По пътя

С настоящия пост приемам предизвикателството отправено ми от компанията Prestigio, която ще подари на блогъра събрал най-много коментари под поста си по темата GPS навигация Prestigio GeoVision 5500BT – а на мен би ми свършила прекрасна работа.

Така че прочетете, ако ви хареса – коментирайте (не анонимно) и дай един глас в svejo.

Посвещавам този пост на Любов Костова – Тя ще се сети защо:)

Абсолютно вярвам в индийската поговорка, че най-прекият път към себе си е околосветският. И аз тръгнах по него. Обиколих много страни видях много неща и по пътя някъде там намерих частици от себе си, съставаих частици от себе си и оставих частици от себе си.

А за да ви разкажа за пътя към Нигерия се вдъхнових от една дама, която говори на конференцията TED2011. Казва се Amina Az-Zubair и е Национален координатор на програмата “Образование за всички” към министерството на образованието в Нигерия. Докато я слушах вчера през нощта ми се искаше да имам властта да събудя всички настоящи и бъдещи български управници и да я чуят, да запомнят думите й и да ги прилагат на практика. Завидях неистово на постигнатите резултати. И тогава видях предизвикателството. И се запитах – Те управниците спят, а ти, която си била в Нигерия, какво научи по пътя и какво отнесе със себе си от тази страна?

И така осъзнах, че някъде по пътя към и от Нигерия научих няколко неща. Ще започна с първото:
– В Нигерия човек си дава сметка колко различна и необятна е Африка и колко много е запазила от традициите си.  Това бе и мястото, на което за пръв път (все пак бях по-малка тогава) осъзнах, че както можем да различаваме българи от руснаци, така можем да различаваме нигериици от ганиици, например. Там, в Нигерия, осъзнах, че цветът не е повод за издигане на прегради.

– Пазаренето. Да, точно така, там на открития пазар научих какво е успешна сделка. От малко си бях мечтала за кожени табуретки, които се пълнят с парцали. Там на пазара видях – черни, в комплект по три. Точно моите си бяха. И попитах за цената. Отговориха ми с въпрос – Вие колко давате? И започна едно пазарене. На продавача му бе ясно, че искам табуретките, но в същото време страстта към пазаренето ме бе обвзела. И така за тези три табуретки и тяхната цена преговарях в продължение на три часа. Като през последния спорехме за нещо от сорта на 20 цента, но не изобщо не ми приличаха на 20 цента в местната валута. Накрая си запалих цигара осъзнах, че става въпрос за 20 цента и казах на продавача: “Добре, колкото кажете”. А той се усмихна и каза: дайте колкото искате, но запомнете, че не е добре да се отказвате, ако сте убедена, че цената, която давате е справедлива. Да, успях и то там някъде по пътя се научих да не се предавам и да се боря – било то за 20 цента или за повече. Щом съм убедена, че съм права. А пазаренето си е майсторлък, който човек е добре да овладее в този комерсиален свят.

– Е, това няма да си се хареса, но с Нигерия свързвам и единствения път в живота си, когато съм спечелила пари (сериозна сума) на бас. Става въпрос за великата за българския футбол 1994 г. По пътя към най-големия си успех българския национален отбор срещна отбора на Нигерия. Съдабата така бе отредила, че се озовах в Нигерия за този мач. В хотела се събрахме българите и решихме да гледаме заедно мача. Мъжете предложиха да залагаме и понеже бяхме само българи си мислеха, че всички ще заложим на нашия отбор. Аз обаче ги погледнах и казах: Е, аз ще направя наопаки и ще заложа на Нигерия. И така на масата се събраха около 1000 долара, които всички бяха убедени, че ще си разделят, след като ние победим. Както всички се досещат, парите не отидоха при другите, а при мен. В началото ми бяха сърдити, казаха, че заради мен сме загубили, но когато взех печалбата и почерпих всички, в опит да възвърна доброто им настроение, упреците спряха. С това не искам да кажа, че трябва да залагате против нашите отбори, за да спечелите. Искам да кажа, че когато вътрешният ви глас ви казва как да постъпите – трябва да го послушате, дори и всички да ви сметнат за луди. А моят тогава ми каза да заложа по този начин.

Ако дам думата на Любов, тя ще може още много да говори за Нигерия.

И понеже съм влязла в ролята на какво научих аз, ще заимствам от известните автори техниката, да предложа своя извод от тези неща.

Важно е да пътувате. Важно е по пътя да държите съзнанието и очите си отворени за различните и другите. Само тогава пътят си е струвал да бъде изминат. По пътя се случват най-интересните неща, най-великите открития и там някъде по пътя ще намерите и себе си. Но не пропускайте Нигерия, Африка и магията, която могат да ви дарят.

