Две е повече от едно

Posted on April 7, 2011 by Dessi L. Boshnakova

С тази публикация участвам в играта за LG Optimus 2X.

До 17 април можете да оставяте коментари – подписани. Ще победи събралият най-много коментари:)
Моля в полето URL да оставите линк към ваш сайт или профил във Facebook, Twitter, LinkedIn или където и да било, за да докажете, че сте истински човек, който харесва страхотните неща в живота. Благодаря!

Ето и историята. Коментирайте, защото този път много искам да спечеля, заради 2 души, които са повече от едно – моите две деца, които ужасно искат този телефон.

Ако сте математик, много добре знаете, че 2 > 1. Аз не съм математик и ще се опитам да ви обясня, защо трябва да внимавате с 2, което е повече от едно, защото води често до пристрастяване. Ще ви разкажа за три неща (2+1), които ми показаха, че ако повториш, има голяма вероятност да потретиш, а това е достатъчно основателна причина да искаш да повториш нещата, които ти харесват.
Наскоро един любим мой човек попита: “Кой би гледал един и същ филм два пъти?” И понеже винаги съм искала да бъда като третата рибка от “Копче за сън” и да бъда малко напротив, побързах да отговоря: “Аз”. Та, като видях темата на състезанието, веднага се сетих за 3 филма, които след 2 път не можах да спра да искам да гледам отново и отново. Кой са те? Сега ше ви разкажа за тях, и ще ви помоля да ги гледате 2 пъти. След това няма да можете да спрете.
Ето и първия:
Георги и пеперудите
Няма такъв филм, няма такъв екип, няма такъв режисьор. Когато го гледах за пръв път, след края не знаех какво точно ми се е случило. Не можех да повярвам, че такъв филм е факт, че този филм е направен от хора, които познавам и обичам, от хора, които могат да правят кино на световно ниво и чиито офис е съвсем близо до дома ми:)
Да, гледах го втори път. И тогава разбрах, че няма да мога да спра да го гледам. Защото този филм е част от мен – един човек, една мечта, един екип и една мечта за създаването на този филм. И до ден днешен имам нужда да гледам този филм от време на време. Имам нужда да се връщам в света на Георги и пеперудите, за да продължа да бъда себе си. Този филм не може да се гледа само два пъти. Ако го повторите, то той ще остане във вас завинаги и няма да може да се разделите. Посетете света на Георги и пеперудите – той е магически истински и зареждащ.

Рибата е няма. Рибата не мисли, защото рибата знае всичко. Досетихте ли се? Вторият филм, който повторих и не можах да изляза от неговия свят е Аризонска мечта. Мечтата е толкова важна за всеки, и два пъти по-важна за мен. Ако спра да мечтая, не знам какво ще правя със себе си. Затова, когато гледах за пръв път Аризонска мечта, отново не знаех какво точно се случва с мен. Знаех, обаче че тази магия не трябва да бъде изпускана и трябва да положа усилия да я съдържа в себе си – за себе си. И как да направя това – като го гледам втори път. След това историята е ясна – две е повече от едно и обикновено, води до пристрастяване. Филмът е неотменна част от живота ми, музиката към филма звучи в колата ми, приятели ме поздравяват с песни от филма за рождения ми ден (Благодаря на Пламен и Глория) и аз винаги помня, че рибата не говори, защото рибата знае всичко. Не бих могла да се разделя от Аризонската си мечта, защото повторих и така стана завинаги.

Саура! Да, не мога да не спомена Саура. Той промени танца в мен и мен като танцьорка. Но за учудване на хората, които знаят страстта ми към испанския език и култура, филмът, който не просто повторих, а откраднах за себе си е филмът му Фадо. Този филм ми отвори широко една врата към цял нов свят и към още една магия – магията на фадото, магията на Португалия, магията на една от най-брутално истинските музики. В колата ми до музиката на Аризонска мечта, има голяма колекция от фадо. И пак повтаряйки филмът, потретих и продължих. Проявих тотален егоизъм и задържах и този филм в себе си. Не го пускам, защото не мога да си представя какъв би бил светът без магията на фадото.

Един човек, една Аризонска мечта и едно фадо – все неща, които повторих и не можах да отделя от себе си.

Ако едно нещо си струва то вие ще искате да го повторите. И още и още. Въпросът е да си дадете сметка, че 2 не просто е повече от едно. Две е крачката, която дели безразличието от влюбването. Ако повторите и ви хареса – значи ще го задържите завинаги – филма, приятеля, града – все едно. Две не просто е повече от едно. Две е крачката, която правите към истинското обвързване.

About these ads

406 thoughts on “Две е повече от едно”

Svetla Tomova on April 7, 2011 at 11:09 said:

Искам да благодаря за тази статия!!! От тези филми съм гледала само Аризонска мечта и съжалявам, че не съм видяла другите два. Мечтата е важна за всеки човек, който иска да работи върху себе си. Без мечта сме сами и няма смисъл в нещата, които правим…. 2 е повече от 1, а относно хубавият филм и книга, втори поглед/прочит отваря очите ти за неща, изпуснати от първия, разкрива нови неща…. Затова и аз, ако харесам книга, филм, мога да ги гледам и повече от три пъти, защото винаги научавам нещо ново. Това е силата на добрия филм и винаги да чувстваш и виждаш, че научаваш нови неща….

Светла Томова

LikeLike

Reply ↓
- Dessi Boshnakova on April 7, 2011 at 14:24 said:
  
  E, Аризонската мечта е велика. Няма такъв филм:)
  
  LikeLike
  
  Reply ↓
  - Венци Савов on April 10, 2011 at 21:52 said:
    
    Гледах Аризонка мечта като малък, когато место DVD имаше VHS. След този филм си казах, че задължително трябва да посетя САЩ. Едва когато посетих Аризона установих, че филмът е по-хубав от щата ;)
    
    LikeLike
- Krasimira Danailova on April 14, 2011 at 21:47 said:
  
  Mnogo hubav film i statiqta e neveroqtna . uspeh :)
  
  LikeLike
  
  Reply ↓
Mila on April 7, 2011 at 11:16 said:

Успех, Деси! Сетих се за една мисъл на Платон. Той твърди, че: “В любовната аритметика едно плюс едно е равно на две, а две минус едно е равно на нула.”

LikeLike

Reply ↓
- Dessi Boshnakova on April 7, 2011 at 14:24 said:
  
  Абсолютна съгласна с цитираната мисъл. Математиката е всичко, но не винаги
  
  LikeLike
  
  Reply ↓
  - Али Алиев on April 14, 2011 at 11:20 said:
    
    сърцето е калкулатора на любовта и обичта
    
    LikeLike
Пламен Петров - Пламски on April 7, 2011 at 14:18 said:

Първите два филма съм ги гледал. И са ми любими. Особено втория…

Третия още не съм. Но, все пак, 2>1! ;)

(Успех и в състезанието – макар че, ще се постарая да съм достойна конкуренция!)

LikeLike

Reply ↓
- Dessi Boshnakova on April 7, 2011 at 14:25 said:
  
  Значи има какво да гледаш поне 2 пъти. Хайде, утре ще се чуем
  
  LikeLike
  
  Reply ↓
stefan.rusev on April 7, 2011 at 16:01 said:

така е, 2 е повече от 1+1

LikeLike

Reply ↓
- Dessi Boshnakova on April 7, 2011 at 16:08 said:
  
  Напълно съм съгласна, че когато става въпрос за човешки емоции математиката не е в сила
  
  LikeLike
  
  Reply ↓
Bamfi on April 7, 2011 at 17:05 said:

много ми е любим лафът, че ако едно нещо се случи веднъж, то не е задължително да се повтори, но ако се случи два пъти, задължително ще има и трети :) явно има защо.

LikeLike

Reply ↓
- Dessi Boshnakova on April 7, 2011 at 17:11 said:
  
  Ako povtrish ima goliama veroiatnost da potretish – taka e
  
  LikeLike
  
  Reply ↓
  - Дора Станчева on April 17, 2011 at 20:05 said:
    
    Мисълта, която коментирате, съм срещала в книгата на Паулу Коелю “Алхимикът”, тя насочва към връзката между случайност и необходимост. Опитът на Деси потвърждава, че е необходимост/закономерност,ако един филм си е заслужавало да бъде гледан втори път, да бъде гледан и трети път. Две не само е повече от едно, но закономерно води до три.
    
    LikeLike
Христо Б. on April 8, 2011 at 9:49 said:

“Аризонска мечта” съм го гледал поне 3 пъти х 3 пъти. “Фадо” е много добър, но все пак не смятам,че е от най-добрите филми на Саура (на него съм му гледал по много пъти “Кармен” и “Танго”). За “Георги и пеперудите” си признавам, че не съм го гледал, но тъй като ти го класира сред такива шедьоври – няма как да не направя всичко възможно съвсем скоро да поправя тази си грешка.
Успех в играта!

Христо Бонев

LikeLike

Reply ↓
- Dessi Boshnakova on April 8, 2011 at 9:54 said:
  
  Аз също съм гледала Кармен хиляди пъти, но Фадо промени много неща в моя живот и най-вече ми отвори очите за един изцяло нов свят. А Георги и пеперудите е нечовешки филм – мога да го гледам и да слушам музиката през целия си живот. И още повече, че познавам всички от екипа – супер съм щастлива, че имам такива приятели. Гледай го!
  
  LikeLike
  
  Reply ↓
Петър Владимиров on April 8, 2011 at 10:05 said:

Статията е много добра, а филмите са уникални – препоръчвам ги и аз:)

Петър Владимиров

LikeLike

Reply ↓
- Петър Владимиров on April 8, 2011 at 10:09 said:
  
  Честно казано, от трите филма Фадо ми харесва най-много. А и всички останали на Карлос Саура.
  Гледахте ли Фламенко?
  
  LikeLike
  
  Reply ↓
максим on April 8, 2011 at 10:13 said:

….ммм да “Аризонска мечта” е велик филм с велики актьори… :)

Maxim Tuturanov

LikeLike

Reply ↓
деси on April 8, 2011 at 11:00 said:

Благодаря! Много интересно!

Деси Първанова

LikeLike

Reply ↓
Силвия on April 8, 2011 at 11:18 said:

Интересно. Като почитателка на фадото, ще трябва да обърна внимание и на филма. :)

LikeLike

Reply ↓
мирето on April 8, 2011 at 11:23 said:

: „В любовната аритметика едно плюс едно е равно на две, а две минус едно е равно на нула.“
УНИКАЛНА МИСЪЛ!
Мирето

LikeLike

Reply ↓
Margarita Veleva on April 8, 2011 at 11:36 said:

Poslanieto za liubimoto mi Fado i Arizonska mechta totalno me specheliha! blagodaria!

Margarita Veleva

LikeLike

Reply ↓
Polina on April 8, 2011 at 11:41 said:

Мерси, че ме подсетихте за фадо, за концерта на Ана Моура миналата година в София и за това как наистина качествена музика зарежда! :)

LikeLike

Reply ↓
Eli on April 8, 2011 at 11:43 said:

“…..2 не просто е повече от едно. Две е крачката, която дели безразличието от влюбването. Ако повторите и ви хареса – значи ще го задържите завинаги……”
Хубава мисъл… Не отнема ли обаче тя от възможността да отидеш към новото. Повторението не те ли тласка в релсите на ежедневното и еднотипното. Не прекъсва ли стремежа ти към откриването, към “нещотърсачеството”…..
Прости размисли върху хубава статия ;)

LikeLike

Reply ↓
- Dessi Boshnakova on April 8, 2011 at 11:47 said:
  
  Не мисля, защото когато се отворят вратите към едно ново изживяване, ти търси нови стимули, породени от влюбването – няма как да отидеш в сивотата на всекидневието ако силно обичаш.
  
  LikeLike
  
  Reply ↓
  - вероника on April 8, 2011 at 13:52 said:
    
    :) Всеки ден е шарен, когато си влюбен. Ако успееш да съхраниш това усещане през годините, въпреки “тъпченето” на едно място, както биха казали някои, си открил нови светове.
    Има една книжка, която буквално се насилих да прочета, защото тотално противостои на всякакви мои възприятия. Повтарям глави от нея най-редовно, защото ме поучава на дисциплина и ми помага да се адаптирам към света по-лесно, правейки така, че да разбирам войнствената природа на човека и всеки ден да правя опити да я … заобикалям, ако не мога да я изкореня :)))
    
    LikeLike
- Белла Хараламбова on April 11, 2011 at 0:08 said:
  
  Абсолютно!
  
  LikeLike
  
  Reply ↓
L. Balabanova on April 8, 2011 at 13:01 said:

Аз съм математик, но ми харесва това обяснение. Ще потърся Фадо!

LikeLike

Reply ↓
Ina Nikolova on April 8, 2011 at 13:23 said:

2 настина е повече от 1,ама и 3 е повече от 2:-) Току-що разбрах,че съм пропуснала страхотен филм на име “Фадо”. Слава Богу, другите два са гледани многократно и са сложени в чекмедже” любими”.
“Две е крачката, която дели безразличието от влюбването. Ако повторите и ви хареса – значи ще го задържите завинаги……“- въпрос:
А 3 в този случай може ли да значи “обсебване” ?

LikeLike

Reply ↓
Teodora on April 8, 2011 at 15:42 said:

Благодаря за интересните предложения. “Аризонска мечта” е ясна, нямам търпение за другите. А по повод темата “2 е повече от едно”, аз веднага се замислих колко е хубаво да споделиш тези филми с повече от двама приятели. Добре, че го има блога на Деси Бошнакова! :)

Теодора

LikeLike

Reply ↓
Христо Иванов on April 8, 2011 at 15:42 said:

Аризонска мечта е любим филм – още едно съвпадение :)

LikeLike

Reply ↓
- Dessi Boshnakova on April 8, 2011 at 15:56 said:
  
  Eхе, нашите съвпадения вече започват да растат главоломно:) И поздрави на Куба да носим от мен:)
  
  LikeLike
  
  Reply ↓
George Yanakiev on April 8, 2011 at 15:50 said:

Хубав избор :)

LikeLike

Reply ↓
Никсън on April 8, 2011 at 15:54 said:

Не съм гледал Георги и Фадо, определено след такава препоръка няма как да ги пропусна. Надявам се да ги има някъде не кино. За мен има доста филми, които не мога да спра да гледам, но ще кажа за три – Уилоу, Дюн и Хвани ме, ако можеш.

LikeLike

Reply ↓
- Dessi Boshnakova on April 8, 2011 at 15:58 said:
  
  Георги и пеперудите го има и Фадо го има. Страхотни са. Завиждам ти за първото гледане. То винаги е уникално единствено:)
  
  LikeLike
  
  Reply ↓
Rossen K. on April 8, 2011 at 15:58 said:

Статии, статии…че има ли още четящи хора? Е, явно – да. Винаги е добре да прочетеш нещо написано от сърце. Особено когато и темата и отношението по нея ти допадат. А за начинанието на Деси – само стискане на палци няма да стигне. Затова ще разпратя и на 1-2-та ми останали четящи приятели, та дано и те да подпомогнат каузата. Успех.

P.S. И не спирай да пишеш, че то вече преса няма, книгите са скъпи, а в интернет-блатото има основно жабешки бълбукания :)

Росен

LikeLike

Reply ↓
Събина on April 8, 2011 at 16:05 said:

Аризонска мечта рулЗ! :)

LikeLike

Reply ↓
Иво Йотов on April 8, 2011 at 17:31 said:

“Рибата не говори, защото рибата знае всичко.”
Риба да си днешно време. А и на рибата нe й трябва телефон, за разлика от хората. А пък децата на хората – малките 2 човечета ще пощуреят, ако грабнеш телефона. :)

LikeLike

Reply ↓
Simona on April 8, 2011 at 17:39 said:

Признавам, че не съм гледала нито един от тези филми, но благодарение на тази статия щече имам 3 филма на старт линия :)
Успех :)

Симона

LikeLike

Reply ↓
Анди Бошнаков on April 8, 2011 at 19:36 said:

Гледал съм само Гeорги и пеперудите!

LikeLike

Reply ↓
Весела Кръстева on April 8, 2011 at 20:19 said:

Не знам къде по земното кълбо е размахала крила някоя пъстра пеперуда, но съм сигурна, че Андрей Паунов осъществи кино-урагана у нас с “Георги и пеперудите”. Невероятно кино, изключителна история, уникален режисьор и оператори. Аз го гледах, мисля, три пъти и мога още. Благодаря, че ми го припомни Деси :)!

LikeLike

Reply ↓
Димана on April 8, 2011 at 20:20 said:

Много ми хареса, но аз не съм гледала всичките филми. Но съм сигурна, че са много интерсни.

LikeLike

Reply ↓
Ирен on April 8, 2011 at 20:31 said:

Напоследък на Големия екран започнаха да се появяват доста български филми,което може само да ме радва, но филм като Георги и пеперудите неизменно присъства в моята DVD колекция и винаги обещава една прекрасна вечер пред Малкия екран с ГОЛЯМА купа пуканки;)

LikeLike

Reply ↓
Румяна Георгиева on April 8, 2011 at 20:33 said:

И трите филма са страхотни:) И всеки има своите три филма, които носи със себе си. Може да споделиш и други 3 неща, които носиш в себе си:)

LikeLike

Reply ↓
Жюстин on April 8, 2011 at 21:27 said:

И трите са велики!
Успех, Деси!

LikeLike

Reply ↓
Любов on April 8, 2011 at 23:52 said:

Е, как човек да оспори математиката :) Макар че сигурно ще ти кажат, че зависи от бройната система :) Та така – и вкусът зависи от критериите :) Хубаво е да имаш приятелки с вкус. Обаче аз да си призная – гледах “Коса” 17 пъти “тогава”, но когато неотдавна го гледах отново осъзнах, че му е изтекъл “shelf-life”-ът, поне за мен. По наскоро гледах “Мисия Лондон” 4 пъти и се смях всеки път, през сълзи и на различни неща, но ето ти теб. И мисля, че бих попетила.
И още един съм гледала повече от няколко + – “Птиците” на Хичкок.
Та, да – вярвам в мечтите и тяхното преследване, ето защо, Десче, нека мечтата на твоите двама се сбъдне!

LikeLike

Reply ↓
Марио Пешев on April 9, 2011 at 0:37 said:

Напоследък ми липсва киното, не ми остава особено много време, но при такива упоменавания още повече ме гложди вътрешно. :)

LikeLike

Reply ↓
GreenLSK on April 9, 2011 at 13:26 said:

Ще гледам тези филми със сигурност… А на вас ви пожелавам да спечелите заради двете, които са повече от 1…. :)

LikeLike

Reply ↓
vesselina vassileva on April 9, 2011 at 18:08 said:

Миналата година ходих с една приятелка, която е лекарка в болницата, в която е сниман “Георги и пеперудите” – момчетата ни посрещнаха още от вратата, съпроводиха ни по целия път и през цялото време с грейнали очи казваха – “А пък нас ни снимаха в “Георги и пеперудите”! Мислех си след това колко много е променил живата на това трудно място този филм. Той остава там и е нещо значимо, дори за тези, които не са били снимани в “Георги и пеперудите” – остава като… аризонска мечта… като мечта. Но всъщност – тук съм за да дам отговора на Платон – защо 2 е повече от 1: защото 2 е по-сложно от всичко и е единственото число, което може да се получи: 1. когато към едно нещо прибавиш още едно нещо и станат две неща; 2. когато едно нещо го разделиш на две неща:-))). Деси, този път е важно да го вземеш този телефон, щом две хубави неща го искат толкова много. Стискам палци! Два палеца на ръцете и два палеца на краката!

LikeLike

Reply ↓
Стефан Касев on April 9, 2011 at 18:19 said:

Винаги 2 е повече от 1, а аз трябва да си припомня два от тези филми отново! Затова съм благодарен за статията! :)

LikeLike

Reply ↓
Иван on April 9, 2011 at 18:38 said:

Хм, май и аз съм един от онези, които не са гледали и трите филма. Записвам си ги :-))

Успех в надпреварата, Деси!

LikeLike

Reply ↓
gradi on April 9, 2011 at 18:43 said:

ето и моите 5 стотинки :) 2 пъти гледах филма “Малена” – това е филмът с който открих Моника Белучи като актриса (е, предишния път съм я гледал без да знам – била е една от невестите на Дракула в най-стария филм от поредицата, но тогава съм бил твърде малък да се впечатлявам от жени :)

LikeLike

Reply ↓
Венцислава on April 9, 2011 at 19:00 said:

Да, две е повече от едно…Два часа прекарани в красотата на танца носят повече удоволствие от един. Два часа наблюдавайки Георги носят повече надежда и вяра в доброто, от един.
Филмите са най-близкия и достъпен източник на надежда тогава, когато си на път да я изгубиш.
Аз откривам надеждата в детските филми, красотата в мюзикълите, ритъмът на живота в танца.
Благодаря ти, че ми напомни за тези филми, утре ще прекарам един неделен ден с пуканки и с тях.

LikeLike

Reply ↓
Rayn@ on April 9, 2011 at 19:16 said:

А пък 3 > 2
Успех, Дес!

LikeLike

Reply ↓
Slava on April 9, 2011 at 19:17 said:

Дали две е повeче от едно? Не! Зависи от факторите, които са създали обектите 1, 1 и 1. Планетите…, малкият Меркурий, който е наи-близко до слънцето събран с Юпитер – най-голямата ни планета наоколо, дали е повече от Земяата? Тук виждаме нагледно, че не само големината на обектите е важна, но и съдържанието. Или казано по-просто, ако съберем две празни окръжности не можем да имаме една пълна. Зависи и те как стоят в пространството, дали са една в друга, или една до друга, и от големината им. От казаното до тук можем да направим следните изводи:
Всичко зависи от мястото ти, съдържанието ти и от големината.
Ако си малък, и близко до “Слънцето” това те прави равен с голям и далече от “Слънцето” (Меркурий и Юпитер – на едната е много топло, а на другата много студено), единствено Земята съумява да запази живота поради това, че е едно, но на правилното място, големина и разтояние!

LikeLike

Reply ↓
Йоана Колева on April 9, 2011 at 21:44 said:

Деси успех, статията е вдъхновяваща! Гледала съм само първите два филма, но определено ще изгледам и ФАДО.
2>1, а две детски мечти са повече от 3 добри филма и една страхотна статия! :)
Коментирайте за да ги сбъднем!

LikeLike

Reply ↓
Оги on April 9, 2011 at 23:44 said:

Хммм, на Георги и Пеперудите му се каня точно от както е излязъл. Сигурен съм, че е много добър, както са добри повечето български филми, защотот са направени не толкова с комерсиална цел, а със сърце. Другите два не съм ги гледал, но ще се постарая да поправя това :)
Успех Деска !

LikeLike

Reply ↓
Катя on April 10, 2011 at 10:54 said:

Аз ще си призная, че много от нещата, които ми харесват ги повтарям, а също и потретвам и т.н. Чета любимите си книги пак и пак, същото е и с филмите. Харесвам много филмите на Деси, без “Фадо”, който не съм гледала, но със сигурност няма да ме разочарова, тъй като обичам филмите на Саура. А “Георги и пеперудите” и “Аризонска мечта” – да , така е те имат силата да променят нещо у човека и да, гледала съм ги няколко пъти, и да – харесвам ги много, защото са умни, дълбоки, красиви и …защото и на мен са ми любими.

LikeLike

Reply ↓
Даскалов on April 10, 2011 at 11:04 said:

Още ме е яд, че пропуснах да коментирам предходния път, когато също беше пуснала интересен материал за конкурс, но тогава все пак оставих книгата и изгледах лекцията на сър Кен Робинсън, и след което…забравих да пусна коментар :)

Иначе именно той до колкото си спомням се бе пошегувал за гледането на филми по 2 пъти… Аз съм също съм гледал само 2 филма по 2 пъти – “Има ли пилот в самолета” и “Голо оръжие”. Странно е как Лесли Нилсен, лека му пръст, продължава да ме разсмива с уникалния си хумор всеки път, въпреки че фабулата ми е ясна от всякъде. Жалко, този човек трябваше да вземе Оскар за цялостно творчество….

Айде успех ;)

LikeLike

Reply ↓
FroZzen on April 10, 2011 at 11:11 said:

Деси, успех! Само за Георги – мисля, че до голяма степен уникалната му атмосфера се дължи на работата на Борис Мисирков – ако в един филм няма визия, той няма да се получи, колкото и страхотен да е сценарият. За другите 2 филма, няма какво да говорим – вечност.

LikeLike

Reply ↓
Владислав Димитров on April 10, 2011 at 11:13 said:

Всички тези филми си заслужават отделеното време, защото те карат да се замислиш поне за миг за какво живееш на този свят. А филмът “Георги и пеперудите” като го гледах в Аулата на НБУ за първи път ме просълзи! Прекрасен филм и много силно въздеѝстващ.

LikeLike

Reply ↓
Danya on April 10, 2011 at 11:19 said:

Обожавам филма и жанра Фадо! А аз съм фенка на ‘Ако нещо се случи два пъти, то със сигурност ще се случи и трети път’ :) Поздрави!

LikeLike

Reply ↓
Alexander Gregov on April 10, 2011 at 11:27 said:

С две ръце за Георги и пеперудите!

LikeLike

Reply ↓
Ованес on April 10, 2011 at 11:35 said:

Добре звучи филмчето :) Трябва да го гледам!

LikeLike

Reply ↓
Maria on April 10, 2011 at 11:35 said:

Добър избор на филми и добре казано! Успех

LikeLike

Reply ↓
Даниела Стоянова on April 10, 2011 at 11:51 said:

Харесва ми твърдението, което гласи, че ‘ако повториш, има голяма вероятност и да потретиш’. Пожелавам ти да спечелиш!

LikeLike

Reply ↓
Nevena on April 10, 2011 at 12:19 said:

Мечо Пух винаги е прав – колкото повече, толкова повече!

LikeLike

Reply ↓
Tsvetanka Fileva on April 10, 2011 at 12:22 said:

Към тези три бих добавила и What’s Eating Gilbert Grape?, за да покажем и по-добрата страна на нещата!
Уча португалски, но не съм гледала Fado. Ето сега ще се обогатя още малко.
Благодаря за споделените мечти!!!

LikeLike

Reply ↓
Roguegater on April 10, 2011 at 12:31 said:

Обсебващо!… :-)

LikeLike

Reply ↓
Деси Стоева on April 10, 2011 at 12:40 said:

‘Ако нещо се случи два пъти, то със сигурност ще се случи и трети път’ – надявам се да си права, защото в момента всичко, което желая, е да потретя. И чакам. И се старая да бъда търпелива, което не е най-голямата ми сила.
Когато ми хареса филм, винаги го гледам втори път. Много ценни детайли остават незабелязани на пръв поглед, защото човек се увлича във фабулата.
Успех в надпреварата! Стискам палци!

LikeLike

Reply ↓
Galina Chardaklieva on April 10, 2011 at 13:20 said:

Като човек, който гледа доста филми (не само за удоволствие), ще кажа, че много неща във производството на филмите са подчинени на математиката, но крайния резултат – готовият филм е подвластен единствено на усета, желанието и настроението на зрителите. От тях зависи успехът му. Пожелавам ти успех от цялото си сърце!

LikeLike

Reply ↓
Красимир on April 10, 2011 at 14:15 said:

Деси, чета тази статия и достигам до извода, че е време да започна да гледам кино отново. Не може само Формула 1 и картинг!
Киното беше страстта ми като ученик, време е да се върна към нея!

LikeLike

Reply ↓
Галя Тодорова on April 10, 2011 at 15:41 said:

Много интересен текст, Деси!
Харесвам Аризонска мечта, пеперудите и фадо още не съм гледала, но ще ги гледам след твоята възторжена препоръка.
Обичам да гледам филми, даже и ми се е случвало да гледам един същ филм много пъти (17 на кино), но това беше по-скоро изключение, отколкото правило. Мисля си, че нямам толкова време вече и има толкова много филми, книги, представления, и 2>1 за мен е два филма по веднъж, а не един филм два пъти. Или поне в момента ми се струва така. :)

LikeLike

Reply ↓
- Галя Тодорова on April 11, 2011 at 20:46 said:
  
  http://www.facebook.com/galiato
  
  Истинска съм. :)
  
  LikeLike
  
  Reply ↓
astilar on April 10, 2011 at 17:16 said:

Успех! Пожелавам си да участваш по-често в конкурси, за да пишеш прекрасни статии. ;) :)

LikeLike

Reply ↓
Ira Hristova on April 10, 2011 at 17:40 said:

Desislava Boshnakova-edni ot nai-interesnite i grabvashti lichnosti (prepodavateli).Imam chesta da ia poznavam i da i pojelaia uspeh.Statiata e mnogo interesna:)
Uspeh oshte vednash:)

LikeLike

Reply ↓
Иван on April 10, 2011 at 17:51 said:

Аризонска мечта е един от малкото филми, които с удоволствие бих гледал отново. Другите два са ми непознати, но пък публикацията ме заинтригува, така че сигурно ще ги изгледам.

Успех в надпреварата!

LikeLike

Reply ↓
Desi Kirova on April 10, 2011 at 19:34 said:

Както винаги много интересно и завладяващо, а в филмите ги вкарвам в списъка за предстоящо гледане :)

LikeLike

Reply ↓
Albena Popchev on April 10, 2011 at 19:41 said:

Uspeh, Desi! Chudesna statia!

LikeLike

Reply ↓
Violeta Vladimirova on April 10, 2011 at 19:44 said:

Аризонска мечта беше първият филм, който гледах на кино. Не съм предполагала, че е любим за толкова много хора! Успех, Деси!

LikeLike

Reply ↓
Eli Mihailova on April 10, 2011 at 19:53 said:

Аризонска мечта наистина е страхотен филм. Успех, наградата си заслужава!!!

LikeLike

Reply ↓
pati on April 10, 2011 at 19:57 said:

Mnogo mi haresva!!!

LikeLike

Reply ↓
Tomislav Savov on April 10, 2011 at 20:01 said:

Деси, филмчетата са супер, ама разказани така увлекателно от теб, ще ги гледам пак. Успех :)

LikeLike

Reply ↓
Милена Стратиева on April 10, 2011 at 20:09 said:

Беше ми приятно да прочета и нямам търпение да гледам Георги и пеперудите! Успех :-)

LikeLike

Reply ↓
Ирен F.F.F. on April 10, 2011 at 20:15 said:

Мечтите са нещо много важно!:)
Като птиче на рамото…:)
Успех!:)

LikeLike

Reply ↓
Аля on April 10, 2011 at 20:16 said:

хареса ми колко кратка и позитивна е публикацията :)

LikeLike

Reply ↓
Ана Иванова on April 10, 2011 at 20:41 said:

Чудесна статия! Определено две е повече от едно, тази тройка в статията е страхотен пример :) Много искам да спечелиш, защото познавам тези две лица, които ще грейнат,което ще зарадва и мен!

LikeLike

Reply ↓
Irina Goryalova on April 10, 2011 at 21:18 said:

Това май ми е първият блог, в който пиша и коментирам или просто не се сещам, ако е имало преди…
Пиша, защото мярнах думата “мечта”… и “Ако спра да мечтая, не знам какво ще правя със себе си”.
Е, и аз така. Но най-вече пиша, защото освен мечтите са важни и действията за постигането им. Защото много хора днес са кисели, че не им се сбъднали мечтите. А те просто не са били достатъчно напористи и постоянни. Да, трудно е, знам.
Та, Деси, нямаше май как да не откликна на това упорито действие, пък дай боже и да се сбъдне детската мечта на децата :-) Пък ще вземеш да почерпиш с някоя гледка по нета…
Успех!

LikeLike

Reply ↓
Anatolii Petrov on April 10, 2011 at 21:31 said:

Не е необходимо да се ограничим само с тези два филма, нали? Доколкото разбирам от математика винаги n+1 е по-голямо от n /ако n е положително число/! Филмите, заслужаващи гледане n + 1 пъти /n равно или по голямо от 1/ са много, много: От “Фанфан Лалето” /с Жерар Флип/, през “Големият син път” и “Възнаграждение за страха” /с Ив Монтан/, “Бели сенки” и “Зорба гъркът” /с Антъни Куин/, “Войната на Мърфи” /със Стийв Маккуин/, “Мълчанието на агнетата” и “Червеният индианец” /с Антъни Хопкинс/ до “Усещане за жена” /с Ал Пачино/… И още много, много….

LikeLike

Reply ↓
Светла Симидчиева on April 10, 2011 at 21:54 said:

Деси, първоначално реших да ти оставя коментар за състезанието само:) После, не се сдържах да бъде смислен. От твоето уравнение, ми липсват моите 2>1, но те са > 10…ето кратък, неизчерпателен списък:

MonsterThursday – абсолютно неизвестен норвежки филм от който трудно се откъсва вовек.

Lock, Stock and Two Smoking Barrels – когато не го гледам, го слушам

Beyond the Clouds-по неизброими тук причини

The Lover – заради детайлите и …”няма такава кинематография”

и спирам, да не прекалявам. Благодаря ти за спомените, до които ме доведе, С

ПП и почти всичко на Уди Алън :)

LikeLike

Reply ↓
Radoslav Bezprizvanniy on April 10, 2011 at 22:55 said:

Kusmet v nachinanieto!

