Поговорките и PRоговорките – Бошлаф, сезон 1, епизод 2

Това е текстът на епизод 2 на подкастa БошЛаф.
Можете да го слушате в Spotify & Apple podcast.

Абонирайте се, харесайте страницата във Facebook и профила в Instagram.

Здравейте,

преди много време в желанието си да блесна в научните среди и да стана доцент, седнах да напиша книгата на книгите. То всеки автор така си мисли.
Моята разглежда принципите на ПР, съхранени и увековечени от българските пословици и поговорки, и има секси заглавието “PRоговорки”.

И някъде в процеса се зарибих по пословиците и поговорките повече от нормалното. И понеже са ми страст, реших да споделя с вас някои, с които съвсем не съм съгласна.

Вие слушате (четете) БоШлаф, аз съм Деси Бошнакова. Абонирайте се от бутона, споделете с приятели или го изпратете на хора, на които имате зъб.

Започвам с най-любимата ми и тя е: “Всяко зло за добро”. Не, няма как да се съглася. Абсолютно изключвам тази възможност. И не само защото вярвам в по-добрата страна на нещата. Не мисля, че злото е за добро. Ако искате да поспорим може би ще ми кажете, че като преминеш през злото ставаш по-силен, по-уверен и тръгваш напред. Може би. Но тези неща могат да се постигнат и без зло.
Но също така не мога да не призная, че в света има и добро и зло и никой не е абониран само за едното. Но категорично отказвам да се съглася, че всяко зло е за добро. Не. По-скоро мога да приема, че когато се затвори една врата, нова се отваря.

Категорично не мога да се съглася и с “всяко нещо си има две лица”. Много повече са. Две е лесно за манипулация, две е лесно за машинации. Две е лесно за смилане, но не е вярно. Винаги съм казвала, че има поне 360 гледни точки. И е добре да си го повтаряме, защото светът и хората не са толкова прости за обяснение. Няма само две лица. И не спирам да го повтарям, защото много често една лъжа повторена хиляди пъти може и да се възприеме за истина. Така че следващия път, когато поставите на някого или нещо етикет, помислете колко още други етикети можете да сложите. Бих приела ако кажем, че всяко нещо си има поне две лица. Поне е онова, което ми липсва.

И понеже всички искаме да сме красиви, нали затова ползваме толкова филтри за снимките си, няма как да не се възпротивя и срещу твърдението, че “скромността краси човека”. И преди да ме заклеймите, спомнете си, че все пак моето любимо цвете е нарцисът. Това беше шега. Има един човек, Едуард Л. Бернайс, който се води Баща на ПР. Та той казва, че в епохата на масовите комуникации, скромността е лична добродел и обществен порок. Днес, няма как да надговориш другите, ако не се включиш в разговора. Не казвам да излъжеш, но ако си мълчиш, защото си скромен, разбирай красив, трябва да чакаш другите да забележат, че си красив и да започнат да говорят за теб. А те, другите, са толкова заети със себе си или с други хора, че може и никога да не те забележат. Затова трябва да надигнеш глава и с ясен глас да кажеш кой си, какво правиш и защо хората трябва да ти обърнат внимание. Толкова хора викат в публичното пространство, че с мълчание, трудно ще пробием този шум. С което съвсем не искам да кажа, че трябва да стигаме до другата крайност – постоянно да натрапваме себе си, но малко нескромност ще ви помогне днес. Най-вероятно и утре. И искрено вярвам, че това няма да стане за сметка на красотата.

И стигаме до това, че “една птичка пролет не прави”. Да, обаче ако тази една птичка не се захване с пролетта, другите как ще се притекат на помощ. Ако никой не се захване със сложните неща, как ще се притекат други да му помогнат. А? Мисля, че имаме крещяща нужда от птички, които си мислят, че могат да направят пролет. И тогава и ние ще си помислим, че можем, и други ще си го помислят и може би пък то ще вземе да стане. Вярвам, че светът върви напред именно от птички, които са убедени, че могат да направят пролет и сами. И обичам такива луди глави, които не слушат, а дълбаят в това, в което вярват.

Но е трудно, защото има още една мъдрост, която ни казва: Спри. Недей. Казват хората така: която овца се дели от стадото, вълкът я изяжда”.

И така птичката да не си мисли, че ще направи пролет, овцата да си седи в стадото. И ако това е така, кой ще промени нещата? Няма как да се случи, ако си седим в стадото, ако не сме малко напротив. Малко на въпреки. И не излезем от стадото. За да си намерим племето:) Понеже стадото носи в себе си негативно послание, затова в съвременния маркетинг говорим за племена. Така че аз съм от племето на тези, които са малко напротив и като птичка и като овца не съм съгласна с това, което казват народните мъдрости. Мисля, че една птичка може да започне пролет и си мисля, че ако една овца се отдели от стадото, само една от много възможности е вълкът да я изаде. Може пък да намери по-добро пасище и да извика останалите. Или нещо още по-добро да й се случи. Така вярвам.

Както и вярвам, че “преклонена глава остра сабя не я сече”, но и корона не може да се задържи на нея.

И понеже тази мъдрост най- ме ядосва, ще допълня, че имаме още в този стил, а именно “да би мирно седяло, не би чудо видяло”.

