За започването отначало – Бошлаф, сезон 1, епизод 17

Здравейте, 

На 31 януари раздадохме много подаръци.  бошлафих с Жюстин Томс, отговарях на въпроси от публиката. Беше страхотно. А прекрасните будни студенти – Емануила и Даниел – ми подариха специални Бошлафски значки. Всичко това ми казва едно – Не, не спирай. Не изоставяй бошлафа и продължавай напред.

Аз съм Деси Бошнакова, вие сте на територията на Бошлаф – подкаст за онези, които не спират да използват мозъка си, за да мислят, измислят и осмислят живота и нещата, които се случват в света. 

А аз се намирам в студиото на procaster.cio, където се случват всички епизоди досега. 

И преди да си развърша езика и да се отдам на бошлафенето, което супер ме кефи, да ви кажа. Днешният епизод е на тема, предложена от Калин Стоянов. Съвсем користно приех предизвикателството и ще бошлафя за “За започването отначало”.

Защо користно? Защото самият факт, че започнах предизвикателството Бошлаф, ясно показва колко много обичам новите начала.

И още нещо. Започването отначало е вид учене. А аз много обичам да уча. 

Но нека се върна на територията на празните приказки. 

Много хора много често ще ви казват – не се опитвай, не лети в облаците, минало ти е времето, това няма да стане.

И съвсем сериозно искам да ви помоля да им се усмихнете, да ги погледнете право в очите и с най-голямото въодушевление на този свят да им кажете: Благодаря, значи ще го направя. 

Бих могла да се върна към всички онези велики хора, които ей така, както са си живели, вместо да си седят на мястото, на което са, в един миг решават да зарежат всичко и да започнат отначало. И им се получава, разбира се, не на всеки.

Тази тема е много свързана с един от любимите ми епизоди за провала. Който се страхува от провала, по-трудно се решава да започне отначало.

Но аз съм пристрастена към началото. Тогава – в началото – има много страст, любов, емоции, вяра, ентусиазъм – и още хиляди прекрасни неща. После става бизнес и всичко влиза в бизнес логиката.

Та аз съм щастливка. 

Бях в началото – когато НБУ беше идея за университет.

Бях в началото – когато Бизнес закуска беше идея за сутрешен блок, а други нямаше.

Бях в началото – когато имаше идея за ПР, но малцина знаеха за какво точно става въпрос.

Бях в началото на промените – за тези от 1989 година имам предвид.

И още, и още и още.

И да ви кажа, само ако си представя, че няма да има нови начала и ми става много тъжно.

Мен лично началото ме вдъхновява истински. По природа предпочитам началото, а не края.

Няма рецепта, която да помогне на хората, сами да решат да започнат отначало.

Но пък животът си знае работата и някой път не ти оставя друга възможност. 

И си мисля, че никога човек не започва отначало, защото каквото и да прави – това му дава нови знания, нови умения, нов опит. И когато започне нещо ново, може да използва повече неща. 

Някъде бях чела, че има една порода хора, които създават някакъв бизнес, продават го, създават нов – продават го и така живеят.

Да си призная, завидях им. Защото си мисля, че при тях тръпката от началото е постоянна. Но после си дадох сметка, че тяхната тръпка е продаването и вероятно съвсем не влагат цялата си душа в започването, както на мен ми изглежда.

Няма да говоря за тях – те са си добре. Между другото и у нас има такива хора.

Нека се върнем към онези, които съзнателно влагат всичките си усилия в работата – само че работата ги напуска.

Няма значение поради каква причина – просто няма търсене. Тези хора трябва да преодолеят разочарованието и да намерят сили да се хвърлят в нови начинания.

Не е лесно. Не е лесно да вървиш надолу в живота, но ако се научим, животът става прекрасен.

Дали е възможно – мисля, че да. Може ли директорът да стане търговец – мисля, че да. И би трябвало да се справя добре, ако е бил добър директор. 

Но по-важното е – започването отначало е свързано и с това как възприемаме себе си. 

Аз съм директор или аз съм щура дама, която в момента изпълнява функцията на директор. 

И понеже аз винаги съм приемала себе си като човек, който временно изпълнява някакви функции, не ми е било проблем да бъда някаква функция, след което отново да бъда само себе си. 

Да, първия път, когато спрях да бъда някаква функция, и станах само себе си, много хора спряха да си общуват с мен, спряха да ми отговарят на писмата и да се спират да поприказваме, когато случайно се срещнем на някое събитие. Беше трудно, разочароващо и поучително. 

С годините се научих да разпознавам тези хора, да не инвестирам много в общуването си с тях, защото те не искаха да са приятели с мен, а с функцията.

Та – ако длъжността не ви е по-важна от самите вас, няма от какво да се притеснявате. 

В живота силен е този, които може да стане и да продължи, след като падне, а не този, които не е падал.

Светът се променя толкова бързо, че някак си не мога да си представя кой няма да се изправи пред нуждата да започне отначало в следващите 10 години. 

Казват, че единственото сигурно нещо днес е постоянното присъствие на промяната – във всеки един аспект на нашия живот. 

А промяната включва дълбоко в себе си започването отначало.

