Хелоу,
аз съм ексайтед и акспетвам всеки епизод на подкаста като пешън и екшън.
Оф коурс, това не е джоук, а риал лайф ситюейшън.
Все по-често чувам млади хора да казват:
– Не може ли да го направя на английски, по-лесно ми е.
или
- Използвах английските думи, защото нямаме българска дума. А и на английски е много по-меджик.
Отдавна, според представите за минало и настояще на младежите, един велик българин – Йордан Йовков е казал: „Думата е страшно нещо. В нея са затворени изразните средства на всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения – всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства.“
И стигаме до моженето. Забелязвам, че повечето деца имат по-високи оценки на матурата по английски език, отколкото на матурата по български език.
Една от възможностите е, че тази по английски е по-лесна.
Другата, която да си призная, малко ме плаши, е деца, които са родени и израснали в България, владеят по-добре английския език.
Няма обаче да се занимавам (обещанието е за този епизод) с образованието.
Ще се фокусирам върху думите.
Думите, които на младите им липсват на родния им език.
И ще започна с въпрос?
Как слушате този епизод? (Дори и сега да го четете, все поне един епизод сте слушали, нали?) Най-вероятно на мобилния си телефон. И за да съм по-точна, най-вероятно сте си свалили фигура от един вид материя, която се пришива или залепва върху друг вид материя за украса.
И без да ви вижда, усещам, че започвате да се съмнявате в здравия ми разум.
Каква е тази фигура от един вид материя, пришита или залепена върху друг вид материя за украса?
Според тълковния речник това е апликация.
На вашата апликация й викаме приложение. Ама къде ти сега да търсим български думи, като можем ей така да изписваме чуждите с нашите си букви. Което е по-добрият вариант, защото може и на шльокавица да се изпише.
Другата странна за моята ранима душа дума е свързана с разплащането с кредитни карти. Всеки път, когато покажа моята карта на ПОС терминалното устройство, и то реши да се свърже с интернет и да приеме плащане, на екрана се изписва: ИНИЦИАЛИЗАЦИЯ.
Точно така. Инициализация. Разбирам, че при компютрите тази дума означава определен процес, но на устройството съвсем спокойно можеше да пише: НАЧАЛО или поне СТАРТ.
Ще си кажете нямам ли си друга работа.
Разбира се, че да, но и да си бошлафя трябва. Така че продължавам с тинкинга.
Все пак е фешън да имам мнение по всеки въпрос. Поне така ми изглежда като гледам какви инфлуенсъри по какви трендове залитат и колко юзъри се навъдиха да ги инфлуенсват.
Разбирате ме, може би, но фешън дори и според гугъл си е мода. Ако нещо е фешън, логично е да предположим, че е модерно.
Също така разбирам, че влиятелната личност съвсем не е толкова секси като инфлуенсъра. Но и разбирам, че влиятелната личност и смислово се различава от инфлуенсърите и затова ще приема, битуването на двете. Иначе за инфлеунсърите цял Бошлаф можем да си спретнем, но няма да е сега. Трендовете на свой ред не са нищо по-различно от тенденции, а горките юзъри не са нищо по-различно от потребители. Юзърите потребяват определени неща, точно както и потребителите.
И стигаме до онези неща, които правим всеки ден – лайкваме, шерваме и постваме.
Признавам си, и аз го правя. Но си признавам и че отвреме на време се улавям и се поправям. О, извинете, коригирам се.
Вместо да лайквам, започвам да харесвам, вместо да шервам, започвам да споделям, и вместо да поствам, започвам да публикувам или понякога да качвам.
Но истински се изнервям, когато снимките във Фликър се ъплоудват супер бавно. А още по- се изнервям, когато и се качват бавно.
Не чийтвам. Истина е. Супер бавно се случват нещата във Фликър.
И ми е много трудно да сейвна прогреса си, защото не знам как и дали изобщо може. Следващият път ще се опитам да потърся начин за запазване, стискайте ми палци.
За да не забравя, ще си го включа в аджендата.
Ще си изготвя и екшън план. Той драстично се различава от плана за действие. Защото при екшъна, има екшън, а аз обичам екшън филмите, а при другия – има действие, което най-вероятно аз ще трябва да осъществя.
И както си бошлафя вие започвате да си представяте какъв ми е лайфстайлът. За начина ми на живот нищо няма да ви кажа. Сикрет, ще си остане.
Няма как да подмина колегите ПР – ние постоянно сетваме цели, пичваме, спретваме ивенти, сендваме рипорти, джойнваме някакви мийтинги, а бе голяма работа сме.
И щеше да е забавно, ако бяхме само ние.
Всички, които работят на английски език, изведнъж забравяме българския.
Това дори и според моите стандарти е ок, когато е само професионален жаргон – между колегите, в дадения бранш или в гилдията.
Но това започва да излиза отвъд границите на организациите и мен започва леко да ме притеснява.
Сред цялата тази дандания, няма как да пропусна селебритата, джойнването, атендването и още и още.
