За по-добрата страна на нещата

Винаги има по-добра страна – и аз я търся

Menu
  • Moите книги
  • БошЛаф
  • За мен
  • Каква колекция ни очаква?
  • Деси § TED
Menu

Копче за….

Posted on октомври 13, 2008 by Dessi L. Boshnakova

Някой ми беше казал, че човек по няколко пъти в живота си преминава през приказките. Като дете, като родител, като баба или дядо, дай боже и като пра…
Аз съм на втория етап. И не мога да не скрия радостта си, че ми се налага (каква грозна дума за приказките) да чета отново приказки. Да, синът ми трябваше да чете една от любимите ми приказки – познайте коя?
Понеже винаги съм била като третата рибка, продължавам да обичам тази приказка, и да си мечтая за копчето…
Сетихте ли се?
Копче за сън – Както би прозвучало днес, много е яка….
И понеже всеки път приказката ти се струва различна, аз ще погледна по един нов начин и на нея.
На английски език „Копче за сън“ е преведена като „Button for Dreams“. И понеже сънят вече не е толкова важен (няма да порасна повече, а колко ми се иска…), бих искала да преведа от английски отново на български името на приказката и да я нарека „Копче за мечти“. Ако наскоро не сте я препрочитали (не допускам и за миг, че изобщо не сте я чели) отделете й малко време. Тя ще ви се отблагодари с много нови неща, които не сте и подозирали, че можете да откриете в приказките за деца.
И дори сред всички тези копчета да не откриете своето копче за мечти (по ми харесева от колкото за сън. Нали казват, че от сън спомени няма), помнете старата поука, и бъдете страшен кит, не малка рибка. Или поне живейте като страшен кит. Въпреки че и малките рибки могат да бъдат големи, ако са големи мечтите им. А могат и да бъдат много красиви, като тази:
Е, от прекрасните 5 приказки на Валери Петров, тази вечер ни остава да прочетем още една – последната. Но знаете ли, кое е най-хубавото?
Не.
След една година отново ще чета „Копче за сън“ с дъщеря ми. Господи, какво ли ще открия тогава?
И за край, една малка тайна. Пак някой, не помня кой, ми каза, че котката трябвало да бъде дълга от средата на ул. Елин Пелин до площад Журналист. И понеже като малка живеех много близо до мястото на събитието винаги се чудех защо този дядо иска толкова дълга котка. И не го разбирах. За съжаление, животът днес е такъв, че много често предпочитаме котките да са дълги, а не приказките.
И тайно завиждаме на най-малката рибка, която е послушна само че малко напротив, защото е по-лесно да си послушен, без нищо напротив.
Ако не сте разбрали нищо от този текст, просто отскочете до книжарницата (моля не онлайн) и си купете Пет приказки на Валери Петров.
Прочетете ги, и ако не ви иде да ме удушите, се върнете тук. Тогава всичко ще ви бъде ясно, или поне така ще си помислите.

И си намерете копче за мечти, не бутон от клавиатурата.

6 thoughts on “Копче за….”

  1. tzvetkova каза:
    октомври 13, 2008 в 7:40 pm

    Много сладко четиво … Ами ако копчето за мечти си окаже бутон от клавиатурата…
    онлайн – книжарница Словото.

    Отговор
  2. boshnakova каза:
    октомври 14, 2008 в 6:37 am

    Райна, идеята ми бе, че онлайн мечтите са всеки ден с нас.
    Нека тази хубава книга ни накара да започнем да действаме малко напротив на навиците си. Така ще стане по-интересно и за самите нас.
    Ако отидеш в истинска книжарница и отделиш време на себе си и икнигите усещането е почти истинско, нищо че за някои е малко напротив.
    Отдели време и постои сред книгите в някоя книжарница. Хубаво е!

    Отговор
  3. Rayn@ каза:
    октомври 14, 2008 в 7:31 am

    Деси, напълно съм съгласна с теб. Просто много ми хареса как си написала и оформила четивото си! Обожавам истинските книжарници. Това с онлайн-а беше по-скоро самоирония.
    А тук намирам едно копче 🙂 за хубав ден!

    Отговор
  4. Evelina Christova каза:
    октомври 14, 2008 в 8:39 pm

    Деси, бях забравила за тези приказки… колко тъжно и в същото време – колко разтапящо приятно е да си спомниш за тях отново!
    Копчето за мечти, мисля си аз, е забодено точно там, където свършва носа на човек. И ако той се научи да вижда по-далече от носа си – ще вижда и това копче))))
    П.С. Сетих се за две много уютни и достатъчно големи книжарници, ще се срещнем там!