Може би единственият път, когато не съм се осмелила да започна отначало, е да започна живота си на друго място освен в моята родна София. Но ясно си давам сметка, че това съвсем не е лесно, нито леко. Но – нали си бошлафим, поне мога с усмивка да кажа, че сама съм избрала да остана тук. Да, съвсем сама. Помогна ми, разбира се, любовта на един мъж. Така че може би по-скоро избрах него и се случи така, че той е в София.

Но няма да се отплесвам към любовта. За нея скоро по повод на 14 февруари.

И така – какво би могло да ви спре, да започнете всичко отначало?

Помислете. Ще ви почакам.

Ако се замислите, ще видите, че всеки божи ден – всичко започва отначало. И това съвсем не ни притеснява. 

Всяка година – нещата започват отначало или поне от 1 януари до 31 декември.

Всеки един от нас е започвал толкова много неща отначало.

Но когато се налага, някак си се справяме.

А би било хубаво, когато нещата не са ни по вкуса, просто да им обърнем гръб и да започнем отначало.

Така модерното прегаряне – бърнаут – как се лекува? Като започнете нещо съвсем различно на различно място отначало.

Ако не се чувствате прегрели, а просто хванати в задушаваща прегръдка, приложете – мегън маркълд – иначе казано новия глагол на новата трета страна за европейския съюз. Глаголът мегън маркълд се появява след като Мегън Маркъл се отказа от привилегиите си на част от кралското семейство. Глаголът означава: да цените достатъчно себе си и психическото си здраве, за да не си позволите да останете с нещо, в дадена ситуация или среда, където вашето автентично аз не е добре дошло или просто вие не се чувствате добре.“

Без да имам претенциите на кралска особа, никога не съм позволявала на себе си нещо или някой да ме карат да се чувствам зле. (Лъжа – българските политици го правят, но се научих да ги игнорирам, а и протестите много ги обичам. Протестирам вече повече от 30 години). 

Но да се върнем на новия глагол – мегън маркълд. Това си е направо да започнеш отначало.

Няма лесен начин да започнем отначало.

Но също така е сигурно, че ще ни се наложи да го направим.

На практика ние можем да изберем – да скърбим за загубеното или да се влюбим в новото, което можем да спечелим.

Е, аз съм си влюблива по природа. Постоянно се влюбвам в нови неща и това прави животът много по-забавен.

А си мисля, че за краткото време, което ми е отредено тук, няма причина да го прекарвам в скука.

Така че има проблем със стигмата, че да започват отначало имат право само младите.

Ако е така – какво е пенсионирането – ново начало. И тук се сещам за една прекрасна комуникационна кампания за пенсионно осигуряване, която смело избира да се казва – Ден първи – ден първи от новото начало. А не ден последен от хубавото.

Моля ви, не се отплесвайте към малките пенсии. Това не е бошлаф работа – съвсем наопаки.

Нека се фокисираме върху собственото си виждане за началото и за края. 

Всеки край е ново начало. А всяко начало има край. 

А можете и да се фокусирате върху това как да прецакате тази верига – начало – край. Успех, ако успеете – моля, споделете, за да споделя със слушателите на Бошлаф.

А дотогава, просто не се вземайте толкова сериозно. Бъдете човек, а не функция (длъжност) и тогава, дори и да ви се наложи да започнете отначало в работата, ще имате една константа – вие сте същият човек. А това – според скормния ми опит, помага изключително много.

Когато няколко пъти започнете отначало, ще видите, че не боли. Ще видите, че има хора, които обичат вас – човекът, който сте, а не длъжността, която заемате.

Ще видите, колко е хубаво да започнете нещо ново – защото ученете подмладява, създава ентусизъм, дава крила (истински, не временни като от напитката).

Херман Хесе казва, че всяко ново начало е едно чудо. Тук вече се включвам аз – може би защото е ново, непознато и предизвикателно. Може би защото така ми се иска.

Моля ви, не забравяйте, че всеки един ден е ново начало. Поемете дълбоко дъх, изправете се, вдигнете единия крак и …

направете своята нова крачка в новия ден.

По същия начин постъпете и с новото начало.

Трудно е, но не е невъзможно. 

И така, дойде време за традицията. Тя си е съвсем стара – цели 16 епизода дотук. И за да не я прекъсна, трябва да ви споделя перифраза на пословица или поговорка. Не е лесно, но не се отказвам. Иначе ще трябва да търся нова традиция и да я започвам отначало. И така – Ако има начало, има и край. Сериозно. Само саламът има два края:) 

И малко преди да ви кажа: Обичам ви!, трябва да ви кажа – идвайте на страницата на Бошлаф във фейсбук, следете ни в инстаграм. Поканете приятелите си. Споделете любимия си епизод с любимия си.

И нека бошлаф бъде с вас.

Обичам ви!

Можете да гледате епизода в YouTube:

Или да го слушате в платформите за подкасти:

Spotify: https://spoti.fi/324iIw4
Apple Podcasts: https://apple.co/2V2goUI
Google Podcasts: http://bit.ly/326M0dw
YouTube: http://bit.ly/2VcNTEf