LikeLike

Reply ↓
Стефания on April 10, 2011 at 22:58 said:

Когато слушам любима песен, искам да я чуя поне още веднъж, като чета хубава книга искам след време да се върна към нея, а филмите…2,3…още и още.
За хубавото 2 винаги е повече от 1, за мечтите винаги 2 е повече. И едно вече клише от неподражаемия Мечо Пух „Няма нищо по-хубаво от едно гърненце с мед , освен … ДВЕ гърненца с мед”

LikeLike

Reply ↓
melkor on April 10, 2011 at 23:03 said:

От горе споменатите съм гледал само “Аризонска Мечта”. Всъщност съм гледал филма няколко пъти и се оказваше че всеки път съм пропускал по нещо което съм забелязал след това. Деси, освен че филма е страхотен трябва да споменеш и саундтрака. Брегович и Иги Поп са доста сполучлива комбинация. :)

LikeLike

Reply ↓
KatinaNowness on April 10, 2011 at 23:05 said:

Благодаря, Деси. Едно е свободно и красиво единство от колкото и каквото си поискаме, нали :-)

LikeLike

Reply ↓
Tsvetan_IG on April 10, 2011 at 23:53 said:

Деси успех

LikeLike

Reply ↓
Добромир on April 10, 2011 at 23:57 said:

Обичам математиката, а пък 2 е любимото ми число. В случая обаче и 2 пъти не са достатъчни за любимите филми. Деси, интересен избор. ;)

LikeLike

Reply ↓
NellyAtanasova on April 10, 2011 at 23:58 said:

Деси, благодаря за препоръчаните филми. Замислям се, че и аз гледам отново с удоволствие любими филми, също така обичам да препрочитам любими книги.
Желая ти успех! Щом двамата сладури са го пожелали, те са повече от един…

LikeLike

Reply ↓
Al-x4o on April 11, 2011 at 0:04 said:

Тъкмо стигнах до второто изречение и се сетих за “Аризонска мечта”. Разбира се, не си го пропуснала :)

LikeLike

Reply ↓
Vladislav Georgiev on April 11, 2011 at 0:30 said:

Единственият филм, който не съм повторил и ми е харесал беше “Шесто чувство”. Така е защото знаех вече финала и нямаше как да ме изненада. Всичко което ме прави щастлив бих искал да го повторя, а защо не и потретя. Карлсон съм го препрочитал над 50 пъти и не съм съжалявал и за секунда. Миговете на щастие изживяни или не трябва да ги има по-често в живота ни.

LikeLike

Reply ↓
Силвия Зарева on April 11, 2011 at 0:53 said:

Наистина оригинална статия! Впечатли ме не просто, защото много от нея свързвам със себе си, но и защото съм сигурна, че провокира интереса на всеки стойностен човек, който може да усети нейния заряд, силни духовни емоции и личностно послание!

LikeLike

Reply ↓
Вергиния Янчева on April 11, 2011 at 1:39 said:

“Две е крачката, която дели безразличието от влюбването.”
И след това изречение, просто се стопих… Мерси за тези прекрасни редове, Деси!
Прекрасно начало на една идна прекрасна седмица!!!

LikeLike

Reply ↓
Joan Vassilev on April 11, 2011 at 7:01 said:

По повод на повторното гледане на филми, някои аз с радост попетвам. Споделям и страстта ти към Георги и пеперудите, защото това е първият филм, който ми върна вярата в нашето кино.

LikeLike

Reply ↓
Annie Angelova on April 11, 2011 at 7:20 said:

Много хубав материал, Деси :)
А дали влюбването не става на Първия път, вторият е, за да изживееш по-добре първия, а нататък просто е част от теб? Все едно, всъщност, важно е всякак, ако ти е наистина важно. :)

LikeLike

Reply ↓
geri dzhelepska on April 11, 2011 at 8:42 said:

:)

LikeLike

Reply ↓
Александър Христов on April 11, 2011 at 8:43 said:

Не щеш ли – и аз съм така с Карлсон:)
А един от филмите, който мога да гледам стотици пъти, е “Сибирският бръснар”

LikeLike

Reply ↓
Деси Илиева on April 11, 2011 at 9:12 said:

А най-хубавото в тази работа с повтарянето е, че 2 никога не е като 1.

LikeLike

Reply ↓
Марина on April 11, 2011 at 9:27 said:

Не съм гледала нито един от 3те филма, но определено ме заинтригуваха и в най-скоро време ще поправя това. Успех в надпреварата!

LikeLike

Reply ↓
Mladen Borisov on April 11, 2011 at 9:48 said:

Аз само Аризонска мечта съм гледал. Но със сигурност ще гледам и останалите 2. Успех :)

LikeLike

Reply ↓
bebona on April 11, 2011 at 11:57 said:

Ау, само един филм от тези съм гледала – “Георги и пеперудите”. Няма да го забравя -тогава сама си отидох на кино и бях само аз в кинозалата, но пък определено си заслужаваше. А “Аризонска мечта” отдавна стои в списъка “за гледане”, дано премине скоро в “гледан”.
Успех в надпреварата, Деси :)

LikeLike

Reply ↓
Crimson on April 11, 2011 at 12:39 said:

“Аризонска мечта” и “Георги и пеперудите” съм ги гледала точно заради Вас преди две години :) Вярвам, че покрай този пост, много хора ще направят същото, а… какво по-хубаво от това? 2 на 1 (защото последния не съм го гледала) за мен.. А все пак 2 е повече от 1.. Успех! :)

LikeLike

Reply ↓
Петър Владимиров on April 11, 2011 at 12:47 said:

Кога ще ходим на кино?

LikeLike

Reply ↓
Ива Стиянова on April 11, 2011 at 12:51 said:

Страхотна статия, искам да спечелиш 2 LG Optimus 2X, защото 2 е по-хубаво от 1, и ти го доказваш (и заслужаваш)! :-)

LikeLike

Reply ↓
Евгени Димитров on April 11, 2011 at 12:52 said:

Фен съм на “Аризонска мечта”, и аз съм го гледам повече от два пъти.

LikeLike

Reply ↓
Татяна Илиева on April 11, 2011 at 12:58 said:

Мила Деси,благодаря ти за статията! А изкуството ни учи да бъдем Истински Хора!

LikeLike

Reply ↓
Яни on April 11, 2011 at 13:01 said:

Изглежда има филмови заглавия, които трябва да изгледам, щом ти ги предлагаш. Иначе 2 е повече от 1, поне откакто закриха Ефир 2 ;)

LikeLike

Reply ↓
Елена on April 11, 2011 at 13:02 said:

Започнах и аз да се досещам за разни мои “красти” – неща коите не само съм повтаряла, но и съм …умножавала по 100…Хммм, ама не само за хубави неща се сещам, а и за доста любими грешки. Но все пак, за да вляза в тон – първата серия на Междузвездни войни сигурно съм я гледала над 30 пъти…така, че Деси не мога да не ти пожелая И този път – ” СИЛАТА ДА БЪДЕ С ТЕБ!!!”.

LikeLike

Reply ↓
Деница Стоянова on April 11, 2011 at 13:21 said:

Успех

LikeLike

Reply ↓
Ники on April 11, 2011 at 13:50 said:

Когато прочетох статия си казах има още една сродна душа, която проявява “клинична” пристрастеност! :) Сега сериозно, филмите са страхотни и наистина те карат да изживееш едно душевно състояние физически. Явяват се като един, условно казано, Станиславски. А за 2, че било по-голямо от едно, няма и съмнение. Затова хората ги е срам да си признаят, че са се влюбвали повече от веднъж, защото другарчето веднага може да си помисли, че сме душевни развратици.
Деси, отново си направила страхотна публикация и както винаги след такъв прочит започвам да мисля, анализирам и накрая се отказвам и започвам да мечтая, защото, там в онзи свят, всичко е възможно. :)

LikeLike

Reply ↓
Tomislav on April 11, 2011 at 14:17 said:

Prekrasna statija, i odlicen izbor na filmovi. Vi posakuvam uspeh.

LikeLike

Reply ↓
Боян on April 11, 2011 at 14:29 said:

Уникални филми и трите! Чудно, но сега осъзнах, че съм ги гледал само по веднъж :)

LikeLike

Reply ↓
Лъчезар Рачев on April 11, 2011 at 14:34 said:

Деска,
Перфектна си както винаги. Не всеки пише така, че да те накара да се почувстваш все едно си в друг свят :) Ти го можеш! Успех!

LikeLike

Reply ↓
vihra on April 11, 2011 at 15:31 said:

Страхотен топ 3. И аз съм им фен. Всеки от тях си заслужава да бъде повторен многократно. Успех!

LikeLike

Reply ↓
Ралица Михайлова on April 11, 2011 at 16:48 said:

Гледала съм първите два филма и то по повече от 2×1 пъти. И двата са оставили доста трайни следи в мен като човек (доколкото мога да се определя като такъв :). Третият със сигурност ще го гледам, не защото трябва, а защото искам!!!
Успех, Деси!
Трябва да победиш!:)))

LikeLike

Reply ↓
Милен on April 11, 2011 at 16:52 said:

Фен съм най-много на Аризонска мечта, не за друго, а защото другите два не съм ги гледал! Но ще се постарая! 2 по 100%!
Стискам палци!

LikeLike

Reply ↓
Емил Коралов on April 11, 2011 at 17:20 said:

Деси, а какво ще кажеш за филми, които си гледала преди по няколко пъти, а сега те е страх да не те разочароват и затова не ги гледаш? Аз имам богата колекция такива. Успех!

LikeLike

Reply ↓
Силвия ПЕШЕВА on April 11, 2011 at 17:49 said:

До момента, в който прочетох коментара на Деси, бях гледала само “Аризонска мечта”.
Саура ме плени, а “Георги и пеперудите” ме разплака, завъртя и запокити в открития Космос.
Деси, откакто следя блога ти, Интернет ми дава още повече светличка радост от живота!
Благодаря ти!

LikeLike

Reply ↓
Радина Ралчева on April 11, 2011 at 18:03 said:

Деска, както винаги си много убедителна и… права. Не само по отношенеие на филмите, които използваш за пример, но и по отношение на живота в безкрайното му разнообразие 2 не е просто повече от 1. В две винаги се крие възможността да “порасне”. Пък и от моята биографична перспектива, изглежда както и при теб, две не се оказва достатъчно и имам нужда от повече. Книгите, песните, хората, местата – допуснеш ли ги до себе си повече от веднъж, може две да се окаже равно на безкрайност. Желая ти успех!

LikeLike

Reply ↓
Paulina Vasileva on April 11, 2011 at 18:39 said:

Desi, pro4etoh s istinsko udovolstvie tvoite tekstove. Zarediha me sas svejest y dobro nastroenie. Az, ot svoia strana 4eta, gledam y slu6am lubimite filmi, knigi, musika, kartini… 2, 3, 4, 5, vsi4kite pati, koito mi se iska. I sas sa6toto udovolstvie.

LikeLike

Reply ↓
Елеонора on April 11, 2011 at 18:40 said:

Деси, благодаря за тази публикация. След срещата ми с теб на семинара в София- научих толкова позитивни и хубави неща. Благодаря ти за всичко….Благодаря, че те срещнах. :)))

LikeLike

Reply ↓
Петя Шанкова on April 11, 2011 at 19:06 said:

“Аризонска мечта” и на мен ми е в класацията за любими филми, които трябва да се гледат периодично:)
Успех на състезанието!