    Отговор
  5. boshnakova каза:
    октомври 15, 2008 в 7:11 am

    Разбира се, книжарниците са любимо място за нас – независимо дали са в България или в Грьонинген

    Отговор
  6. Dido каза:
    януари 27, 2010 в 3:20 pm

    Жалко,че децата четат все по-малко :/

    Отговор

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последни публикации

  • Общи условия за живот: защо се чувстваме задушени от „нормалното“
  • Dov’e рието
  • Криза на кризите
  • За ценностите от А до Я
  • Крис Андерсън за Мъск и Х

Последни коментари

  • Васил за Познай какво е това?
  • БошLove – един епизод за любовта – Бошлаф, сезон 1, епизод 18 – За по-добрата страна на нещата за За започването отначало – Бошлаф, сезон 1, епизод 17
  • БошLove – един епизод за любовта – Бошлаф, сезон 1, епизод 18 – За по-добрата страна на нещата за Песен за една царица
  • За по-добрата страна на нещата за Дай, за да получиш – Бошлаф, сезон 1, епизод 4
  • БошLove – един епизод за любовта – сезон 1, епизод 18 – За по-добрата страна на нещата за За започването отначало – Бошлаф, сезон 1, епизод 17

Архив

  • ноември 2026
  • ноември 2025
  • февруари 2025
  • януари 2025
  • декември 2024
  • септември 2024
  • ноември 2022
  • октомври 2021
  • септември 2021
  • юли 2021
  • юни 2021
  • май 2021
  • април 2021
  • март 2021
  • февруари 2021
  • декември 2020
  • октомври 2020
  • септември 2020
  • май 2020
  • януари 2020
  • октомври 2019
  • май 2019
  • март 2019
  • януари 2019
  • юли 2018
  • юни 2018
  • декември 2017
  • август 2016
  • юли 2016
  • февруари 2016
  • януари 2016
  • октомври 2015
  • юни 2015
  • април 2015
  • декември 2014
  • септември 2014
  • май 2014
  • април 2014
  • март 2014
  • януари 2014
  • декември 2013
  • ноември 2013
  • юни 2013
  • април 2013
  • декември 2012
  • ноември 2012
  • октомври 2012
  • септември 2012
  • юли 2012
  • май 2012
  • април 2012
  • март 2012
  • януари 2012
  • декември 2011
  • ноември 2011
  • октомври 2011
  • август 2011
  • юли 2011
  • юни 2011
  • май 2011
  • април 2011
  • март 2011
  • февруари 2011
  • януари 2011
  • декември 2010
  • ноември 2010
  • октомври 2010
  • септември 2010
  • август 2010
  • юли 2010
  • юни 2010
  • май 2010
  • април 2010
  • март 2010
  • февруари 2010
  • януари 2010
  • декември 2009
  • ноември 2009
  • октомври 2009
  • септември 2009
  • август 2009
  • юли 2009
  • юни 2009
  • май 2009
  • април 2009
  • март 2009
  • февруари 2009
  • януари 2009
  • декември 2008
  • ноември 2008
  • октомври 2008
  • септември 2008

Категории

  • Summer Challenge 2016
  • TED – Ideas worth spreading
  • Uncategorized
  • Бошлаф
  • БошЛаф – сезон 1
  • Бошлаф – сезон 13
  • Бошлаф – сезон 15
  • Бошлаф – сезон 17
  • БошЛаф – сезон 2
  • Бошлаф – сезон 4
  • БошЛаф – сезон 5
  • Бошлаф – сезон 7
  • Бошнакова
  • В Мрежата
  • Времето
  • Въпросите на Анди и Димана
  • Елементът
  • За България
  • За душата
  • Кино
  • Любими книги
  • любими марки
  • Мисли за живота
  • Национални празници
  • Професионално развитие
  • Пътувания
  • С коментар в заглавието
  • Спомени от миналото
  • тестване на продукти
  • Това не е БошЛаф

Мета

  • Вход
  • RSS за публикациите
  • RSS за коментарите
  • WordPress.org
© 2026 За по-добрата страна на нещата | Powered by Superbs Personal Blog theme