Ако сте стигнали до тук, моля оставете  коментар (не анонимно) и дай един глас в svejo.

Благодаря!

228 thoughts on “По пътя

  1. Супер пътепис, хареса ми :)) Честно казано, аз съм предубеден към страните от третият свят, въпреки красивата и природа и интересна култура зарад високият процент престъпност … Не, че в Източна Европа не е така 🙂 Ама няма чак такива фрапантни неща 🙂

    Пожелавам ти успех с печеленето на GPS навигатора 🙂

    Like

    • Много увлекателна статия. :))Бих искала и аз да имам възможността някой ден да посетя Африка. Успех.

      Like

  2. Бих добавила едни думи към заключението на статията на един мой много добър приятел – “Човекът е човек тогава, когато е на път!” Затова реших и аз да опитам – да пътувам за да опозная себе си и да намеря любовта.

    Like

  3. Еее, Деси, Деси, ДЕСИ! Ето това се казва подарък 🙂 Благодаря ти!
    Първо да споделя, че твоите “уроци” са безкрайно точни. По повод пазаренето, мисля, че и досега ненадминат стандарт е майка ми. То е по-силно от нея, а именно в Нигерия, на алеята пред “Кингс уей”, тогавашният най-модерен супер, тя разиграваше такива етюди, че чак ми ставаше жал за търговците, въпреки че и те играеха на същата игра.
    Но ето няколко набързо нахвърлени уроци за страната, където прекарах най-прекрасните години на детството си:
    – едни от най-красивите хора живеят в Нигерия – премето Фулани са невероятни!
    – едни от най-милите хора живеят там, въпреки че през годините им се случиха ужасяващи неща
    – племенните вражди продължават и до днес – което е и причина ужасяващите неща от по-горе
    – във вътрешността на страната, където нар. “европейска цивилизованост” не беше прониквала толкова силно, колкото по крайбрежието, животът беше много по-спокоен и безопасен (сами се сещайте защо)
    – мангото ти оставя едни такива конци между зъбите, но пък спасява бедните нигерийци през сухия и много гладен период; гуавата е най-вкусния плод на света!!!, а бананите се купуват най-добре зелени, ей така на клон, и се оставят да узреят в килера
    – нигерийските хапки “чин-чин” до ден днешен оставят сладък спомен в съзнанието ми
    – хамелеонът е животното с най-смешна походка и не можеш да го нахраниш със завързана на конец муха (той вижда само движещи се обекти 🙂
    – да се ходи бос е страхотно, въпреки че табаните ти стават като гумена подметка
    – харматанът, или сухите пясъчни бури от пустинята, блести като снежинки на светлината, а тази богата на желязо почва предизвиква кървави, кални реки по улицата по време на дъждовния сезон
    – там се намира най-красивото “пламъково” дърво, в което се играе фантастично на “Стар Трек”
    Изобщо – веднъж влязла под кожата ти, Африка никога няма да те напусне. В Нигерия, съм оставила част от сърцето си.
    Благодаря ти, Деси, че ме върна при Сисилия, Дунка, Саламату, Дейвид, Рамату и останалите ми прекрасни приятели от онова време.

    Like

  4. Хубава статия! Интересни неща си споделила от наученото в Нигерия, но може да напишеш малко повече за TED презентацията в друг пост 😉
    Иначе пазаренето си е изкуство, а да пътуваш и да научаваш нови неща е прекрасно 🙂
    Успех и в надпреварата за GPS-a!

    Like

  5. Увлечена в ежедневието бях забравила колко е прекрасно да пътуваш и колко много ми липсва то.
    Благодаря ти Деси.

    Like

  6. Много ми хареса докато го четох със сутрешното кафе. Надявам се и моя път да мине през Африка някой ден. Успех!

    Like

  7. Като спечелиш тази навигация, я смени за ТомТом, защото това е топ навиагцията :))

    Like

  8. Много харесах това изречение: “Важно е по пътя да държите съзнанието и очите си отворени за различните и другите.” Успех с навигацията!

    Like

  9. И аз гледах лекцията на нигерийката – страхотна е! Просто не можех да повярвам как имат толкова начетен човек за управник и им завидях 🙂

    Like

  10. Много красив пътепис!
    Успех в блог предизвикателството и много бъдещи пътувания!

    Like

  11. Чудесна публикация! Има емоция, явно наистина си държала очите и ушите си широко отворени!
    За пътя могат да се кажат много неща – ти каза най-важните! Аз бих добавила – красота има навсякъде – стига да имаш очи да я видиш…И още нещо, сигурно си видяла и не дотам лицеприятни неща, но си оставила в спомените си най-интересните и приятни – и аз така правя и се чувствам отлично. Успех!

    Like

  12. Деси, завиждам ти за това, че си била в Нигерия. Надявам се скоро да се сбъдне и моята мечта да отида в Африка. Колкото до конкурса – утре пускам моята публикация и нека по-добрият да победи! 🙂

    Like

  13. Деси, с този приятен пътепис усетих топлото нигерийско слънце и широките усмивки на местните търговци. За изкуството на пазаренето аз самата си припомних това лято в Китай, когато дребните китайки ме окуражаваха да не се отказвам лесно, да давам цената, която е изгодна за мен и просто да ги оставя да вземат решение в последствие 🙂 За мен пазаренето си остава страхотен начин за общуване с местните.

    Like

  14. много хубав пътепис, пренесе ме в друг свят. Обожавам да пътувам и бих искала да отида и в Африка. Имам близка приятелка от там и знам, че там живеят едни много добри и емоционални хора….

    Благородно ти завиждам да това прекрасно пътешествие!

    Like

  15. Поздравления!
    Там е друг свят, колкото по-добре го познаваме, толкова по-добре разбираме нашия:)

    Like

  16. Ще си запиша някъде, че “най-добрият път към сесбе си е околосветският”
    Успех, Деси!

    Like

  17. Доста, доста, доста готин пътепис. Очарован съм и ти пожелавам късмет в съзтезанието!

    Like

  18. Цветна като теб:-*

    Напускам замечтана тази страница:-)

    Хубава седмица Деска:-*

    Like

  19. Pingback: По пътя | Blogatstvo.com

  20. Много хубав пътепис. Напълно съм съгласна с всичко казано и мисля че ‘пътуването’ помага за нашето духовно израстване… Успех Деси и много нови дестинации занапред! 🙂

    Like

  21. Направо не мога да повярвам, че си се пазарила за нещо, което толкова си искала. Още повече, че това са били точно твоите кожени табуретки. Ама и нигериецът добре ти го е казал. 🙂

    Like

  22. Хареса ми!
    “…не е добре да се отказвате, ако сте убедена, че цената, която давате е справедлива.”

    Like

  23. “дайте колкото искате, но запомнете, че не е добре да се отказвате, ако сте убедена, че цената, която давате е справедлива. ”
    Това наистина е страхотно! Интересно беше, обичам Африка и страшно ми хареса!С нетърпение ще чакам продължение! 🙂

    Like

  24. Хе хе хе, сега е момента, като спечелиш GPS-а да посетиш и о. Бали. А ако имаш нужда от компания, ще ти подсигуря един…. ЗМЕЙ.

    Like

    • От там имам също много интересни спомени, но друг път ще разкажа за тях. Прекрасна страна е Индонезия:)

      Like

  25. Деси, от толкова време се поднаваме и никога не си ми я разказвала тази история за залозите за мача. Аз също бях заложил за Нигерия, но не пари и съответно нямаше с какво да умилостивя хората,с които гледах…
    Успех с GPS-а!

    Like

  26. Благодаря за неочакваната, но поучителна разходка 🙂
    Успех!

    Like

  27. Деси, докато четох текста и си те представях като в “Яж, моли се и обичай:-)”! Хубаво ни припомни и за първата загуба срещу Нигерия – след която следваха само победи – 1994 футболна година, която ако се повтори някога пак – ще е истинско чудо!

    Like

  28. Честит 8 март и успех, Десислава! Докато четях, все едно слушах моята приятелка Оля, омъжена за нигериец. В Нигерия, ми е казвала тя, е виждала най-най-отворените за щастие хора! И изключително гостоприемни. А за пътуването съм съгласна. Това е незаменим начин да “прогледне” човек, да промени светогледа си, да разшири кръгозора си и да се опознае – и себе си, и другите 🙂

    Like

  29. Поздравления, публикацията много ми хареса! Успех в предизвикателството, защото според мен човек с такъв житейски и околосветски опит не се нуждае толкова от навигация, колкото от предизвикателства!

    Like

  30. Хареса ми изводът – “да не се предавам и да се боря”.
    Благодаря ти за невероятните истории :)!

    Like

  31. Деси, много ми хареса.Забавно и позитивно. Не съм била в Африка, но с удоволствие бих пътувала дотам.
    Успех в надпреварата.

    Like

  32. Както винаги, Деси е искрена и непреднамерена, открито следваща асоциациите си и емоциите си, и в резултат – написаното се чете на един дъх и се оглеждаш за още, а описанията на нейните търсения и приключения са като съвременни притчи, поднасящи по нов и свеж начин извечни поуки и принципи, преоткрити в едно околосветско пътуване към себе си.

    Like

  33. Това е един от онези откъси позитивност, от които човек има нужда, когато се чувства отчаян и демотивиран 🙂 Много искрено е написано, без излишна претенциозност и бомбастични изрази. Беше ми приятно да усетя слънчевото настроение и симпатии, които Деси е вложила в текста. Адмирации 🙂

    Like

  34. Деси, говориш за важните неща от живота толкова увлекателно. Нека винаги има от кого ти да се учиш и кого да научиш на нещо ново. Бъди себе си и продължавай да сбъдваш мечтите си. Ти си Учител – това не е просто професия, а Призвание! Прегръщам те.

    Like

  35. Тези табуретки ги помня. Мисля, че още има останала една. Но по-важното е, че си научила нещо, докато си ги пазарила:)

    Like

  36. Лол, мисля, че вече има премного коментари, но все пак: Браво и успех в надпреварата! Надявам се и аз скоро да мога да посетя Нигерия…макар че сега май не е най-удачното време за екскурзии в Африка.

    Like

  37. Всеки е написал нещо към което се присъединявам и аз 🙂 Страхотен разказ, страхотна поговорка, която ще запомня:) Успех Деси

    Like

  38. Колко хубаво! Била съм в Африка, в една малка държава наречена Гамбия. Местните хора живееха много мизерно, дори и според нашите критерии. Те нямаха много от нещата, които ние имаме, но това което ме впечатли беше, че бяха ужасно щастливи – сърдечни, весели и гостоприемни. GMT – Gambia maybe time 🙂
    Напомня ти кои са истински важните неща в живота и колко се самозабравяме понякога. Пътуването, особено на такива места винаги те променя. Най-малкото те прави по-щастлив, заради факта, че си бил там.
    Очакваме още такива постове!

    Like

  39. Еееее така исках да дадеш думата на Любов (въпреки, че първосигналната ми реакция беше, че говориш за чувството Любов, после като се замислих реших, че може би говориш за жената Любов :))))
    И все пак трябваше да дадеш думата на Любов.
    Прекрасна статия за прекрасна Африка!

    Like

    • Любов ми е отговорил тук доста нашироко, въпреки, че ако я оставиш да ти говори за Нигерия, един живот няма да стигне.

      Like

  40. В последния параграф се намира послание, което отдавна не бях чувал/чел, съзнавайки напълно причините за това. Смисълът за всичко наистина е в пътя.
    П.С. И аз се научих в Африка да се пазаря. 😉

    Like

  41. Много е хубаво, когато някой твой близък приятел те накара да мечтаеш. Да мечтаеш и да пътуваш. Деси, пожелавам ти още много прекрасни африкански приключения:)))

    Like

  42. Много интересен, завладяващ и поучителен пътепис… Пожелавам ти още много нови дестинации и забавни приключения!
    И както казват французите: Bon vent et bonne mer!!!

    Like

  43. Пътища много,но дали те ни водят към нашето щастие и дали получаваме това, което очакваме да намерим, когато достигнем крайната точка?

    Like

  44. Човекът е човек, когато е на път! Убеден съм, че пътуването из широкия свят е начин да научаваме както повече за другите, така и повече за себе си. В Африка съм посещавал Египет и Тунис, но постът определено провокира любопитството ми към Нигерия – страна, за която не бих се сетил като мечтана дестинация 🙂

    Like

  45. Обожавам да чета истории, твоята не прави изключение. Това че е вдъхновена от TED й добавя още едно допълнително предимство пред всяка друга в мрежата!

    Like

  46. Приказен пътепис! 🙂 Накара ме да грабна отново мечтата си за пътуване до Мозамбик в ръце и да направя всичко възможно да я осъществя! И за мен някога Африка беше толкова далечна, че даже не си представях, че е възможно да се стигне до там, че европейци или българи са стигали до там. Е, когато се пообразовах малко, научих за различните държави там, за техните радости и тревоги, но все още не съм успяла да ги усетя със сърцето си… Затова когато отида в Мозамбик, ще напиша своя пътепис и ще го споделя! 🙂

    Like

  47. Пожелавам ти още много интересни пътувания, с навигация в колата, разбира се 😉

    Like

  48. За миг се почувствах все едно съм в Нигерия. Страхотно написано! Успех в играта! 🙂

    Like

  49. Браво Деси! Този пътепис написан с много любов и житейски послания ме накара да мечтая за нови пътешествия по света. Ти ме върна към моите спомени за пътуванията ми из Африка.Очакваме още такива искрени мисли за важните неща от живота
    Желаеме ти нови успехи и победа в играта!

    Like

  50. Деска, с теб човек може да обиколи света! А Африка е моята любов! Благодаря, че го сподели!

    Like

  51. “….дайте колкото искате, но запомнете, че не е добре да се отказвате, ако сте убедена, че цената, която давате е справедлива.”- настръхнах от тези думи на нигериеца!!Ако нямаш нищо против, с удоволствие бих ги цитирала и аз. Би било страхотно да почнеш да публикуваш пътеписи дори да няма състезания, защото разказваш много интересно. Успех!