Ако все още сте с мен, а не сте ми теглили една благословия, защото сте се разпознали в някои от думите, ще ви призная, че и аз не се справям толкова добре, колкото ми се иска.
Шервам, честно – тръст ми.
Но се опитвам да не го правя.
Случва ми се да не знам как се казва нещо на български, защото цял ден съм чела или използвала на английски. Но гледам да не го правя публично, нито да го правя, когато говоря пред хора. Тогава внимателно си търся думите, подготвям ги и се грижа за тях.
Защото, независимо че всички го правят, ако точно аз го направя от сцената, хейтът няма да ми бъде спестен. Хейтърите са навсякъде и отърване от тях няма. Звучи фешън да си хейтър. Особено ако хейтиш илюстрации на Хари Потър, Миски, рап изпълнители, политици – абе такива, дето си го заслужават.
Как ви се струва, ако вместо хейтър използваме – злобар, злословник, омразник, драка, злостен, хаплив, заядлив, лош.
Добре, чувам ви, как си мърморите, че нито една от тези думи не е като хейтър. А и как ще наречем хейтърството – за мен си е чисто злословене.
Но кой ме пита мен какво мисля по темата.
И какво право имам да давам акъл, при условиe, че имам блог, подкаст, само влог съм си спестила. Но не се знае докога.
Ако ми окажете съпорт, мога и с това да се пробвам.
Спокойно, няма.
Чуждиците са неотменни гости в езика ни. Особено в този технологичен свят, където няма и как да се справим с превода, защото новите думи идват постоянно.
Аз за тях не говоря. Няма как да се възмутя на думата компютър, защото как да го нарека?
Няма как да се възпротивя и на фотография, защото тя си е фотография.
Но да имаш френд, вместо приятел, ми идва ту мъч.
Да ходиш по ивенти, а не по събития, също.
Да сендваш също.
Вероятно схванахте накъде бия.
Не ми е по вкуса, когато риплейсваме нашата си дума с чужда, ей така – за да сме фенъш, в тренда и за да си градим фейк лайфстайл.
И така не съм против чуждите думи – сакън. Няма да има къде да си пазя дрехите (гардероб на френски означава “пазя дрехи”), нито ще знам как да кръстя любимата ми Имамбаялдъ.
Чуждите думи постоянно навлизат в езика ни и се делят на два типа: заемки и чуждици.
Заемаме чужди думи, за да назоваваме нови понятия от действителността, за които нямаме думи в нашия език. И вземаме едно смути, говорим по смартфона и живеем в смарт къща.
От друга страна чуждици са чужди думи, за които имаме вече думи в нашия си език, например алтернатива (възможност), лайк (харесване), копирайт (авторско право).
Та аз съм с особено отношение към чуждиците. Особено мнение имам и за още нещо.
Алтернатива, според българския тълковен речник е съществително име в женски род, само в единствено число. И означава – Необходимост да се избира между две взаимноизключващи се възможни решения.
Иначе казано на български език не може да има алтернативи. Може да има само една алтернатива.
Познаването на родния език е богатство. Огромно богатство. Познаването на други езици също е богатство. Но владеенето на който и да било език изисква отдаване.
Много е лесно да кажем – Сори, шейм он ми.
Защото цял ден сме гледали сериали на английски и ей така ми идва на езика.
Но езикът е и част от културата ни.
Защото когато всички шерват и лайкват, ни трябва нещо, с което да се отличим от другите. Трябва да можем нещо повече.
Какво би станало, ако това нещо е владеенето на родния ни език.
Истината е, че този епизод е вдъхновен от една дума, която наскоро срещнах в сайта на една компания. Тази дума е: Оригинатор, а компанията се занимава с пиър ту пиър. Е, кажете ми сега как да обясним на хората какво прави компанията, ако допуснем за части от секундата, че е възможно да има на този свят хора, които не владеят английски език.
Разбира се, че в света на финансите оригинаторът не е просто създадел, a лице или компания, която урежда заеми или други инвестиции.
Но ако при всяка лека спънка, просто изписваме чуждиците с български букви, красотата и магията на нашия език ще започнат да избледняват. Спираме да използваме изразните средства на всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения. А всичко е в думите, стига да можеш да боравиш с тия богатства.
Което ме подсеща, че в края на всеки Бошлаф има перифраза на българска поговорка. Така ще бъде и този път. Ако младостта знаеше нашите думи, ако старостта можеше чуждиците да разбере!
И сега ви оставям да се чудите и маете кой е млад, кой – стар.
Благодаря ви, мерси, танк ю.
Лайквайте, събскрайбвайте се, шервайте.
НО ще съм ви задължена, ако харесвате, ако се абонирате и споделяте.
Въпреки че както и да го направите, резултатът ще е един и същ – ще ви има и ще сме заедно.
Обичам ви.
Можете да чуете епизода на страницата на Бошлаф в Anchor.
Moжете да посетите и да харесате страницата във Facebook и да последвате профила ни в Instagram.
А можете и да го гледате: