Не знам за вас, но в моята глава постоянно има най-различни идеи. Много от тях умират, без дори да успея да ги споделя. Някои умират, въпреки че ги споделям. Но има такива, които си остават в главата ми и ме човъркат, докато не направя нещо за тяхното случване. За мнозина това поведение изглежда несериозно, защото постоянно искам различни неща. Но аз така си живея откакто се познавам. Много бих се радвала, ако някой ме успокои, че и на него се случват такива неща. Защото, честно да си призная, понякога завиждам на така наречените „праволинейни“ хора, които вървят в една посока и не се разсейват. Аз постоянно се разсейвам от идеите, които търсят пролука, за да излязат от главата ми. Е, сега като го поделих и някак си в главата ми се освободи място за нови идеи:)))
Взех картинката от: http://polocontacts.ning.com/group/polobusinessforum
И аз съм така…даже напоследък ми се върти една идея, която трябва да я споделя с теб…но искам да изчакам малко да „узрее“…:-)
Ще чакам. Но явно от студа броят на идеите се засили и започва да им е тясно в главата ми.
А, споко, ние с половинката сме същите. Даже сме си отворили едно файлче „Гениални идеи“ и там си ги записваме :))
Най-много се тормозя, когато дълго отглеждам някоя идея в главата си и тъкмо намеря време и сили да се захвана с реализацията й, когато прочета някъде, че някой вече е направил почти същото. От една страна ми е хубаво, че в идеята ми е имало хляб… от друга – малко съм си суетна и се ядосвам, че славата на първооткривател все ми бяга 😉
Чудя се, дали ако започна да блогвам за „гениалните“ си хрумвания, ще мирясам :))
И мен често ме яд, като видя как е направено. Но все пак, за да реализираш една идея се иска и кураж, и време, пък понякога и пари…
Пожелавам повече реализирани идеи.
Идеите са хубаво нещо.. за жалост не можем да ги осъществяваме всичките.
Но частта със записването е много добра идея 🙂
После винаги можеш да почерпиш вдъхновение оттам 🙂
Стига да не си загубиш файла или тефтера:)))
Я, по-добрата ми половинка вече е отговорила каквото щях да казвам 🙂 Ще добавя само, че идеите по принцип не струват почти нищо (по дузина за цент са, както се казва), докато не започне някаква реализация. Така че човек няма смисъл да пази идеите за себе си или пък да го е яд, че някой е реализирал негова идея.
Ядът е, че идеята в била при теб, а нищо не си направил, не че друг го е направил.
Деси, тоя яд идва единствено от грешното становище, че идеите са нещо ценно. А те не са, струват по-малко от чифт мръсни чорапи. Идеята започва да придобива някаква стойност само когато почнеш да я реализираш.
Точно за това се събираме да споделяме идеи – за да си намерим другарчета в реализирането им.
Имам ли идея, старая се да я пробутам на някого, основно (но не само) безплатно. Никой не иска да му пробутват чужди идеи (та дори и безплатно) и те, горките, така си умират. Поне да ми казваха „Не, благодаря“, ами то „Айде, стига си философствал, че ме заболя главата!“ Наскоро я цитирах някъде, но пак ще повторя любимата ми мисъл на Витгенщайн: „Достатъчно зле е да хвърляш перлите си на свинете, да ти ги връщат обратно е още по-ужасно!“
Е, все пак някои мои идеи и дейности, получиха популярност – бяха забранени с промяна в определени закони, вкл. ЗОДФЛ (ставаше дума за законно спестяване на данък общ доход в големи размери). Оттогава се чувствам оценен (макар и забранен) 🙂
А пък за това, че идеите не стрували нищо … изобщо не съм съгласен. Идеите са най-важното, така както 1-ви клас е най-важен за образованието. Не е достатъчен, но с него се започва!
Мисля си, че раждането на идеи означава, че сме живи и мислим. Няма как да вдъхнем живот на всички, но ако ги няма, ще бъде изключително скучно и сиво.
Понякога абстрактното мислене и раждането на идеи e много по-високо извисено от праволинейното разсъждение. Самият Айнщайн е казал, че в основата на всяко откритие е творческата идея. Всички хора с шантави и оригинални идеи са духовно извисени личности и имат особен човешки дух и сетивни възприятия! 🙂
Здравейте Деси!Моето име е също Деси Бошнакова.Много е интересно това, което пишеш за идеите.Мисля че при всики човек е така, но при всеки те живеят различно.Някой хора се страхуват,че постоянно в съзнанието им изникват нови неща и умишлено бягат от тях.Аз съм от хората, които винаги имат нова идея/е в поветето слечай не се осъществява, но се надявам/.Мисля че винаги трябва да се борим за идеите си, да се откажем-само в краен случай.Ако нямаш идеи не живееш!
И на мен ми се случва Деси, и съм щастлива всеки миг, в който те нахлуват в главата ми.
Оставям ги да ферментират.
Повечето ги оставям да умрат. Ако някоя възкръсне от пепелта, значи заслужава да бъде реализирана. Тогава идва трудната част…
Стоят си, както семенца в кутийка. Щом намерят благородна почва (те, а не аз) изскачат и се засаждат в нея. 🙂
Постоянно ми хрумват нови идеи. Тези, които забравя на следващия ден ги считам, че не са били значими. Има такива, обаче, които постоянно се връщат, въпреки че систематично ги забравям. Тома за мен е критерий, че трябва да направя нещо по въпроса. Други ги записвам, имам един списък с идеи в The Hit List които са с краен срок some day.
Както много хора тук са споделили идеите са, за да ги споделяме. Много се дразня на хора, които ми подхвърлят, че имат страхотна идея, но не искат да я споделят, защото някой можел да ги изпревари. Не знам дали си заслужава тази потайност и това пазене, освен ако не е рецептата на Кока Кола разбира се 😉
Страхотна идея за пост и хубав Блог!
Поздравления Деси!!!
Аз не си ги записвам. По-добрите успявам да реализирам!
Чувството е прекрасно!!!
Последната е провокирана от забрана във форум и добър шеф:
1. Историята накратко – http://kurier-bg.net/?p=101;
2. Резултата – http://kurier-bg.net/?p=394).
За една по-стара, също вече реализирана и утвърдена, ще пиша скоро!
Дори писането е реализирана идея 🙂
Калпавите … затварям в буркани 🙂 🙂 🙂
Желая Ви любов, хармония и много гениални идеи!!!