LikeLike

Reply ↓
Вера on April 11, 2011 at 19:08 said:

Деси,

Страхотна статия, както винаги.
Замислих се какво бих повторила, потретила и към какво бих се пристрастила.
За теб е киното, за мен – музиката.

Със сигурност на първо място е една великолепна песен на YES, която чух за първи път лятото на 1993. Веднага си я пуснах втори път и … от тогава не мога да спра да я слушам. http://www.youtube.com/watch?v=g3FGZRsmYqI

Музиката на Chich Corea & Return to forever, с която съм изживяла най-прекрасните си мигове. http://www.youtube.com/watch?v=8Q52r7xMd3U&playnext=1&list=PL7231D0ABC6428FD6

Всъщност се оказва много трудно да избереш 2+1=3 неща, за които да напишеш. Но за да запазим бройката нека кажа, че чух само веднъж една песен от новия албум на SEAL и веднага се влюбих в нея. http://www.youtube.com/watch?v=rgPk-kyOfG8

Успех.

LikeLike

Reply ↓
Деси on April 11, 2011 at 19:56 said:

Дано Анди и Димана бъдат зарадвани с един подарък :) А какво да кажа за това, което прочетох, освен, че не съм се съмнявала, че ще ми хареса и то много! :) УСПЕХ :)

LikeLike

Reply ↓
Наталия Йорданова on April 11, 2011 at 20:59 said:

Аризонска мечта – гледала съм го със сигурност повече от един път. Бих искала скоро да гледам и Фадо.
А дали 2 е повече от едно?!?…зависи:)
Успех!!!

LikeLike

Reply ↓
Весела Г. on April 11, 2011 at 21:58 said:

:)))ама като спечелят телефона кой ще го вземе от тях двамата? хареса ми, прочетох я в момент, в който и обратното ми прави смисъл (че 2<1). поздрави и успех, деска. весела

LikeLike

Reply ↓
Деви on April 11, 2011 at 22:31 said:

Успех!! =)

LikeLike

Reply ↓
Лъчо on April 11, 2011 at 22:32 said:

Интересно. Не съм гледал нито един от трите, но съм сигурен, че си заслужават. А от морето от други филми бих допълнил сред заслужилите вниманието на ценителите “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, “Гуча” и ‘Soul Kitchen’.

LikeLike

Reply ↓
Траяна Тимева on April 11, 2011 at 23:11 said:

От изброените филми признавам съм гледала само “Аризонска мечта”, но филмът е изключителен, а с перфектната игра на Джони Деп бързо стана и от любимите ми.. :) След горе прочетеното бързо ще поправя грешката си и ще изгледам и другите филми, защото напоследък рядко се срещат филми, които да си заслужават отделеното време за съжаление..

LikeLike

Reply ↓
Румяна Йохнева on April 12, 2011 at 10:15 said:

Деска,

Като заклет киноман, не мога никога да си сведа списъка до 3 любими филма или поне не и за повече от 17,5 мин… И да си призная има една не малка част, която определено мога да гледам по няколко Х 2 пъти.
Поне два пъти в годината изпадам в гладна криза за кино и съм забелязала, че като условен рефлекс, съвпада с -фестове и -мании. Е, тогава ще ме разпознаеш по налудничавия поглед, с който гледам афиша и ужаса в очите ми означава – кое да не гледам, за да видя това?!
С мои приятели сме си правили съботно неделни филмови маратони с поредици и ти благодаря, защото може скоро пак да си направим, стига да ни се падне дъждовен уикенд (дано!)!

LikeLike

Reply ↓
Georgi Bojkov on April 12, 2011 at 10:58 said:

Здравей Деси , бих добавил, че от ученическа гледна точка всеки би искал да му пишат 1 – за подзказване, отколкото 2 за незнание !! :)

LikeLike

Reply ↓
Десислава Виткова on April 12, 2011 at 11:29 said:

Като заговорихме за повторения и “втори прочит” на любими творби – няма как да не се изкуша да спомена най-любимата ми сред любимите – “Малкият принц”.
След всеки прочит откриваш още нещо и още нещо за живота и се чувстваш съвсем мъничко по-добре от предишния път…
В този смисъл 2, 3, 4, 5… 22 е повече от 1 :)

Успех!

LikeLike

Reply ↓
Stanislav Kostov on April 12, 2011 at 11:48 said:

Скоро не бях чел по-добър материал…;]]]

LikeLike

Reply ↓
Емо on April 12, 2011 at 11:51 said:

Ето и за аризонската мечта на Деси :)

LikeLike

Reply ↓
Калин Каров on April 12, 2011 at 11:57 said:

От изброените съм гледал само “Аризонска мечта”. Във връзка с Костурица бих добавил един уникален негов филм – “Баща в командировка”. Да зарадваш 2 е повече от едно ;)

Успех !

LikeLike

Reply ↓
Ален Попович on April 12, 2011 at 12:25 said:

Тази статия ми напомни за Аризонска Мечта един уникален филм на Кoстирица:)…Благодаря ти Деси че поне за миг ме върна в детството:)

Поздрави и Успех:)))

LikeLike

Reply ↓
силвия маркова on April 12, 2011 at 12:40 said:

и Мечо Пух казваше ‘Колкото повече, толкова повече’.. Важното е да има повече:) усещането, че виждаш повече, чуваш, приемаш.. повече е личната нагласа да живееш с широко отоворени очи. Винаги има повече, стига да спреш и да отделиш време да приемеш. Емблематични филми, като споменатите, ме изпълват с възхита към създателите им, и към неповторимия, изненадващ начин, по който живота се случва. Всяко повторно гледане ме кара да намеря още и още неща, които не съм подозирала че въобще съществуват именно там. Те на свой ред, водят до още въпроси или отговори, които съм търсила или вече намерила. Струва си:)

LikeLike

Reply ↓
Sofi Toncheva on April 12, 2011 at 12:42 said:

Desi, kakto vinagi, neveroqtna! Uspqvash da nakarash horata da se zapalqt zaedno s teb po neshtata, koito haresvash, koito sa te vduhnovili ili sa te dokosnali sus svoqta magia.Gledala sum Arizonska mechta, no ne sum gledala Fado i Georgi i peperudite. Vuznamerqvam da popravq tazi greshka. Tova e moeto 2 e poveche ot 1. Uspeh, stiskam palci!

LikeLike

Reply ↓
Sylvia Kostova on April 12, 2011 at 13:11 said:

Страхотно, Деси! Има неща, които не х 2, а х 200 пъти да ти се случат/да гледаш/да чувстваш, винаги ще е малко – и за тях живеем :))

LikeLike

Reply ↓
Златка Пашанкова on April 12, 2011 at 13:58 said:

Мразя да гледам филми сама. Когато съм сама стискам нервно дистанционното и потраквам с нокти върху него. Когато се гушна в любимия времето някак спира и се отнасям в сюжета. Много скоро той ще е отново при мен. За кратко, но ще го имам до себе си. Докато не дойде деня, в който отново ще отлети… може би завинаги. Страх ме е от тази дума. Но ще направя всичко възможно да не мисля за деня, в който ще си тръгне, а да се съсредоточа в настоящия момент, в който и двамата да вземем най-доброто – щастието да сме един до друг. Попитах го какво иска да прави докато е тук – музей, театър… а той ми отговори – икам единствено теб, да се затворим вкъщи и да не излизаме. ДА! Ще го направим! Ще изгледаме и трите филма по повече от два пъти всеки! Той трябва да чуе музиката на Горан Брегович… А аз, сложила глава на гърдите му ще слушам музиката на сърцето му! :)

LikeLike

Reply ↓
Ели Патеричева on April 12, 2011 at 14:20 said:

Не обичам математиката, но разсъжденията много ми харесаха. Не съм киноман, обаче Аризонска мечта съм го гледала. Успех, Деси! Наградата си заслужава, дано зарадваш децата!

LikeLike

Reply ↓
Роси Великова on April 12, 2011 at 14:20 said:

Абсолютно и сигурно 2 е много повече от 1, че и от 1+1. Поглед и към ПР и маркетинг средата го доказва, концепцията за интегрираните маркетингови комуникации неслучайно твърди, че “сумата е по-голяма от всяка отделна част”.
Успех в надпреварата! Повече от един и двама стискаме палци. И то с удоволствие! :)))

LikeLike

Reply ↓
Георги Дамасков on April 12, 2011 at 14:48 said:

За децата си,всеки прави всичко.А когато иде реч за нещо стойностно/като тема, а не материално/ още и още и още. Почти всички филми съм гледал и се радвам,че съм имал тази възможност. Защото,в която и област на изкуството има “евъргрийни” и еднодневки. Дано и децата ни,а и не само те, го осъзнаят. Иначе – аман от простотия и пошлост.

LikeLike

Reply ↓
Боян Цветков on April 12, 2011 at 15:21 said:

Страхотна статия! Успех в начинанието!

LikeLike

Reply ↓
Стоянов on April 12, 2011 at 15:59 said:

Деси, накара ме да сваля и трите филма, защото нито един от тях не съм гледал и явно съм пропуснал. :)

Успех в надпреварата!

LikeLike

Reply ↓
Катя on April 12, 2011 at 16:37 said:

Деси, “Аризонска мечта” също е един от моите любими филми, които съм гледала повече от един път. И с удоволствие бих гледала пак. Въпреки, че много рядко гледам филм повече от веднъж:).

LikeLike

Reply ↓
Денис on April 12, 2011 at 16:52 said:

Тази публикация предизвика малко разсъждения за “Вторият път” в моя блог. Даже безкористно споменах и организаторите на надпреварата LG (като доволен клиент).

LikeLike

Reply ↓
Цвети on April 12, 2011 at 17:03 said:

Деси, накара ме да се замисля, кои са моите три филма. Все още мисля, но когато реша на кои три да се спра, пак ще пиша. И успех в състезанието:)))

LikeLike

Reply ↓
misho on April 12, 2011 at 17:09 said:

Много добър материал . Чудя се как съм ги пропуснал тези филми ? :)

LikeLike

Reply ↓
Petya Cekova on April 12, 2011 at 17:11 said:

Много хубава статия! Ако някой не е гледал някои от филмите със сигурност след написаното ще го направи, защото е с много чувство. Филмите са страхотни, от изброените любимият ми е Георги и пеперудите:) Успех в конкурса ;))

LikeLike

Reply ↓
Елисавета Чернева on April 12, 2011 at 17:34 said:

задължително ще изгледам тези филми:)

LikeLike

Reply ↓
Lubo.Metodiev on April 12, 2011 at 17:48 said:

Гледал съм само “Георги и Пеперудите” и няма да забравя уникално пълния салон, имаше хора по-пътеката на кино Люмиер, а след края на филма всички бяхме като зашеметени

LikeLike

Reply ↓
Kamelia on April 12, 2011 at 18:44 said:

Постът е интересен. Филмите могат да ни накарат да се замислим и да се променим. За Аризонска мечта и Фадо, съгласна :)
Деси, две деца са повече от 1 телефон, много повече, но как ще си го поделят. Варианти има ли вече? те са мотиватора за да коментираме?

