Има предмети, които отдавна е трябвало да изхвърлим.
Чаша с пукнатина. Ключ, който вече не отключва нищо. Билет от пътуване, което още помним. Дреха, която не носим, но местим от гардероб в гардероб.
Пазим ги. Понякога дори не можем да обясним защо.
Добре дошли в Музея на човешките работи от „Бошлаф“.
Аз съм Деси Бошнакова. Ако слушате „Бошлаф“, знаете, че обичам да се спирам при малките неща и да задавам въпроси. Тук ще правим същото – през предметите и историите, които живеят с нас.
Любопитно ми е как една обикновена чаша става незаменима. Защо пазим билет, който никой повече няма да провери. И колко живот може да се събере в едно чекмедже.
Как ще събирам експонатите за музея?
Веднъж месечно ще ви изпращам имейл с историята на един предмет. Ще ви поканя да добавите своя – със снимка и няколко изречения, изпратени като отговор на писмото.
От избрани истории и снимки, с разрешението на техните автори, ще подреждам обща изложба тук, в блога. Всеки ще може да я разгледа.
Писмото ще получават само тези, които са се абонирали за музейния бюлетин. Изложбите ще бъдат отворени за всички.
Можете просто да четете и да разглеждате. А когато разпознаете своя предмет в някоя тема – ще знаете къде да изпратите историята му.
Първата изложба: „Счупени, но неизхвърлени“
Започваме с чашите.
Пукнатите, отчупените, залепените. Онези, които още имат място в шкафа, въпреки че в него има достатъчно здрави.
Може би са подарък. Може би някой е пиел кафето си от тях. Може би просто са си нашата чаша.
Какво всъщност пазим?
Първото писмо ще пристигне на 6 януари 2027 г.
Първата изложба откриваме на 20 януари.
Искате ли да участвате от самото начало?
Запишете се за музейния бюлетин. В първия ще ви разкажа моята история и ще ви поканя да изпратите вашата.
„Искам писмата от музея“https://forms.gle/tzuXLzJLt4yv6Bf97]
Писмата са безплатни.
Участието в изложбите е по желание.
Можете да се отпишете по всяко време.
Засега огледайте чашите у дома.
Деси Л. Бошнакова