    Like

  52. Не си давах сметка, че ще го прочета няколко пъти. Този разказ ми напомни за една мисъл: “Никой не знае къде ще го отведе животът. Пътят е дълъг, но накрая разбираш, че пътуването е основната цел.”
    Понякога може да загубим пътя, но никога не трябва да губим причината за пътуването.

    Like

  53. Пазарене има навсякъде. Най-интересното е, че в България сякаш хората ги е срам да се пазарят.

    Хората някак си възприемат, че като влизат в голям магазин (примерно магазин за техника) и не могат да се пазарят, а това е присъщо само за пазарите.

    Винаги може да се измъкне по-добра цена. Важното е да не показвате колко много искате табуретките или това, за което се пазарите 🙂

    Like

  54. Дълбоко си права, че най-дългия път е към себе си и същественото е пътуването.
    Историята с пазаренето и усещането от него ми напомни на едно мое много сходно преживяване в една друга африканска държава. Там тези неща са превърнати почти в изкуство 😉

    Like

  55. Много интересна история! Поздравления!
    Благодаря не само за новия поглед към Африка, но и за напомнянето, че животът ти “преподава” непрекъснато, стига да спреш и да помислиш :))
    Успех в надпреварата!

    Like

  56. Много интересно и наистина, поучително – невероятно е как пътуванията ни учат на толкова много неща!

    Like

  57. Пътуване и опознаване на света и себе си е добър съвет, който искам да мога да последвам!
    Хубаво е!
    Успех!

    Like

  58. И аз се пренесох в един друг свят и се замечтах….много щастлива бих била ако имам възможност някой слънчев ден да посетя Нигерия! 🙂
    Прекрасен, изпълнен с много емоции пътепис!
    Желая ти успех! 🙂

    Like

  59. Супер, много ми хареса това, че си направила обратното на другите, важно е да знаеш кога и как да го направиш… Успех 🙂

    Like

  60. Няма нищо по- приятно от това да ходиш на нови места и да изпиташ нова емоция. Ще повторя с лекото допълнение една мъдра мисъл от по- горен коментар: “Човекът е човек, когато е на път-ни и дневни в чужбина”… 🙂 Успех!

    Like

  61. Относно казаното най-доло , че по пътя намираш себе си и си правиш равносметки, бих завършил разказа за Нигерия с българска приказка:
    “Човек е човек – само когато е на път”

    Успех Деси 🙂

    Like

  62. “най-прекият път към себе си е околосветският”- прекрасно и вярно твърдение, някъде бях прочела, че ако искаш да опознаеш някого истински трябва да пътуваш с него, така че вероятно е път и към другите, Другия.
    Много вдъхновяваща статия, успех!

    Like

  63. И на мен ми се ходи в Нигерия, макар да съм слушал и чел ужасии за тази страна….но някои сигурно са чели и за България такива неща…

    Like

  64. Да започнеш околосветско пътешествие – СТРАХОТНО, да посетиш Нигерия точно когато тя побеждава България с 3:0 на старта на САЩ ’94 – КОФТИ, да спечелиш пари от тази загуба – ЧИСТ КЪСМЕТ, да си купши кожените табуретки, за които винаги си мечтал и то за 0.20$ – ЧИСТА ДАЛАВЕРА, да се научиш,че важното е да пътуваш и по пътя да държиш съзнанието и очите си отворени за да не пропускаш нищо което си струва да се види – БЕЗЦЕННО. Само тогава пътят си е струвал да бъде изминат.
    Има неща които не се купуват с пари !!!

    Like

  65. Най-накрая и аз намерих малко време да го прочета. Наистина е страхотно – съжалявам, че толкова се забавих с прочита, затрупана от досдани задачки на работното място.
    Успех !

    Like

  66. Деси, прекрасно си го описала…това с вътрешния глас…дилемите, които всеки си има вътре в себе си…или извън себе си. Но “чувството”, твоето си чувство, това, което може би го е имало още преди да се родим на този свят, никога не ни лъже. Или както казва един приятел – винаги получаваме отговор на молитивите си, но той не винаги е положителен..!

    Like

  67. Пътуването е удоволствие, да се пазариш е изживяване!
    Прекрасен пътепис…четейки го, точно в този момент ми се иска да “захвърля” всичко и да съм там…в тази магия..Нигерия :)))
    История ме подсети за една моя преподавателка от Университета, която веднъж сподели, че не обича да пътува по директни маршрути и за да стигне от София до Варна (например) би минала и през Родопите :)))), като дори няма да ползва и магистралите.Тогава ми прозвуча адски лудо, но веднъж реших да направя подобно пътуване…без магистрали, без главни пътища…беше страхотно преживяване. От тогава винаги ползвам обиколни маршрути, разглеждам, срещам се с различни хора. Адски забавно е да спреш в някое селце, да се “нахуртуваш” с бабите и после без много да си се пазарил да те “изпроводят” с пълна торба пресни и 100% БИО продукти.