Нали чухте, навеждате главата, сабята не я сече, седите си мирно и чудо не виждате.

Обаче… аз не искам да живея без чудеса. Всичко най-хубаво в моя живот се е случило, защото не съм седяла мирно, защото не съм прекланяла глава. Е, корона нямам, не станах царска особа, но пък чудеса толкова много видях и съм сигурна, че още предстои да видя. Какво е животът, ако не поредица от чудеса. Аз не искам да ги пропусна, защото имало риск нещо да се случи. То може да се случи и мирно да си седя. Така че чудесата са възможни, стига да се борим за тях, а борбата изисква действия от наша страна. Поне аз така наблюдавам да се случва около мен.

Песимизмът на нашия народ обаче не спира дотук. Той ни казва и че “щом не вървиш напред, ще вървиш назад”. Отново има само две посоки. Ами ако те духне вятърът и тръгнеш наляво или надясно. Ако решиш да смениш пътя и трябва да се върнеш назад, това пак си е вървене. Можем да вървим във всички посоки и това съвсем не означава, че вървим назад. Не помня кой беше казал, но съм чувала, че обикновено срещаме съдбата си по пътя, по който се опитваме да я избегнем. Какво значи напред? А ако спра за почивка, това значи ли, че тръгвам назад? Ей такива неща ми се въртят в главата.

Ще си кажете, нямаш ли си друга работа? Имам, ама тези народни мъдрости някак си изкачат в най-неподходящия момент и спират устрема на овцата (аз съм овца – зодия овен) да излезе от стадото. И – то така се случи и с книгата. Мъдрите казаха, че е много интересна, но по-добре да напиша нещо по-традиционно, да няма много спорове и дискусии. Е, аз написах и едното и другото. Все пак, не исках да ми отсекат с остра сабя главата.

Казват, че бързата работа е срам за майстора, и ние, понеже не се делим от стадото, решаваме, че това означава да си свършиш работата зле. НО днес всички искаме бързо да ни доставят храната, обувките, които сме си поръчали или новите слушалки. Днес тези, които са най-бързи, печелят. Защото ние искаме бързина. Искаме всичко и го искаме веднага. Сега. И се оказва, че е вярно точно обратното “бързата работа – хвалба за майстора”. Сетете се за тази мъдрост следващия път, когато се бави доставката на поръчката ви и вместо да благославяте търговеца кажете си “бавната работа не е срам за майстора”. Пък да видим кой е прав.

Аз ще предпочета бързата работа – особено когато става въпрос за днес и за дигиталните комуникации. За някои други дела, мога да приема и бавната работа – като къкренето на боба например. Нали и вие за това си помислихте?

Тя тази бързата работа е свързана и с меренето – три пъти мери, един път режи. Кое е толкова, ама толкова важно, та да не може да се поправи, ако сме сбъркали? Питам, защото това с меренето става пристрастяване – едни хора започват да мерят, да се съмняват, пак да мерят, пак да се съмняват и така минава времето, без да се осмелят да отрежат. Искате да учите психология – започнете. Като видите, че не е за вас, ще запишете нещо друго. Трудно е да намериш себе си, още по-трудно е това да стане на 19 години. Нека порежем малко, за да се научим да се проваляме. Ако се пазим само за сигурен успех, най-вероятно така и няма да го дочакаме.

Но можем да дочакаме крушата да падне от дървото. И при това да падне по-далече от дървото. Да, не съм се объркала. Народът казва, че “крушата не пада по-далече от дървото”. Аз обаче вярвам, че дървото може да помогне на крушата да падне и по-надалече. Убедена съм, че днес има хидяли възможности да паднеш по-далеч от дървото си. И смятам, че зависи с каква засилка тръгваш да падаш. Ние познаваме много хора, чиито истории ни показват, че беднякът може да стане милионер, че може да се озовем на Марс и още и още.

Ако обаче паднете надалеч, защото сте се засилили добре, ще ви кажат, че “далеч от очите, е и далеч от сърцето”.

Тук със сигурност има грешка, защото тази мъдрост не се е съобразила с напредъка на технологиите. Днес очите ни могат да виждат далечни неща, неща, които са на другия край на света и хората, разбира се. Така че тук малко уточнение може да ме накара да се съглася с мъдрия ни народ. Е, все пак дори и аз не съм по-умна от мъдростта устояла на времето.

Искрено се надявам, че не “всяко чудо е за три дни”. Защото много ми се иска с тези споделени мисли да ви предизвикам. Иска ми се да намерите сили да повярвате, че една птичка може да започне пролетта, че ако се отцепите от стадото, можете да намерите хиляди нови възможности, че ако прекланяте глава, няма как хората да видят красивите ви очи или да ви сложат корона – тя трудно може да се закрепи върху преклонената глава.

Иска ми се…

Много неща ми се искат, но ако сте ме слушали внимателно, то трябва да знаете, че остава още една мъдрост, която да споделя с вас.

И с тази мъдрост съм напълно съгласна. Все пак по професия съм ПР и няма как да не си пожелая всеки път, когато влизам в битка “С БОШлаф да го убия, не с пушка”.