ме навява на мисълта, че на българина тенденциозно му се натяква, че е на опашката във всичко в Европа, дори в щастието. Но тук си права да напомниш, че това е нещо лично и не зависи от класата, правителството, настроението на водещите от новините и т.н. Впрочем много по-бедни и разслоени държави, като Индия например, отдавна са възприели факта, че това е духовно състояние и си прекарват доста по-добре земното битие.
За „Mar Adentro“ те поздравявам, добър избор! По-често трябва да има такива ювелирни произведения.