Днес ми се случи нещо много интересно. Навън духаше силен вятър. Опитвах се да изтегля пари от банкомата, държейки в ръцете си хиляди неща. В момента, в който машината ми подаде банкнотите, аз се опитах да си взема, но ги изпуснах и те литнаха. Ако знаете как красиво се носеха във въздуха… Летяха си необезпокоявани от грижи, от тежки мисли и опасения за своята стойност. Вместо да хукна да ги гоня, онемях и се наслаждавах на полета им. В главата ми зазвуча една от любимите ми песни на „Канзас“ – Dust in the wind и неустоях на изкушението да се отдам на този миг блаженство.
Хората около мен силно се притесниха, хукнаха да гонят ценните хартийки и ми ги донесоха. Не се загуби нито една от 10-те банкноти по 20 лв. Хората ги събраха и ми ги върнаха. Много се бяха притеснили за мен и за вероятността да загубя тези пари.
А, аз, напук на всичко, не успях да се притесня. Радвах се на полета и усетих несравнимо чувство на свобода. Колко по-красив би бил животът, ако не отделяхме толкова много време и внимание на хартийките. Но уви, няма как да стане.
Самата аз си давам сметка, че цялата тази прекрасна история нямаше да се случи, ако все пак нямах карта, в която да има пари, за да мога да тегля и да има какво да полети.
Да, радвам се, че не загубих парите си, но ужасно ми се иска да мога още пъти да усетя тази радост от свободния полет на нещата, които забравяме, че са просто средство, а не цел на нашето съществуване.
Страхотно начало на седмицата!
И в края, все пак, не мога да не го направя, един музикален поздрав и пожелание да не забравяме, че със всичките пари на този свят, не можем да си купим допълнителни минути тук на Земята.
[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=hkbdP7sq0w8]
* Картинката е взета от http://www.vts.intute.ac.uk/tutorial/mathematics?sid=2572762&itemid=12819
Вчера се бяхме отдали на спомени, по съвсем друга тема за умората от думите. Четейки сега твоя разказ за полета на парите (но и на толкова други емоции), не се сдържам да споделя, че и ние избрхме „Dust in the wind“ на Канзас, като музикална асоциация. И да допълня „че с всичките пари на този свят, не можем да си купим допълнителни минути тук на Земята“ и любовта на любите ни хора също не можем да купим. С пожелания за толкова детски хвърчати емоции цял живот.
Вълнуваща случка, както и да я погледнеш. С пежелаяния за хубава седмица!
Един разсипник в семейството е предостатъчен 🙂
Случката си я бива, а парчето е велико.
Пари от вятъра понесени,
безмълвно се стелят по пуст тротоар.
Една девойка зяпа ги унесено,
а минувачи гонят ги, пленени от нейния чар.
Макс, радвам се, че отприщам поета в теб. Може би това е истинското ти призвание
Радвам се, че ти хареса. От твоята уста (професионалист си) звучи мотивиращо, но с моя темперамент мисля, че решаването на сложни компютърни казуси ми фитва идеално 🙂