LikeLike

Reply ↓
Мадлен Христозожа on April 12, 2011 at 19:10 said:

Стискам палци на моята преподавателка Деси Бошнакова и и пожелавам да ни радва с още интересни неща!

LikeLike

Reply ↓
Тома Чонков on April 12, 2011 at 19:20 said:

Като един истински фен на 7-то изкуство и голям киноман ,си признавам, с ръка на сърце,че не съм гледал последния филм ,но “Аризонска Мечта” и “Георги и Пеперудите ” са невероятни филми!!! “Георги и Пеперудите” го гледах в НБУ с част от екипа правил този филм и това което си спомням тогава,бяха думите на режисьора:”Винаги ,когато го прожектирахме , навсякъде хората се смееха в началото,но когато свършеше филма всички “плачеха”:)!Наистина един уникален филм и влиза в моя топ 10 филми:)) за гледане повече от един път:))))

LikeLike

Reply ↓
Светлана Стоянова on April 12, 2011 at 20:25 said:

Изключително зареждащи и пристрастяващи филми! Поне за мен :)))! Успех!!!

LikeLike

Reply ↓
Рени Ризова on April 12, 2011 at 21:31 said:

Не съм гледала нито един от 3-те филма, но след такова описание, май ще открадна няколко часа за тях:)

LikeLike

Reply ↓
Анелия Видинова on April 12, 2011 at 22:58 said:

Не съм гледала нито един от тези филми, но ми се прииска да ги изгледам. Възхищавам се качеството ти да говориш за всичко с такава страст. Ние с колегите поне имаме щастието да те слушаме често :)

LikeLike

Reply ↓
Николай Михайлов on April 13, 2011 at 8:59 said:

Искам просто да изразя емоционално задаволство от този поуст. Защо? Защотото той ме кара да мисля, че все оше има надежда за човешката раса в интелектуално-осезателната насока, което ме кара да се усмихна. Признавам си, че не съм гледал изброените филми, но е похвално, че поуста блика от страст и усещам, че “четенето между редовете” не е просто фраза. :) Amen!

Стискам палци!

Ники

P.S. Докато четох отговорите си помислих: 1 е настоящето, а 2 е резултата, т.е. бъдещето. А както знаем, без настояще няма бъдеще – ако няма 1, няма и 2. ;)

LikeLike

Reply ↓
Niki on April 13, 2011 at 9:52 said:

Деси, внасяш добро настроение и положителни размисли в главата ми …и то сряда сутрин:).
Благодаря ти и успех в състезанието!

LikeLike

Reply ↓
Ивайло Константинов on April 13, 2011 at 10:33 said:

Чудесна статия. С нетърпение чакам следващата.

LikeLike

Reply ↓
Стефан Промков on April 13, 2011 at 11:20 said:

Не знам кой колко пъти е гледал въпросните филми, но аз имам рекорд. Става въпрос за “Уилоу” броих ги до 8 и след това спрях. Бях научил почти всички реплики. Все пак това беше доста отдавна, а аз бях доста малък. Други любими мои филми са “Гладиатор” и “Лице на заем” за тях ще се въздържа от коментар:)
От тритe филма съм гледал само “Аризонска мечта”, но със сигурност не е в топ 10.
“Жоро и пеперудите” съм го пропуснал, но се надявам скоро да намеря време. И все пак 1<2.

LikeLike

Reply ↓
Златина Кожухарова on April 13, 2011 at 11:20 said:

За “Георги и пеперудите” в моя живот, виновен е НБУ ( защото там го гледах за първи път), и ако не се лъжа самата ти Деси, имаш пръст в моята дебютна и доста интересна среща с пеперудите :)

За “Аризонска мечта” също бях инспирирана от теб, след възторжените презентации, които правеше на филма в часовете ни. Когато го гледах се опитах да го погледна през твоите очи – на човек-мечтател, и признавам си така ми хареса още повече…

А третият филм не съм имала честта да гледам, но със сигурност ще ми хареса, тъй като също като теб съм фен на “еспаньолските неща” и всичко, свързано с тях…ето защо и ти ме кефиш…ш’ти звънна :)))

И определено съм съгласна с теб и твоето мото, което звучи много яко, наистина: “Две е крачката, която правите към истинското обвързване!” :)))

Специални поздрави от мен и УСПЕХ!!! Силно се надявам да спечелиш и да зарадваш твоите малчугани, които са 2, което е повече от 1, и който факт те прави 100% “Най-добрата майка”, нали? :)))

LikeLike

Reply ↓
Des on April 13, 2011 at 11:54 said:

Успех Деси!!!

LikeLike

Reply ↓
Андрей Велчев on April 13, 2011 at 11:59 said:

Две е повече от едно, но само понякога, но едно е винаги преди две!

Чудесна статия!

LikeLike

Reply ↓
beer2beer on April 13, 2011 at 12:02 said:

Успех!

LikeLike

Reply ↓
Константин Лукашев on April 13, 2011 at 12:25 said:

“Аризонска мечта” е филм, който трябва да се гледа поне 2 пъти, дори и повече. Всеки път се разкриват нови неща и затова никога не става скучен :)
Успех в конкурса :) Стискам палци :)

С уважение :
Константин Лукашев
ПРаксис

LikeLike

Reply ↓
Мирослава Станева on April 13, 2011 at 12:27 said:

Винаги трябва да намираме време да повторим нещата, които са ни харесали и зарадвали! Скоро ще намеря време да гледам “Георги и пеперудите” – съдейки по коментарите явно наистина си заслужава!

LikeLike

Reply ↓
Доника on April 13, 2011 at 13:02 said:

За пореден път се убеждавам колко магия има в киното и съм съгласна, че някои филми могат да те пристрастят към нея :))
Но не прекалявайте с магиите, защото ние никога не си търсим белята. Обикновено белята сама ни намира (казал Хари Потър) :))
Поздрави за статията и успех в играта

LikeLike

Reply ↓
Елеонора on April 13, 2011 at 13:02 said:

Аз пак ще се включа, за да подкрепя Деси. Пожелавам и успех и като икономист от над 15 години, наистина е подкрепям,че 2 не е повече от 1….в реалния свят!
Успех, Деси!

LikeLike

Reply ↓
Rada Mitova on April 13, 2011 at 13:08 said:

Blagodaria , 4e me podseti za edin ot nai-prekrasnite i lubimi filmi – Arizona Dream. Otdavna ne sum go gledala i mislia 4e dove4era 6te bude pusnat i izgledan otnovo v pulen zahlas pred tazi magia. Pozdrav i s edno moe lubimo par4e koeto ti me podseti s tozi razkaz http://www.youtube.com/watch?v=YVZYychHL8E&feature=related za6toto i v musikata dve e vinagi pove4e ot edno :)
Kolkoto do drugite dva filma ne sum gi gledala, no opredelno me zapali da go napravia.

Pozdravi ot leko mugliv Leeds :)

P.S. izviniavam se 4e komentara e na latinca, no niamam kirilica tuk :)

LikeLike

Reply ↓
Силвия Чапарова on April 13, 2011 at 13:18 said:

Не съм гледала нито един от тези филми, нито веднъж…но думите ти ме карат да ги гледам и 3те за една вечер един след друг,а може би след това в обратен ред..и после на разбъркано! : )
Аз ще оставя тук заглавието на моя филм: “Добра Година” с Ръсел Кроу – един филм,но препоръчвам да се гледа от 2ма! : )

LikeLike

Reply ↓
Miroslava on April 13, 2011 at 13:32 said:

Strahotno napisano,tolkova silno me grabna staranieto na podrobnite motivi,izvodi i obesneniq,4e za mig az me4taeh da povtorq i potretq momenti ot moq jivot!Moeto mnenie,e,4e tova da napi6e6 i presazdade6 ne6to tolkova istinsko e darba…i trqbva da bade nagradeno!Uspeh i 6te stiskam palci!Napisanoto po-gore e edinstveno i samo po moe jelanie!Dori ne se poznavam s avtorkata…

LikeLike

Reply ↓
Христо Крумов on April 13, 2011 at 13:45 said:

Браво! Жалко, че сега и по веднъж нямам време да ги гледам, но пък за понеделник може да съм привършил с литературната ти задача :). Хайде, почвам да ги спамя людете с надеждата да те коментират тук, та да зарадваме точно 2 (и не по-малко) деца.

LikeLike

Reply ↓
Мила Панайотова on April 13, 2011 at 13:49 said:

Деска, признавам, че от трите филма съм гледала само Аризонска мечта (над 10 пъти). Сега обаче ме заинтригува с другите две предложения и определено ще ги гледам (поне по 3 пъти) :))
Успех :)

LikeLike

Reply ↓
teakosta on April 13, 2011 at 14:38 said:

Този пост ме подсети, че искам да гледам Георги и пеперудите :)благодаря!
А децата не са ли малки за смарт телефон още ;)но какво ли разбирам аз от това поколение..
Успех!

LikeLike

Reply ↓
lucienne on April 13, 2011 at 14:57 said:

Благодаря за чудесната история, Деси, и успех в състезанието!
“Георги и пеперудите” и “Аризонска мечта” са и в моя списък на филмите, които с удоволствие преживявам по 2+1+1+… пъти. :)

LikeLike

Reply ↓
Ясен on April 13, 2011 at 14:58 said:

Без коментар! :)

LikeLike

Reply ↓
Лазар on April 13, 2011 at 15:00 said:

Рибата не мисли, рибата знае всичко.
По мое време зам. ректор в УНСС беше Рибов и май си отнесе доста шеги от феновете на Arizona Dream :)
Гледал съм го около 10 пъти вече, и пак ще го гледам :)

LikeLike

Reply ↓
Мария Сентова on April 13, 2011 at 15:06 said:

Деси, много вдъхновяващо четиво. Започнах да връщам лентата за моите повторения и напрвих някои лични открития :) Определено също ще гледам “Георги и пеперудите”.
Успех

LikeLike

Reply ↓
Даниела Петрова on April 13, 2011 at 15:07 said:

Стискам палци! “Аризонска мечта” ми е в топ 3 :), “Георги и пеперудите” в топ 10 :) Успех!

LikeLike

Reply ↓
anna zlatareva on April 13, 2011 at 15:30 said:

Успех и продължавайте в същия дух статията е страхотна,аз лично много обичам книгите и филмите и в това се състой съзнанието на човек.:)

LikeLike

Reply ↓
Светлана on April 13, 2011 at 15:31 said:

Страхотно написано, вероятноста да потретиш с нещо хубаво си е шанс за нова страст.успех! Снощи, след като прочетох това, отново гледах Аризонска мечта, не знам за кой път :)

LikeLike

Reply ↓
Elena Koleva on April 13, 2011 at 15:42 said:

Деси, четейки статията, се вдъхнових да гледам Аризонска мечта отново :)
Успех от мен в състезанието!

LikeLike

Reply ↓
Християн on April 13, 2011 at 15:44 said:

страхотна статийка ,събуди интерес и ще гледам филмчетата

LikeLike

Reply ↓
Vasil Ivanov on April 13, 2011 at 15:44 said:

Чудесна статия и лирическа игра с математика. Май е време да проверя този Георги и неговите пеперуди.