    Like

  68. …и там някъде по пътя ще намерите и себе си. Завладяващ разказ, чак ми се иска да пътувам натам в момента, колкото и неприятни неща да съм чувала от мой познат за живота в Нигерия. А ако знам, че ще намеря и себе си по пътя, тръгвам на секундата.

    Like

  69. Деси,

    Красив пътепис…Има една мислъл на Ралф Емерсън за красотата, който ми изплува, като прочетох това, което си написала:
    “Дори да обиколим целия свят в търсене на красотата, не я ли носим в себе си, не ще я открием!”
    По този повод искам да те поздравя…защото само една красива душа е способна да създаде нещо истинско!

    Габи

    Like

  70. Поздравления за най-увлекателния разказ! Надявам се скоро да зарадвате своите читатели отново!

    Like

  71. Деси, статията ти е направо SupR! Слушал съм големите “балканджии” да говорят за онази част на света – твоя разказ ги надмина!

    Like

  72. харесва ми поста, Деси 🙂
    пътуването е страст, на която е трудно да устоиш… но пък и няма смисъл да се опитваш 🙂 така че пътувайте си и опознавайте себе си и света 😉

    Like

  73. Прочетох този разказ още като го публикува и страшно ми хареса, особено се забавлявах на това как си спечелила облога :)) Сигурно защото хазартът ми е малка слабост.
    Освен това много точно отразяваш и моето мнение, че истината е в пътя, но трябва и да се оглеждаме докато го вървим.

    Like

  74. Desi, mnogo dobre kazano! Strahotno e 4ovek da pytuva i nqmam predvid da pytuva samo,a da pytuva kym nepoznatoto i jelanoto!
    Uspeh!

    Like

  75. Трябва да се науча да се пазаря. “Дайте колкото искате, но запомнете, че не е добре да се отказвате, ако сте убедена, че цената, която давате е справедлива.” Представих си сцената. Успех 🙂 Много ми хареса.

    Like

  76. Деска, усетила си много точно това късче от света. Нека да не забрявяме, че там е люлката на света.

    Like

  77. Една статия, която те кара да се замислиш и да направиш по-осъзнати избори в живота. Успех, Деси!

    Like

  78. Винаги съм искал да попътувам из Африка, но за сега не ми се е отдала тази възможност. Благодаря ти за интересния разказ, който само ме надъхва повече 🙂

    Like

  79. Деси,поздравявам те и ти благодаря за”мислите,които те правят щастлива” и прекрасното пътуване към…теб! И веднага пред мен изникна въпросът: Че защо и е на тази жена навигация?! GPS никога не показва пътищата към самите нас и себепознанието! А отговора намерих, когато се върнах на Първото изречение! Предизвикателствата и спортът са велико нещо! Успех!

    Like

  80. Много хубава статия, абсолютно съм съгласен с изводите. Бих добавил само, че най-трудното е човек да се реши да пътува.
    Успех 🙂

    Like

  81. Е, Деска, аз досега не съм била в Африка, но този континент ме привлича много и вече кроя планове как да стигна до там и къде да отида. Не знам кога ще ги осъществя, но това е една от сигурните ми дестинации. А извън това, напълно споделям твоето усещане за пътуванията – богатството, което ти носи всяка нова посока и всяка нова среща с нещо непознато по широкия свят се натрупва – къде на песъчинки, къде на капки, къде на цели парченца и неусетно променя и теб, и представите ти за света. Аз си мисля, че пътуването те прави по някакъв начин по-добър човек, но може би това зависи от много неща. Така или иначе – прекрасен разказ и ти желая много нови посоки!

    Like

  82. Ето един човек на който наистина би му свършила работа една добра навигация. Успех и от мен и следващото пътуване да се ориентираш с нея по пътища и поляни на някое екзотично местенце 🙂

    Like

  83. Деска, колега по куфар! Благодаря ти, че ми позволи да зърна през очите ти една частичка от страна, в която мечтая да стъпя. Била съм само в Северна Африка, но … ще, ще!

    За да допълня свежи преживявания на Световното (то за нас си е само едно, значи може с главна буква, нали?) – аз пък тогава се случих на студентска бригада в Щатите и част от моята компания взе, че отиде на мача България-Германия…и не се върна. Оказа се, че ги арестували, защото викали Българи! Юнаци! (U-Nazzi). После, познай колко време сме се обяснявали, че това всъщност значи Бългериан Хироус и няма общо с немците, които помляхме тогава!!!

