Много се чудих с какво да ви предизвикам тази седмица, за да ни тръгне по вода (но ако може не буквално).
Затова ето какво измислих. Много ми се иска да поразсъждаваме заедно върху думите на този човек:
Познахте ли го? Вероятно не, защото творбите му са по-известни от него.
Това е Микеланджело, който преди много години е казал:
“ Най-голямата опасност за повечето от нас не е, че целите ни са прекалено високи и не успяваме да ги постигнем. Основният проблем за повечето от нас е, че целите ни са прекалено ниски и ние ги постигаме.“
Какви са вашите цели – ниски или високи?
Постигате ли ги? Борите ли се за тях? Изобщо към какво се стремим? И могат ли материалните вещи да осмислят живота ни?
Ще се радвам да поговорим по повод на Микеланджело заедно тук и сега и да си поставим цели, по-големи от нас самите, които не се побират и в най-голямата къща.
Zdraveite,
Vashiat blog neprestanno me vpechatliava,ocharova s novite si idei i madri misli za jivota.Iskam da spodelia edna misal,koiato mnogo cenia,no za sajalenie ne si spomniam imeto na avtora :
,,Na tozi sviat ima dve neshtastia.Ednoto e da ne poluchish tova ,koeto jelaesh,a drugoto e da go poluchish.Vtoroto e dalech po-losho ,to e istinskoto neshtastie!“
Tova ,koeto pravi jivota interesen e vuzmojnostta da osushtestvim celite si.Vinagi triabva da znaesh kakvo iskash i da se stremish da go postignesh.A kogato uspeesh,da fiksirash novi i po-visoki horizonti,koito da osmisliat jivota ti.Jivotat e edna neprestanna borba,putiat kum uspeha e niz ot stradania,v koito edinstvenata svetlina praska viarata v shtastieto.Viarata,che edin den mechtite ti shte badat realnost.No strahat ot neuspeha vodi povecheto hora da se otkajat ot mechtite si,predi dori da sa opitali, za tova jivota obicha silnite,a slabite sabaria do edin ….
Деси, много сложен въпрос за начало на седмицата …
Въпрос: Какви са вашите цели?
Отговор: S M A R T 🙂
миналата неделя пих кафе с брат ми, който ми подари късметчето си и още си го пазя: „колко много безпокойства изчезват, когато човек реши да бъде не нещо, а някой…“ – коко шанел
😉
Високи, високи, високи :))) А това е така, защото никога не ме е било страх да мечтая 🙂 Има и една приказка, че човек е хубаво да има високи цели, защото и да не ги постигне, пак ще е направил много 😉
Любим цитат от любим филм!
There are only four questions of value in life, Don Octavio. What is sacred? Of what is the spirit made? What is worth living for, and what is worth dying for? The answer to each is the same: only love.
Don Juan DeMarco (1994)
Има и друга перефраза на казаното от Микеланджело. Има два начина да бъдеш нещастен. Когато намеренията ти не се сбъдват. Но вторият е по-жесток – когато се сбъднат напълно.
Kато стана въпрос за филми… Снощи попаднах на приятен филм – Nights in Rodanthe, който много ме разчувства. В края на филма героинята каза на дъщеря си, нещо, което се запечата в съзнанието ми (няма да го превеждам умишлено, за да не загуби силата си).
“There is another type of love – that encourages you to be better than you are, not less than you are. One that makes you feel anything is possible. I want you to know that you can have that. I want you to hold on for it. You deserve it!”
То не е толкова свързано с целите, колкото с мечтите и вярата ни…
Вярвам, че тази любов съществува, мечтая за нея и я чакам. Любовта, която ще преобърне целия ми свят, ще ме разтърси…. Любовта, която ще ме накара да забравя за Baci, защото животът ми ще е прекалено сладък и без друго. И тогава усещането,че летя ще е по-велико от това да стъпвам с моите Camper по земята. И за Porsche едва ли ще се сещам толкова често – нали ще ме носят на ръце… И вместо да отпивам от любимата кола ще пия с пълни шепи от тази любов… Любовта, която те кара да бъдеш по-добър, която те кара да чувстваш, че всичко е възможно! Тя ще дойде…
А до тогава ми остава само едно – да мечтая за нея!
http://silvermountain.wordpress.com/2009/01/05/soul-trading/
Силно препоръчвам този пост на авторката! 🙂 А аз ще взема да се поразровя за колекция от мисли на Микаленджело, защото вчера попаднах на един интересен – написан на графит на входната врата на Лили Иванова – „Който си играе на гений, неусетно се превръща в такъв.“
^^ Поздрави! 🙂