Здравейте,
Вярвате ли в Дядо Коледа?
Наистина Ви питам? Защото аз знам, че той обикновено е приятел на децата, а когато пораснат децата спират да си другаруват. А идва Коледа. И аз, ще се опитам да Ви върна един приятел – Дядо Коледа.
Просто ей така, защото на мен още ми е приятел и не смятам да се отказвам от него.
Аз съм верен другар и сподвижник на Дядо Коледа. Официален издател на Автобиграфията на Дядо Коледа, пламенен привърженик на топлото мляко и коледните курабийки, на коледното настроение, песни и магия. И както става ясно и Бошлафът се приготвя за Коледа. И успяхме да се включим към екипа на Дядо Коледа
Така че – извадете на яве детето в себе си и нека си представим какво ми станало, ако приемем, че той наистина съществува.
Моята прабаба много обичаше Коледа, може би защото тогава не се празнуваше в България или просто, защото е била приятелка на Дядо Коледа. От нея съм запазила онази вълшебност, която наистина се случва само по Коледа.
Вие украсихте ли вече дома си?
Психолозите казват, че колкото по-дълго стои украсата, толкова по-дълго съхраняваме Коледното настроение.
Аз много обичам коледната украса – обичам звездите, червените украшения, венците, свещичките, лампичките, курабойките, песните, музиката и доброто настроение на хората.
Но днес ще си бошлафим за него – онзи, който е толкова навсякъде през месец декември, че да се чуди човек кой може да си помисли, че не съществува.
Един от любимите ми курсове в университета и тема на обучения, които водя е креативното мислене.
И няма как да не завиждам зверски на Джеф Гуин за страхотната идея.
Сега, той твърди, че идеята не е негова, а автобиографията, която е написал, е такава, каквата му я е разказал Дядо Коледа, но аз продължавам малко да му завиждам.
За първи път прочетох официалната автобиография на Дядо Коледа на брега на морето, под жарките слънчеви лъчи и с прекрасен коктейл в ръка.
Излъгах ви – не я прочетох. Изгълтах я на един дъх. А да си призная, малко ме беше страх дори да я започна.
Беше ме страх, защото много обичам Дядо Коледа и не исках да науча мръсни тайни от неговия живот, които да разрушат представата ми за този симпатичен старец, който прави един от месеците в година много по-различен.
И О, о, О – този старец някога е бил малко момче. Това, да си призная, не го бях очаквала.
Та този американски журналист Джеф Гуин е имал привилегията да си общува с Дядо Коледа, да бъде избран да ни разкаже.
Та тази книга наистина е магия.
Изгълтах я ей така – на един дъх, като шот с любимата ми текила.
В нея има много от магията на Коледа, но и много от магията на нашия свят.
Има точно 24 глави – по една за всеки от декемврийските дни преди Коледа.
В нея откриваме страхотни случки от миналото, които ни разказват през какви перипети е минала Коледа, Дядо Коледа и въобще – духът на доброто.
И там някъде ще откриете колко велики хора са помагали на Дядо Коледа да продължи да вдъхва живот в Коледната магия и това да ни прави малко по-добри.
Сред страхотните помощници на любимия ми Дядо Коледа са такива велики хора като Атила, крал Алтур, Христофор Колумб, Леонардо да Винчи, Чарлс Дикенс и Дидрих Никърбокър, който най-вероятно съвсем не ви е известен.
Дидрих Никърбокър е автор на една от най-коледните песни – Тиха нощ, свята нощ.
Сигурна съм, че песента я знаете. Е, сега ще можете да научите и как точно се е родила тя.
Ще разберете и колко силна е била връзката между Дядо Коледа и президентът Рузвелт.
И как Дядо Коледа е срещнал Вирджиния. Онази Вирджиния, която пише писмо до редактора с въпроса да й каже истината – има ли Дядо Коледа?
Та тази автобиография не е като другите автобиографии. Тя съумява да разкаже историята на света през призмата на Дядо Коледа.
И в нея се крият много истории – как Коледа е била забранявана, как се е родила Коледната елха, и още, много други истории.
Това не е книга за истерията по купуване на вещи по Коледа.
Не, тази Коледа не е моята и книгата не е за нея.
Коледа е магия, която разтваря сърцето ми.
Много бих искала да стори същото и с вашето.
Така че запретвайте ръкави и действайте.
Внесете духа на Коледа в дома си.
Разтворете широко сърцето си и направете добрини.
Обадете се на любимите си хора.
Напишете им Коледна картичка.
Изпратете я.
Подгответе коледните сладки.
Заредете се с какао и мляко, защото Дядо Коледа има нужда от подкрепа, за да съумее да обиколи всички домове и да зарадва всички малки и големи деца.
Не забравяйте за греяното вино, за музиката и любимите хора.
Но се сетете и за тези, които са в нужда.
Да, не ги слушайте онези, които ви казват, че това е лицемерие да го правите само по Коледа.
Отделете топли дрехи и ги дайте на хора в нужда.
Подарете книга, защото тя съхранява духа.
Подарете прегръдка.