    Like

  84. С този твой нигерийски разказ, открих една държава, която дори не се бях за мисляла да посетя, при все това, че съм голяма почитателка на Африка – 5 държави и всички много различни, дори в стила на пазарлъка.

    Не се отказвай, когато си сигурна, а и когато не си, аз залагам, че можеш да убедиш почти (99%) всеки.

    Like

  85. Един приятел ми казва нещо от типа “Деси е пуснала много интересен пътепис, виж го, пък може и коментар да пуснеш”.. Послушах го и ето, че пиша коментара си, не защото Деси е приятел и й стискам палци да спечели навигацията, а защото текстът наистина ме грабна… Наистина, независимо къде пътуваме физически, ако имаме сетивата да го разберем, ще видим, че това е пътят към себе си.. Късмет, Деси! 🙂

    Like

  86. да пътуваш или да пътуваш,това е единствения въпрос. Хоризонтите и гледните точки, които се отварят ни карат да се усещаме като че през голяма част от времевто сме били с капаци върху очите,което от своястрана води до непоискано затваряне на сърцето. Да пътуваме…и да ВИЖДАМЕ

    Like

  87. Деси, едно е сигурно: Имаш вграден GPS с карта за добрите неща в живота 🙂
    Поздрави и успех!

    Like

  88. Имам един приятел, който, в която и чужбина да отиде, си иска шопската салата. В буквалния и в преносния смисъл… Радвам се, че има толкова много хора като теб, Деси, които търсят – и намират – другото. Това, което си заслужава. И аз съм от този сорт. И все пак – една навигация никога не е излишна:)))

    Like

  89. пазаренето ми прилича на феномен, който би трябвало да се среща и в България, но незнайно защо първото ми изправяне пред него беше в Италия на една сергийка за бижута преди години 🙂 явно го има и по цял свят.

    има един лаф, че на върха на планината ще намериш само онова, което си донесъл със себе си – мисля, че малко или много важи за всяко пътуване, стига да няма прекалено много разсейващи елементи. успех 🙂

    Like

  90. …”Важно е по пътя да държите съзнанието и очите си отворени за различните и другите”… Дано това изречение достигне до съзнанието на колкото се може повече хора! Успех в състезанието!

    Like

  91. Когато няма какво повече да добавиш, е най-добре да замълчиш…Май и аз ще постъпя така 🙂

    Like

  92. Страхотен разказ. Потопи ме в една далечна, но много интересна страна.
    Успех и от мен в надпреварата. Стискам палци 🙂

    Like

  93. Много много красив и емоционален пътепис, направо се пренесох в Африка… А финалните думи ще запомня, благодаря! Успех в предизвикателството!

    Like

  94. Много интересно, наистина. Аз открих изкуството на пазаренето в Истанбул. Дотогава съм си въобразявал, че знам как да се пазаря. Невероятна тръпка и удоволствие, поне за хора като мене 😉

    Like

  95. Прекрасно, замечтах за пътуване надалеч :-)Успрех в състезанието и не само…

    Like

  96. интересна статия, не съм и предполагал, че съществуват такива места, успех за навигацията 🙂

    Like

  97. Не всеки умее да пътува. Ти можеш и хубавото е, че успяваш да предадеш преживяванията си и на други хора. Повече пътища и пътеписи!

    Like

  98. И аз обичам да пътувам,и знам че самото пътешествие е от значение, и пътят който ще извървим е голямата крачка която трябва да направим

    Like

  99. Интересна статия 🙂 Обичам да пътувам и да чета за пътуванията на други хора, защото всяко пътешествие е уникално само по себе си и има различен смисъл и значение за всеки човек. Още безброй интригуващи дестинации, Деси!!! Успех 🙂

    Like

  100. Не е важно къде си тръгнал, важен е пътят, който ще извървиш до там

    Чудесен пътепис, Деси! Успех 🙂

    Like

  101. Много хубав пост!Аз също съм човек роден за път и много обичам да пътувам! На Деси пожелавам успаех, а на всички останали….пътувайте!

    Like

  102. За мен всичко написано ми показа, че никога не трявва да губим вярата в себе си, да отстояваме позициите си да винаги на гледаме напред. Да сме отворени за вси

    Like

  103. Да сме отворени за всичко ново. Пожелавам успех за начинанието ти!!!

    Like

  104. Много интересна и добре написана статия :)Бих искала един ден и аз да мога да пътувам и да се запознавам с чужди култури и обичаи… Това със сигурност променя мирогледа на човек.

    Like

  105. Супер! Страхотно четиво,така се вглъбих,че като свърши исках още 🙂 Аз също обичам да пътувам, за сега в различни части на България и малко от Европа,но много бих желала да отида в Африка или Азия….толкова всичко там е различно от нас,толкова е интересно!
    Успех на състезанието!