LikeLike

Reply ↓
Александра on April 13, 2011 at 15:58 said:

Определено ме съблазни с “Георги и пеперудите” – ще го гледам при първа възможност! Успех с играта!

LikeLike

Reply ↓
Симеон on April 13, 2011 at 15:59 said:

Аризонска мечта… Какъв филм! А каква музика!
Ето предложение и от мен – Форест Гъмп… Какъв филм… И каква музика)))

LikeLike

Reply ↓
Кремена Георгиева on April 13, 2011 at 16:13 said:

Нима и магията на тотото не се състои в това на цената на един фиш да си подариш няколко безценни мига, в които си истински късметлия? Попълваш числата, пускаш фиша и… сякаш без да искаш внимателно започваш на ум да харчиш парите си… представяш си, отмяташ, изживяваш момента отново и отново. А когато времето за теглене на числата дойде, вече, на практика, няма никакво значение какво точно се е случило… Така поне разсъждаваме ние, мечтателите! Поздравявам Деси за този вдъхновяващ подбор и благодаря за емоциите, които изживях, вдъхновена от текста! Стискам палци!

LikeLike

Reply ↓
MIshel on April 13, 2011 at 16:14 said:

Stiskam palci:)))

LikeLike

Reply ↓
Василена on April 13, 2011 at 16:23 said:

Фантастични филми,които те оставят с усещането за влюбване!Гледат се 1+1+1+1… пъти и всеки път отварят сетивата за мечти.
Успех,Деси!

LikeLike

Reply ↓
Fipo on April 13, 2011 at 16:57 said:

Чесно казано не съм гледал нито един от филмите, но определено ще поправя тази грешка скоро ;)
Благодаря ти за хубавата статия!

LikeLike

Reply ↓
Vanya Cherry on April 13, 2011 at 17:17 said:

Сладки мечти и необратимо желание, изпълнено със страст, а защо не и солидна доза сюрреализъм като средство за освобождаване на разума…това са нещата, които мога да споделя за първите два филма, третият остава за домашна кино вечер…и във връзка с мечтите много бих искала да споделя с теб нещо, което съм писала в блога си

http://primitivefusion.blogspot.com/2010/03/dreamworker.html

Усмивки и успех от мен :))

LikeLike

Reply ↓
Klimentini on April 13, 2011 at 17:34 said:

Прекрасна статия, коментарите също. Заинтригуваха ме! Георги и пеперудите не съм го гледал а както чета трябва :) Поздрави на всички. И дано малките ги зарадва LG.

LikeLike

Reply ↓
Методи Дреновски on April 13, 2011 at 18:36 said:

Не съм гледал нито един от трите филма, но това е поправимо :) Деси, успех в играта!

LikeLike

Reply ↓
Веселин Дамасков on April 13, 2011 at 18:56 said:

Много ми харесва тази статия.

LikeLike

Reply ↓
Антоанета Крумова on April 13, 2011 at 19:34 said:

Много вълнуващ и позитивен текст. Не познавам автора, но и не е необходимо, за да съм сигурна, че е прекрасен човек и родител.Успех в това състезание в името на 2-те!

LikeLike

Reply ↓
Neno Ivanov on April 13, 2011 at 22:28 said:

Още едно доказателство че несъм единстшения гледащ филми по 2~5 пъти :) Успех с играта.

LikeLike

Reply ↓
Валерия on April 13, 2011 at 22:53 said:

Статията е страхотна, а колкото до филмите – гледала съм Аризонската мечта, който е неповторим и съм го гледала 2 пъти, но никога не е късно и за още един :)

LikeLike

Reply ↓
Владислав on April 13, 2011 at 23:30 said:

Детските усмивки и мечти са Дар от Бога!

http://www.facebook.com/#!/vladislav.damyanov

LikeLike

Reply ↓
Александрос Цицос on April 13, 2011 at 23:31 said:

Деси успя да ме зарибиш. Не съм гледал много български филми, не че съм предразположен, просто така се случи. Определено ще гледам Георги и пеперудите през уикенда и ще споделям после :)

LikeLike

Reply ↓
Дачо Дачев on April 14, 2011 at 1:34 said:

И аз все гледам да съм “малко напротив”. Всъщност не вярвам в повтарянето на хубавите неща – о да, искаме мигът да поспре, но той си отива: но идва нов миг! Да бих имал скандален изказ, бих казал, че и оргазъм с оргазъм не си прилича, любов с любов не си прилича. Тъй като го нямам този изказ, кротко бих противопоставил на Дебеляновото “мечтата смени безпощадна пробуда” своето – пробудено работете за мечтите си.
Голямото малко изключение обаче е изкуството, по-точно консумацията му. И авторите на “Георги и пеперудите” откриват нови и нови неща при следващо гледане, неочаквани и за тях. Няма и музикално произведение, чиито нюанси да не отривате, като че нечути дотогава, при следващо слушане дори на един и същи запис. Няма картина или архитектурно постижение, които да не преоткриваме наново и наново. Това е изключението от “правилото за мига” – повторете и ще видите нови неща. Тайната е в творците, но може би е и у нас – в това, че се развиваме. Особена комуникация, новини при повторението, вечност заради смъртността ни.
Carpe diem, прочее.

LikeLike

Reply ↓
Юлия Стефанова on April 14, 2011 at 9:10 said:

Абсолютно си права,прекрасно е!Успех!:))))))

LikeLike

Reply ↓
Stella Erera on April 14, 2011 at 10:36 said:

Много е хубаво Десиии:-) Според мен 2 може да бъде повече от която и да е цифра, защото когато нещо ти хареса много, искаш да го видиш отново! Вторият път виждаш неща, които допълват красивия образ и правят любовта ти още по-голяма! Когато се върнеш третия път обаче вече може да забележиш неща, които не ти харесват толкова и да се чудиш как не си ги забелязал първите два пъти. Това е защото нещото, може вече да е започнало да ти омръзва. Тогава 2 наистина е и си остава повече дори от 3, 4, 5…:-)

LikeLike

Reply ↓
Мирослав on April 14, 2011 at 10:45 said:

Много се забавлявах, докато четях статията! Пожелавам успех в играта и дано по-добрият да спечели!
Стискам палци!

LikeLike

Reply ↓
Борис Луканов on April 14, 2011 at 11:09 said:

Nice! Nice!:-) 2 “Nice” is more than 1 “Nice”:-)

LikeLike

Reply ↓
Milleni on April 14, 2011 at 11:45 said:

Ами…. аз лично не съм много сигурна за повтарянето и пристрастяването, защото понякога 2 може да донесе и негативни реакции… И въпреки всичко останах с чувството на любопитство относно първият филм… дори претърсвам он-лайн пространството, за да го намеря.
За Аризонска мечта няма да кажа нищо! Не е и нужно… :)
А треетия…малко ми се изплъзва от концепцията за 2, но пак пробуди любопитство…

Благодаря!

LikeLike

Reply ↓
Венцислав Тотев on April 14, 2011 at 11:48 said:

Филмите са страхотни – препоръчвам.

LikeLike

Reply ↓
Йоанна Тодорова on April 14, 2011 at 11:50 said:

Истина си е, някои филми водят до пристрастяване:))) много ми хареса статията.

LikeLike

Reply ↓
DIANDRA on April 14, 2011 at 11:58 said:

Успех, Деси!
Аризонска мечта – чудесен филм!

LikeLike

Reply ↓
Ina Dimitrova on April 14, 2011 at 11:59 said:

Доста интересни трактовки има за числото 2:) Ето и моята:)- 2 е едно неустойчиво число и при него е много трудно да се създаде хармония. Две, това е положителното и отрицателното, голямото и малкото, светлината и тъмнината, топлината и студът, доброто и злото и т. н., между които има винаги борба.

LikeLike

Reply ↓
Elly on April 14, 2011 at 12:01 said:

Статията е изпълнена с позитивизъм! Обичам да гледам филми, които оставят трайни петна в съзнанието ми. “Аризонска мечта” е един от тях, а останалите, ще ги приема като предложение за което ти благодаря!
Успех!

LikeLike

Reply ↓
Виктор Динев on April 14, 2011 at 12:02 said:

Поздравления за статията. Гледал съм единствено втория филм (повече от 2 пъти). Сега смятам да гледам и другите два :)

LikeLike

Reply ↓
Dobromira on April 14, 2011 at 12:32 said:

Страхотно! Не съм гледала фадо, но благодарение на статията на Деси съм ужасно привлечена! Ще споделя скоро дали съм повторила, потретила и…фадоирам завинаги.

LikeLike

Reply ↓
m1nd on April 14, 2011 at 12:41 said:

Докато четох, се замислих кои са филмите, които съм гледал повече от веднъж, целенасочено. The Matrix е един от тях.

Успех в играта! :)

LikeLike

Reply ↓
Ina on April 14, 2011 at 12:44 said:

shte gi gledam :))

LikeLike

Reply ↓
Величка Ляпова on April 14, 2011 at 13:00 said:

Успех! :)

LikeLike

Reply ↓
Гергина Манчева on April 14, 2011 at 13:09 said:

Джони Деп, Фей Данъуей, Иги Поп, Емир Кустурица – в тази компания от мечтатели и готини откачалки, винаги съм се чувствала страхотно! Повече от два пъти. Музиката от филма избрах да е първата, която моят син да чуе, още докато бях бременна. А като бебе заспиваше на нея и затова горещо я препоръчвам, както за формиране на добър вкус,така и за да расте едно спокойно човече. “Георги и пеперудите” е истинско приключение за волни мечтатели, каквито трябва да има повече. А “Фадо” ще го гледам непременно! Заради първите два филма :)

LikeLike

Reply ↓
Roni on April 14, 2011 at 13:10 said:

2 е повече от 1 и аз със сигурност ще прочета статията за 3-ти път. Странно е как когато човек пише от себе си и по начина, по който чувства нещата, за да си сподели, се получава нещо красиво и заредено с оптимизъм :)

LikeLike

Reply ↓
Maria on April 14, 2011 at 13:17 said:

Не подценявайте единицита, тя е началото на всичко. 1 е лидирът, а всички винаги се стремим да сме първи :)

LikeLike

Reply ↓
Валя Божинова on April 14, 2011 at 13:26 said:

Ако едно нещо си струва то вие ще искате да го повторите. И още и още. Въпросът е да си дадете сметка, че 2 не просто е повече от едно. Две е крачката, която дели безразличието от влюбването. Ако повторите и ви хареса – значи ще го задържите завинаги – филма, приятеля, града – все едно. Две не просто е повече от едно. Две е крачката, която правите към истинското обвързване.

LikeLike

Reply ↓
Салих Боровин on April 14, 2011 at 13:51 said:

Uspeh :)

LikeLike

Reply ↓
Жана on April 14, 2011 at 14:02 said:

Много хубава статия – Мотивира ме да изгледам втория филм – Аризонска мечта, за който ме хваща срам, че не съм гледала все още!!
Успех :)

LikeLike

Reply ↓
chpr on April 14, 2011 at 14:25 said:

S = k log Ω

LikeLike

Reply ↓
Alexander Boshnakov on April 14, 2011 at 14:32 said:

Деси, поздравляваме те за прекрасния материал, който си публикувала. Твоята творческа мисъл и задълбочения анализ могат да предизвикат всеки да побърза да гледа филмите и да сподели с приятели и близки своите впечтления. Споделените от теб мисли в “Две в едно” отново ни напомнят да бъде по-добри и да живеем в мир и сговор с заобикалящите ни.
БРАВО ДЕСИ!
Маша и Сашо

LikeLike

Reply ↓
Мартина Посталова on April 14, 2011 at 15:01 said:

Страхотна статия. Задължително ще изгледам и двата филма. Желая успех.

