Така се случи, че имах възможността да посетя много градове. От малка бях мечтала да видя големите европейски градове, но някак си никога не бях мечтала за Америка – по-точно Северна Америка – защото за Южна Америка много съм си мечтала. Но един ден ми казаха, тръгваш за Ню Йорк. Не се впечатлих, не се развълнувах, не умрях от вълнение. Нищо – просто поредния град, който ще посетя.
Пристигнахме и всичко се промени. Влюбих се в този град завинаги. И до днес изпитвам наркотична зависимост към NY. Необходимо ми е да го усещам, за да мога да продължа напред. Хиляди хора са писали по темата, защото не съм единствената, която обича NY.
Но вчера гледах (благодарение на Влади) филма „NY, I love you„. И едно изречение от филма изключително точно обяснява пристрастряването – моето и на толкова много хора – към Голямата ябълка. Споделям с вас това изречение и искрено завиждам на тези, които тепърва им предстои да се влюбят в NY.
The Capital of everything possible!
Точно това е моят NY, градът, който никога не спи, градът, който пулсира с ритъма на света, и който омагьосва в неустоимия си чар.
Вместо край, споделям с вас една снимка, която показва, какво се случва в Central park при хубаво време.
* Там някъде седях навремето и аз и си научих листовките за изпита за шофьорска книжка.
Деси, така си го написала, че на човек да му се доще да зареже всичко и да тръгне! Аз съм обиколил 12 държави и живях по-дълго в 3 от тях, но Ню Йорк ми е стара и неосъществена тръпка. Още когато бях на 20 и мислех как да емигрирам. За добро или зло – не го направих. Сега, 20 години по-късно, мисля че емигрантството трябва да го заменя с екскурзия.
Аз бих тръгнала във всеки един момент. Представям си как в самолета ми казват: Welcome to JFK Това си го рпедставям поне веднъж на ден, за да намеря сили да оцелея тук и сега. Надеждата за там винаги ме е крепила, а столицата на всичко възможно е просто това, което е NY за мен.
сега остава да гледаш и „Paris, i love you“(„Paris, j’taime“), който е нещо като предшественика на нюйоркският вариант. по-слабата версия(лично мнение) е френската, но си заслужава гледането. най-малкото се вижда откъде, някои хора, са почерпили идея за реклама на 7days… може би.
Гледах го, но не ме впечатли, а по-скоро ми показа, защо обичам NY, а не Paris. Чудя се как ли би изглежда един филm, София, обичам те!
През 2003 пътувах за St.Louis и полетът ми минаваше през NY (имах престой на JFK) и когато самолетът тръгна да захожда и да се снишава, видях колко голям е NY.Но изведнъж самолетът се издигна пак и направи някаква неочаквана маневра и у всички в него изплува споменът за 9/11 .Изплаших се доста :)!Жената до мен започна да се кръсти и аз си помислих :“ Първи полет …и то какъв“ и си спомних ,че един приятел ми беше казал: „Няма самолет ,който да е литнал и да не е кацнал:) “ !Кацнахме без проблем и всичко беше една маневра заради трафика,но страхът беше повече от една маневра !И ни трябваше глътка въздух ,за да разберем ,че NY e по-голям от страха!!!
Ню Йорк е невероятен град. Аз винаги си спомням как казвах на пътниците по уредбата, че след няколко минути ще кацнем на летище JFK в Ню Йорк. И няма да забравя блясъка в очите на тези, които го виждаха за първи път.
Това ми навява мисълта,че ако иска да познава един град ,човек трябва да започне от небесата му:).