    Like

  106. Пътешествията са моята страст – обожавам… Наистина, колко много си научила от Нигерия, Деси.Пожелавам си едно сафари в Африка, а на теб никога да не се отказваш от новите предизвикателства и УСПЕХ!

    Like

  107. И аз като индийците и Деси, вярвам че пътувайки, човек открива себе си.
    Вярвам също, че съществуват места – близки или на хиляди километри, към които без да се стремиш съзнателно, очакват да ги достигнеш. И когато рано или късно, обстоятелствата те отведат до тях – тези места те оставят без дъх, ускоряват пулса ти. Осъзнаваш, че необясними на пръв поглед случки, са те водили към тях, че е било предопределено да ги откриеш и преживееш. Може би подобно “връзка” се е получила между Деси и Нигерия.

    Африка отдавна гъделичка любопитството ми – не Северна Африка, ”breaking news” в новинарските емисии напоследък, не Африка на богаташките сафарита, а онази непозната, дива, мистична, плашеща цивилизования европеец Африка… Споделеното от Деси ме накара отново да надникна в Атласа – да се уверя, че знам къде точно стои Нигерия. И май, май… този текст ще се окаже стъпка в моето лично приближаване към Черния континент, до който сигурна съм, някой ден ще стигна.

    GPS-ите извеждат безпогрешно на главните пътища, но когато спечелиш своя, Деси Бошнакова, не пренебрегвай съвсем вътрешната си навигационна система, която понякога нустоимо те кара да се отклониш от “верния” път и най-безотговорно да се “загубиш”. Страхотни открития се получават!

    Like

  108. По пътя наистина винаги се случват интересни неща. Както винаги, чудесен разказ от теб! Успех!

    Like

  109. Увлекателно и вдъхновяващо четиво-подтиква да мечтаеш за нови, цветни, екзотични места и преживявания. Хареса ми много поуката от “пазаренето”-човек винаги трябва да отстоява твърдо и докрай нещата, в които вярва и иска.

    Успех в играта!

    Like

  110. Дано повече хора разберат , че цветът не е повод за издигане на прегради..

    Like

  111. Да, да, да. и да имаш очи за хубавото по пътя също е важно 🙂 доста материали за чернотто злато в Нигерия съм чела, по- ми е приятно да чета такива като твоя 🙂 успех
    Ани

    Like

  112. Деси, още един час за 20 цента не е добра цена да оцениш времето си, но от друга гледна точка, си се забавлявала – т.е. един час забавление, че и да ти платят 20 цента, е много добра сделка 🙂

    Качи някъде снимка на табуретките?! 🙂

    Like

  113. Колко вдъхновяващо и много искрено споделено 🙂

    И, наистина, човекът е човек тогава, когато е на път! Пътищата са артериите, по които тече животът. Всяка пътечка или още повече – пътешествие – е възможност да преоткрием нас самите 🙂

    Like

  114. Пътувайки и срещайки се много и различни хора и култури може да открием много нови неща за самите себе си. Най-важното е да знаем все пак на къде сме тръгнали! 🙂

    Like

  115. Духовните ми срещи с Африка ме научиха, че постоянно по пътя си намираме хора, щастие, което си заслужава да се споделя.

    Like

  116. Ако не знаеш накъде си тръгнал, ще стигнеш някъде другаде, а по лошо би било ДА ЗНАЕШ накъде си тръгнал и да стигнеш някъде другаде. Пожелавам ти новата навигация да ти помогне да отидеш там където искаш и в буквалния и в преносния смисъл, а иначе за статията по горе първо е увлекателна, и второ поучителна, но не ми се влиза в детайли. Успех.

    Like

  117. Браво Деси!
    Обичам да пътувам, но не умея като теб да разкажа и да включа всички в преживяното.
    Желая ти успех 🙂

    Like

  118. Пост-а е прекрасен, в този момент добавих Нигерия в списъка с места, които си струва да посетим. Много позитивно, ведро и увлекателно четиво. Успех! 🙂

    Like

  119. Замечтах се за едно продължително пътуване и опознаване на нови непознати места.

    Like

  120. Човек може да пътува и чрез очите, ушите и изобщо сетивата на другите… Та и аз с този прочит се поразходих до Нигерия по този начин. Но какво да правят тези, които никога не са могли да пътуват? Дали не са опознали себе си изобщо? Или има и други начини човек да опознае себе си, както и света и хората в него?

    Like

    • Разбира се, че има и други начини човек да опознае себе си. Въпросът е да иска и да търси. А светът може да се опознава и без да се пътува, но пътуването само по себе си е пътуване към другия и към себе си.

      Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s