Копче за….

Някой ми беше казал, че човек по няколко пъти в живота си преминава през приказките. Като дете, като родител, като баба или дядо, дай боже и като пра…
Аз съм на втория етап. И не мога да не скрия радостта си, че ми се налага (каква грозна дума за приказките) да чета отново приказки. Да, синът ми трябваше да чете една от любимите ми приказки – познайте коя?
Понеже винаги съм била като третата рибка, продължавам да обичам тази приказка, и да си мечтая за копчето…
Сетихте ли се?
Копче за сън – Както би прозвучало днес, много е яка….
И понеже всеки път приказката ти се струва различна, аз ще погледна по един нов начин и на нея.

На английски език “Копче за сън” е преведена като “Button for Dreams”. И понеже сънят вече не е толкова важен (няма да порасна повече, а колко ми се иска…), бих искала да преведа от английски отново на български името на приказката и да я нарека “Копче за мечти”. Ако наскоро не сте я препрочитали (не допускам и за миг, че изобщо не сте я чели) отделете й малко време. Тя ще ви се отблагодари с много нови неща, които не сте и подозирали, че можете да откриете в приказките за деца.
И дори сред всички тези копчета да не откриете своето копче за мечти (по ми харесева от колкото за сън. Нали казват, че от сън спомени няма), помнете старата поука, и бъдете страшен кит, не малка рибка. Или поне живейте като страшен кит. Въпреки че и малките рибки могат да бъдат големи, ако са големи мечтите им. А могат и да бъдат много красиви, като тази:

Е, от прекрасните 5 приказки на Валери Петров, тази вечер ни остава да прочетем още една – последната. Но знаете ли, кое е най-хубавото?
Не.
След една година отново ще чета “Копче за сън” с дъщеря ми. Господи, какво ли ще открия тогава?
И за край, една малка тайна. Пак някой, не помня кой, ми каза, че котката трябвало да бъде дълга от средата на ул. Елин Пелин до площад Журналист. И понеже като малка живеех много близо до мястото на събитието винаги се чудех защо този дядо иска толкова дълга котка. И не го разбирах. За съжаление, животът днес е такъв, че много често предпочитаме котките да са дълги, а не приказките.
И тайно завиждаме на най-малката рибка, която е послушна само че малко напротив, защото е по-лесно да си послушен, без нищо напротив.

Ако не сте разбрали нищо от този текст, просто отскочете до книжарницата (моля не онлайн) и си купете Пет приказки на Валери Петров.
Прочетете ги, и ако не ви иде да ме удушите, се върнете тук. Тогава всичко ще ви бъде ясно, или поне така ще си помислите.

И си намерете копче за мечти, не бутон от клавиатурата.