Нотариално бях призована да се включа в поредното предизвикателство за блогъри на Пламен. Много мисли се въртнаха в главата ми, по темата “Перфектен ден”
И бях готова да напиша много неща, но преди да ми стигне време да го направя, попаднах на един сайт, на едно училище. И там прочетох: (ще го преведа)
Представете си училище…
в което децата имат свободата да бъдат себе си
в което успехът не се определя от академичните постижения, а от определението за успех на детето
в което проблемите се решават демократично, и всеки има правото да бъде чут
в което можеш да играеш цял ден, ако искаш
и в което има време и място да седнеш и да помечтаеш…
… може ли да има такова училище?
Това е било мечтата на А.С. Нейлс. И той я е сбъдал и е направил такова училище.
Е, моят перфектен ден ще се случи, когато този вид училище преобладава и децата ми могат да бъдат себе си, да играят, да мечтаят и сами да определят успеха си.
Знам, че не отговарям на темата точно, но не може да има перфектен ден, когато няма перфектни училища за децата.
интересно
петров иска да му е здрав прав и корав
а моят перфектен ден ще започне тогава когато се събудя вечен
LikeLike
Дай Боже по-скоро да се събудиш вечен!!!!
LikeLike
Перфектно! 😉
LikeLike
Аз пък си мисля, че перфектният ден е онзи ден, в който се случват мънички и най-обикновени неща – когато срещаш усмихнати хора, направиш нещо за познат или непознат, почетеш книга, целунеш любим човек, пиеш едно питие в своята собствена, или в друга приятна компания, погледнеш небето и си помислиш за птиците, ей такива неща. Мисълта ми е, че не е нужно да стане нещо необичайно, грандиозно или необикновено, за да имаш перфектен ден. Може би перфектен е всеки ден, в който си себе си и се харесваш.
LikeLike
Съгласна съм и се опитвам всеки ден да ми е такъв. Но няма как да се харесваш, когато виждаш какво правят с децата в училищата.
LikeLike
И тъй като мисля адски разхвърляно, мегалатерално, искам да добавя нещо. Мисля, че съм намерила такова училище за моите деца и то се казва Uwekind. Поне засега там децата могат да бъдат себе си, могат да играят, и има страхотни кътчета, където да седнат и да помечтаят!
LikeLike
Pingback: Дали ще настъпи перфектнияt ден?!