Може би много хора се чудят как е възможно човек да не може да се събуди без сутрешното си кафе. Е, аз не съм от тях. Единственото нещо, което може да ме събуди в 6.30 часа сутринта е глътка топло и ароматно кафе. Всяка сутрин в просъница, благодаря на този, който го е открил и направил достъпно.
А колкото повече се замислям, толкова повече си давам сметка, че не просто не мога да се събудя. Аз просто не мога да реагирам адекватно на случващото се около мен. Разбира се, ако се събудя преспала (което не ми се е случвало през последните 9 години) може и да дам усмивка на света без да изпия кафето си. Но дори и тогава, усмивката е по-слънчева, ако е заредена с глътка свежо и топло кафе.
И аз така се чувствах, докато не го спрях и се оказа, че се събуждам мноооого по-свеж и нямам нужда нещо да ме събужда.
И аз не съм от тях 🙂
Деси, тооооолкова добре те разбирам!!! 🙂
Деси, чакаме сладкарницата… а дотогава пращам поздрави от Онда-та на Стамболийски 🙂
@Марио Благодаря за поздравите. В Онда-та най-обичам дисковете на Рutumayo.