Подарете любов към другия.
Ето това е Коледата.
И колкото и абсурдно да ви звучи, аз наистина няма да ви позволя да убиете вярата ми в Дядо Коледа.
Дори ще приготвя любимата му рецепта, защото и нея я има в книгата.
Ще го направя, както съм го правила всеки път.
Вие, можете и да решите да го подминете.
Но вие ще загубите.
Съществува тенденция да не харесваме приповдигнатото настроение по Коледа.
Да си говорим за парите, които ще похарчим и количествата храна, които ще погълнем.
Как празникът е комерсиализиран, как сме загубили духа за сметка на материята.
Но духа на празника, както го е споделил самият Дядо Коледа, съвсем не е в парите и изобилието.
А точно обратното – смисълът е да спрем за малко, да се огледаме кое е важно за нас и да засвидетелстваме любовта си към тези, които обичаме.
А и по Коледа семействата се събират, което си е само по себе си цяла магия, като се има предвид колко пръснати по света сме днес.
Така че, тихата нощ е и свята нощ и само от нас зависи какво точно тайнство ще ни се случи.
Ей така, както си бошлафим, времето лети.
И трябва да си призная, че малко отлагам обещанието си и тази година да помогна на Дядо Коледа в изготвянето на подаръците за моите близки. Защото той просто намира онези, които вярват в него и ги моли за помощ.
Аз много обичам да му помагам. Внимателно избирам, с огромна страст опаковам и надписвам и оставям под елхата.
Да, и това съм научила от прабаба ми. Тя помагаше на Дядо Коледа и понеже той има много работа, оставяше, понякога по-рано, подаръците под елхата.
А аз, като всяко дете, се пръсках от любопитство какво има в пакетите.
Бях си създала цяла система за разгадаване, без разопаковане. Не винаги отгaтвах точно, но пък играта си струваше.
И още нещо – на нашия Никулден в някои страни идва Свети Никола.
Традицията е да си оставите обувката до леглото, така че Свети Никола да я напълни с лакомства.
Аз, оставях ботушите на татко ми, защото побираха най-много лакомства.
Е, днес трябва и на него да помагам, защото съм вече голяма.
Знам, че идва един момент, в който децата хващат родителите си, че помагат на Дядо Коледа.
И знам, че от нас – родителите – зависи дали ще съхраним тази магия.
И преди да ви подаря перифразираната поговорка, традиция на всеки Бошлаф, ще ви разкажа една от най-любимите ми Коледни случки.
Беше отдавна. Дядо Коледа дойде. Синът ми получи желания от него подарък. Беше вече на онази възраст, в която твърдеше убедено, че няма Дядо Коледа, а ние – родителите оставяме подаръците.
След като отвори подаръка си, ми сподели:
- Сега, знам, че той не съществува, но и знам, че вие с тати няма как да сте ми купили този подарък. Така че сигурно има нещо вярно в магията на Коледа.
Да, за тази магия ви говоря. Не за стойността на подаръка в пари, а за стойността на подаръка за душата. За духа и за онези прекрасни неща, които няма как да си купите.
За прегръдката на любим човек, за усмивката на едно дете, на две деца, на родител. За уханието на канела и свещички.
За тихата и свята нощ.
Искрено се надявам да откриете в “Автобиографията на Дядо Коледа” причина да сте по-човечни, по-споделящи и по-одухотворени по Коледа.
Ако успеем, със сигурност можем да успеем да съхраним духа на истинската Коледа и през цялата година.
Искрено се надявам да стигнете и по края на книгата, където самият Дядо Коледа ви казва:
Прави сте да вярвате в мен…
Аз ще съм там и заедно ще направим Коледата и цялата година след нея малко по-добра, по-уютна, по-човечна.
Пък вие сами ще изберете дали ще се сърдите на усмихнатите хора, които се сгряват с греяното коледно вино, отварят душата си на коледните песни и стават по-добри или ще станете един от тях.
И пак вие избирате дали да сте добри само по Коледа.
Дядо Коледа не е казал това. Той е вършил добрини от малък през цялата година, не само по Коледа.
Така че захващайте се, той има нужда от помощници. От всеки един от вас. Защото поговорката казва така: Храни Коледата, да те стига отплата.
Благодаря ви, че споделихте с мен тази изповед за любимия ми Дядо Коледа.
А ако случайно тази Коледа откриете доказателства, че той съществува, споделете ги на страницата на Бошлаф във фейсбук, пишете ми и нека заедно направим този объркан свят малко по-човечен и искрен. И, разбира се, малко по-добър – за вас, за мен и за всички.
Мисля си, че добрина по добрина, вир от добрини може да стане.
Разбира се, че може.
Благодаря ви, че бяхме заедно. Очаквам ви с приятели следващия път.
И не забравяйте, че сте прави да вярвате в мен..
Не в мен, шегувам се, в Дядо Коледа:)
Обичам ви!
Можете да чуете епизода на страницата на Бошлаф в Anchor.
Moжете да посетите и да харесате страницата във Facebook и да последвате профила ни в Instagram.
А можете и да го гледате: