Здравейте,
как се събуждате сутрин? Сами или с аларма? Или някой грижливо ви докосва с целувка и така започват денят ви?Вероятно се досещате, че в навечерието на Деня на будителите ще си бошлафим за будните, за заспалите, за алармите и будителите.
И така, има ли значение как се будите? Не съм лекар, но съм чела, че най-хубаво би било да се събуждате сами, но това ми се случва рядко. В повечето случаи ме събужда алармата на телефона ми.
Понеже съм технически неграмотна, не мога да сменя мелодията с песен, която си харесвам, но преди това се събуждах с:
I Feel Good на Джеймс Браун. Разбира се, вие можете да си изберете и някоя друга жизнеутвърждаваща песен за начало на деня. Например можете да си изберете песента на Боб Марли “Get Up Stand Up” или на Bobby McFerrin – Don’t Worry Be Happy. И още много други вдъхновяващи събуждането мелодии. Изборът е ваш. Но е добре да го обмислите, защото има връзка между това как се събуждате и това колко качествено ще бъдете будни.
Но празникът не е за будилници, въпреки че без тях трудно се събуждам (поне аз) навреме.
Първото ми странно нещо, свързано с този празник е факът, че е неучебен ден. Иначе казано децата се събуждат по-късно в този ден, но дали това увеличава шанса да намерят своя будител, не е ясно.
Второто е, че няма никаква изградена традиция как се празнува този празник. Има различни инициативи – в този ден показно показваме учители и учени, които през останалата част от година забравяме.
А въпросът кои са днешните будители остава някъде на заден план. До следващия първи ноември.
И да си призная, една от причини да обичам този ден е и фактът, че другите работят – а аз – не:)
И някак си приемаме, че след като само учителите почиват, значи те са съвременните будители. Напълно съм съгласна, че учителят може да събуди или да приспи учениците. Дано първото се случва по-често от второто.
Но аз разглеждам будителят в малко по-широк смисъл.
Според тълковния речник това е човек, който работи за просвещението и националното самоосъзнаване на българския народ. Аз ще наблегна на самоосъзнаването, защото повечето наблягат на просвещението.
Според мен всеки, който днес се осмели на глас да каже, че царят е гол помага за самоосъзнаването на другите. Всеки, който не се примирява с нещата, които всички не харесваме, и който активно се бори да ги променя. Познавам много такива хора – млади и стари. Те не кротуват на държавна службичка, а залагат всичко, което имат, за да работят за каузата, в която вярват.
Познавам страхотни хора, които не се уморяват да крещят, че царят е гол. Метафорично използвам царя. Не говоря за царя цар.
И всички тези хора – оправяйки неразбурийте около нас ни помагат да се самоосъзнаем. За тях обаче инфлуенсърите и медиите мълчат. Освен в този ден или в отделни рубрики. А ми се иска да бъдат навсякъде. Всеки да ги види. Това ми е важно, защото когато осъзнаем, че не само ние виждаме, че царят е гол, има много по-голяма вероятност да го изкрещим на глас.
Иначе потъваме в спиралата на мълчанието. Аз не го казвам, защото никой друг не го казва, а никой друг не го казва, защото никой не го казва. Мислите са важни, но е важно и да ги казваме наглас понякога.
Та всеки изправил се в битка с Голиат, е част от онези, които ни помагат да се самоосъзнаем като граждани с права и задължения.
Има и будители, които показват, че доброто не е изчезнало. Че милосърдието е тук и може да се срещне. Наричам ги будители, защото не позволяват на добрите ни черти да задремят под сянката на безразличието. За такива будители искам да чувам и да чета. И ми се получава, защото едно от хобитата ми е да търся страхотни хора.
Съвременният будител за мен е и вдъхновител. Той е човек, който успява да изкара най-доброто от себе си и от другите. И така стават повече и повече.
Ако са видими тези будители, по-трудно ще е на всички останали да дремят през цяла година. А и през цялото време.
Та за будителите-вдъхновители си говоря.
Знам, че не е типично българска черта, но моите стремежи се събуждат и от успехите на другите. Всеки път, когато се разхождам по ул. “Гурко” си мисля, че в един офис тук седи една статуетка “Оскар”. И ми става хубаво, зареждам се с вяра, че ако един може, значи и аз мога. Стига да бъда достатъчно добра, ще ми се получи.
Но и за успелите българи много не се говори. Да не би сакън да се събудим всички дружно и да станем предприемачи. Хора, които държат собствения си живот в собствените си ръце. И са готови да предприемат. Аз и тези хора наричам будители. Защото другите, дето чакат на държавата, малко заспали ми се струват. Поне на мен. Ето и малко данни – от 2014 година, защото по-нови не можах да намеря. Само 8% от завършилите висше образование искат да бъдат предприемачи. Сега, може би най-много предприемачи не учат в университет, но дори и така да е, пак е малък процентът на този мой вид будители. Сред петте европейски страни с най-голям брой предприемачи са Естония, Швеция, Латвия, Нидерландия, Обединеното кралство. Хубавото е, че в тази класация поне не сме на дъното. Но много ми се иска будители от този вид да разбудят младите и младите по дух и предприемачите да станат повече. Отговорно е, трудно е, има и провали, но пък е интересно, вълнуващо и вдъхновяващо.
Така че мечтата ми е някой ден българите да можем да кажем имената на предприемачи, които са успели, и да се гордеем с тях. Има такива, но отново никой не говори за тях, дори и в този ден. Защото това е бизнес. Но за мен предприемачеството е начин на мислене, защото има и много страхотни хора, които предприемат начинания в области, в които силите на държавата не достигат.
В тази категория будители ще включа и социалните предприемачи. Има супер вдъхновяващи хора сред тях. Направо ти иде да зарежеш всичко и да тръгнеш да им помагаш. Опитвам се, доколкото мога да си открадвам от тяхната пробуждаща енергия. Защото доброто е по-заразително от злото. Само дето не ни го показват. Но това е тема на друг епизод.
Да се върна на онези будители, които съумяват въпреки всичко да творят за душата, а не за джоба. Имаме страхотни музиканти, писатели, поети, художници, артисти – и някои от тях истински съумяват да разбудят духовете ни. И да се просветим и самоосъзнаем.
Мисля си, нали сме на територията на Бошлаф, та и празни приказки можем да си приказваме, но си мисля, че в събуждането чрез изкуство има две страни – творците, будители, които разголват душата си, но и ние – публиката, които ще бъдем събудени. Та за нас ми е приказката. Ако всичко друго ни е трудно да направим, можем поне да подпомагаме с четене, слушане, гледане и ходене на събития, будителите в сферата на изкуството, които имат нужда от публика. Аз например винаги (почти винаги) си купувам билети за български филм, който смятам, че може да събуди мен и други хора. Ходя на концерти, за които знам, че са на будители, с билет. И така смятам, че подкрепям. Купувам си книги на български автори и чета.
Абонирала съм се за подкасти на български автори и слушам, защото така подкрепям усилията им да будят. И така…
Мисля, че моята задача е да подкрепя. Иначе те ще отидат да будят други хора на други места.
Някак си все си представяме будителите като хора от миналото. Говорим за тях в минало време и оставаме с впечатлението, че те са в миналото.
Иска ми се да си дадем сметка, че всяко време има своите будители. И наша отговорност е да ги откриваме, да ги подкрепяме и да разказваме за тях.
Със сигурност днешните будители не са като някогашните. Както и днешните будители няма да бъдат като бъдещите.
Но това че са различни, съвсем не прави едните по-будители от другите.
Има и едно последно нещо. Будителите не са извънземни хора. Будетелите са като нас. А и ние сме будители за някого. Въпросът е колко често си го повтаряме. Защото ако мислим за себе си като за будители, можем пък и да станем будители. Не е нужно да събудим всички във Вселената, за да сме будители. Толкова амбициозна цел обикновено демотивира хората. Но ако си поставим за цел да събудим близките си, колегите си, съседите и други в близкото обкръжение, може пък и да успеем.
Все пак до другия първи ноември има цяла година. Можем много хора да събудим и дрямката, че някой друг е длъжен да направи нещо за мен, за теб и за всички да отлети.
Дори и с малко закъснение, поздравете будителите, които са ви събудили – приятел, учител, творец, предприемач, родител – вие си знаете. Народът ни казва, че “Благодаря” не може да се затвори в буркан, но ще се учудите колко много работа може да свържи едно “Благодаря” – поднесено с благодарност на човек, който има нужда от него, за да захрани батериите си и да продължи да играе ролята на будител.
Всеки ден, малко по малко, всеки един от нас допринася за събуждането или заспиването на нацията. Пробуждането и самоосъзнаването обаче изискват от нас като начало да сме будни.
И ако нищо друго не ви хрумва, можете да си създадете традиция за този ден – да я предадете на близки и приятели и Денят на будителите да стане специален за вас, а не просто един неучебен, но работен ден.
Аз все пак съм щастливка, защото въпреки че много обичам да спя, все се намира някой будител, който да не ми позволи да задряма. И искам да благодаря на всички тях, защото буден сам не се седи.
И в края още една перифраза на пословица: Кажи ми какви са будителите ти, за да ти кажа какъв си.
Ако искате да събудите някой, споделете му този епизод.
Ако мислите, че пък можем да приспим някого, изпратете му го.
Абонирайте се, пишете на страницата ни във Фейсбук, предложете тема, по която да си бошлафим.
Благодаря на всички будни, които с коментарите си ме държат будна.
До следвашия път!
Можете да гледате този епизод в канала ни в Youtube:)
Или да го чуете в палтформите за подкасти: Spotify, Apple Podcast, Google podcast и други.