LikeLike

Reply ↓
Bonka Zhivkova (Dnesiutre) on April 14, 2011 at 15:37 said:

Деси, статията е прeфектна, все така дерзай :)

LikeLike

Reply ↓
Elly on April 14, 2011 at 15:47 said:

Много интересна и искрена статия! Чак ми се догледаха филмите! Успех!

LikeLike

Reply ↓
Kiril Chobanoff on April 14, 2011 at 15:49 said:

Desi ,samo taka v sashtiq duh napred s takiva kreativni statii!Ot 3 filma sam gledal samo arizonska mechta,no pak mislq 4e i potretih,taka,4e qvno e vreme da vidq i drugite dva filma!Uspeh

LikeLike

Reply ↓
Иван Станчев on April 14, 2011 at 15:52 said:

Успех!

LikeLike

Reply ↓
Генимир Георгиев on April 14, 2011 at 15:58 said:

Статия ми хареса много,беше интересно!За филмите няма какво да говорим-и на мен са ми любими :)

LikeLike

Reply ↓
- Калина Христова on April 14, 2011 at 16:21 said:
  
  Чудесни мисли!!!Прекрасни филми!В моята лична класация “Аризонска мечта” се намира сред челните места. Той е като сюрреалистична картина, която със всеки следващ поглед придобива нов смисъл и значение.Когато бях малка прочетох “Малкия принц” на Екзюпери и по “детски” се впечатлих и размечтах, когато пораснах я прочетох повторно и отново се впечатлих и размечтах. Сега имам огромна колекция от детски книжки – с неверояни истории и илюстрации – ежедневно разлиствам поне 2 от тях. Това постоянно повторение поддържа детските ми мечти и радостта от красивото във всеки мой ден!Повтарям…потретвам,продължавам!
  Успех!
  
  LikeLike
  
  Reply ↓
Dida on April 14, 2011 at 16:10 said:

Arizonska me4ta e gotin film!

LikeLike

Reply ↓
Петър Петров on April 14, 2011 at 16:11 said:

Поздравления за написаното!!!…сега разбрах, че и една друга Г-жа Бошнакова има, тази която е и с чувствен характер. Нямам преки впечатления от филмите, въпреки, че познавам даже част от екипа на първия, мнооого пъти съм си казвал, че не е нормално да не съм ги гледал, но сега явно ще го направя.
Само ще добавя заглавие – Град Нула, руски филм от 90-те, ако го гледате 20 пъти, моля да не ме вините, сами сте си виновни, че ми обърнахте внимание….:)

Петър Петров

LikeLike

Reply ↓
Edward Karastoyanov on April 14, 2011 at 16:15 said:

Аз бих прибавил и “Зона Замфирова”, защото колкото повече забелязваш устоите на корените, толкова повече се отваряш за красотата на бъдното!

LikeLike

Reply ↓
stilian on April 14, 2011 at 16:15 said:

unikalna statia i interesna.a filmite sa gotini bezporno…;)

LikeLike

Reply ↓
Stoyko Petkov on April 14, 2011 at 16:16 said:

Деси, със споделените ти предпочитания към фадо музиката ме подсети, ще в началото на май има вероятност да съм в Лисабон. Е, едва ли ще чуя Mariza “live”, но…

LikeLike

Reply ↓
Гергана Николова on April 14, 2011 at 16:18 said:

:))

LikeLike

Reply ↓
Milena Hlebarova on April 14, 2011 at 16:25 said:

Две е винаги повече от едно, а фадо значи съдба. Ако се забъркат тези неща в една вкусна гозба, животът има невероятен аромат!

LikeLike

Reply ↓
Владислав Ганчев on April 14, 2011 at 16:29 said:

Чудесна статия! Чувствам се ощетен, че все още не съм гледал Георги и пеперудите, но довечера мисля да поправя тази грешка. :)

LikeLike

Reply ↓
Radi on April 14, 2011 at 16:32 said:

1+1 със сигурност “прави” повече от 2, каквото и да твърдят математиците ;)
“Прави”… “крачката, която дели безразличието от влюбването” :)

Много свеж поглед върху…”математиката” :)
Успех!

LikeLike

Reply ↓
Yulia Shenderovich on April 14, 2011 at 16:44 said:

Bravo, Dessi! Mnogo mi se gledat filmite :)

LikeLike

Reply ↓
Iva on April 14, 2011 at 16:44 said:

:))

LikeLike

Reply ↓
Borislav Arapchev on April 14, 2011 at 17:43 said:

Много добър пост. Ще гледам Георги и пеперудите със сигурност! Аз много харесвам “Светът е голям…”

LikeLike

Reply ↓
Симеон on April 14, 2011 at 17:45 said:

С 2 стъпки напред:))

LikeLike

Reply ↓
Mariana Juliette on April 14, 2011 at 17:49 said:

Деси – късмет и дано децата ти спечелят този телефон :)
Ще гледам тези филми заради теб и аз отново :)

LikeLike

Reply ↓
Даниела on April 14, 2011 at 17:52 said:

Дано, дано

Ако до всяко добро същество
застане поне още едно,
ех, ще започне такъв живот,
че само си викам “Дано”.

Ако към тия две същества,
прибавиш и още две,
ти знаеш ли колко прави това?
Най-малко хиляда и две.

Дано, дано, дано, дано, дано, дано,
до всяко добро същество застане поне още едно,
тогава, тогава, предвиждам такъв живот,
че само си викам “Дано”.

Тогава престава да те е страх
и от страха те е срам,
щом има някой с теб, с мен и с тях,
щом няма никой сам.

Щом ти е трудно не се колебай,
не страдай току-така,
ела приятел и лапата дай,
аз ще ти дам ръка.

Дано, дано, дано, дано, дано, дано,
до всяко добро същество застане поне още едно,
тогава, тогава, предвиждам такъв живот,
че само си викам “Дано, дано, дано”.

Успех! :-)

LikeLike

Reply ↓
Надя on April 14, 2011 at 17:54 said:

Прекрасно изказана идея, с добри примери! Прииска ми се пак да изгледам “Аризонска мечта”, а “ФАДО” ме чака от няколко дни да му отделя време. Съгласна съм, че единствено нещата, които истински ни докосват остават, стават част от нашия живот. Желая късмет в играта!

LikeLike

Reply ↓
Ellie on April 14, 2011 at 18:12 said:

:) Страхотно. Стискам палци за победа :)

LikeLike

Reply ↓
Ralitsa Vrabevska on April 14, 2011 at 18:19 said:

2 е повече от 1 като количество, но не и по отношение на качеството,тръпката, емоцията и цялостното преживяване. Втори първи път няма как да има и в това е горчивата сладост на живота.:-)Тук се сещам за нещо смешно. Като бях тийнейджър и една приятелка ми предложи да пуша трева и аз й казаха, че не искам , защото знам, че от първия път не те хваща. Тогава тя ми отвърна :”Ама, то няма как да почнеш от втория път.”:-))))Успех в надпреварата!

LikeLike

Reply ↓
Лора Абаджиева on April 14, 2011 at 18:19 said:

Аризонска мечта е невероятен! Чак накрая когато дадоха актьорите осъзнах, че съм гледала Брад Пит! Бях изумена, че не съм го познала! Луд филм. Това е любимия ми стил филми – непредвидими до последния момент!

LikeLike

Reply ↓
mihaela on April 14, 2011 at 18:35 said:

страхотни думи! успех!

LikeLike

Reply ↓
Вела Иванова on April 14, 2011 at 18:49 said:

Страхотна статия и страхотни филми наистина! Успех :)

LikeLike

Reply ↓
Boris Hristov on April 14, 2011 at 19:33 said:

За съжаление съм гледал само Аризонска мечта, при това само веднъж. Обещавам да поправя не само тази грешка, но и грешката си, че не съм гледал другите 2 филма, а съм сигурен, че щом точно Вие ги препоръчате значи си струват!

Успех в състезанието! Очакваме добрите новини!(за сигурната победа говоря… :))

LikeLike

Reply ↓
Силвана on April 14, 2011 at 19:35 said:

Направо ми се прииска да гледам тези филми. Успех в състезанието. :) :) :)

LikeLike

Reply ↓
Атанас Димитров on April 14, 2011 at 19:39 said:

Деси , наистина ми припомни какво си мислех и какво изпитах , когато за първи път гледах Аризонска мечта.
Припомни ми и как ценностите неща в днешния забързан свят остават на заден план .
Благодаря ти , че ми го припомни :)
И успех !

LikeLike

Reply ↓
Stef on April 14, 2011 at 19:47 said:

Има филми, дето и десет пъти да ги гледаш, все е малко.

LikeLike

Reply ↓
Николета on April 14, 2011 at 19:51 said:

Редя се чинно на опашката за коментари :)

LikeLike

Reply ↓
Дидо on April 14, 2011 at 20:00 said:

Рибата е умна, защото знае кога да мълчи. Айде и да ми звъннеш от новото телефонче :)

LikeLike

Reply ↓
Йоанна on April 14, 2011 at 20:17 said:

Много добра статия! Успех! :)

LikeLike

Reply ↓
Карина on April 14, 2011 at 20:40 said:

Аризонска мечта е един от най-прекрасните филми, които съществуват, с това съм съгласна – останалите, определено искам да ги гледам след като прочетох какво се казва за тях! :)

LikeLike

Reply ↓
Михаела Пехливанова on April 14, 2011 at 21:25 said:

Когато видя цифри се стряскам, но въпреки наличието на такива изчетох с интерес публикацията.
Вече съм в търсене на по-добрата страна на числата. :)
А за домашно ще гледам отново “Георги и пеперудите”

Успех

LikeLike

Reply ↓
Марто on April 14, 2011 at 21:25 said:

@Bamfi

“много ми е любим лафът, че ако едно нещо се случи веднъж, то не е задължително да се повтори, но ако се случи два пъти, задължително ще има и трети явно има защо.”

Вече и на мен ми е много любим този лаф :)

LikeLike

Reply ↓
- Марто on April 14, 2011 at 21:29 said:
  
  Успех Деси :)
  
  LikeLike
  
  Reply ↓
Galina Gabova on April 14, 2011 at 21:28 said:

Интересна статия. Благодаря за линка. Желая успех! :)

LikeLike

Reply ↓
Evelina Christova on April 14, 2011 at 21:45 said:

Както добре знаем, две купчинки с ориз събрани на едно място правят една купчинка с ориз… та в този смисъл отново и отново мога да гледам всички епизоди на Двама мъже и половина, за които все си мисля, че са трима!

LikeLike

Reply ↓
Йоана on April 14, 2011 at 21:49 said:

Прекрасна статия, г-жо Бошнакова! За мен беше удоволствие да я прочета ! Пожелавам Ви успех и да зарадвате дечицата с телефоните :))

LikeLike

Reply ↓
Oleto on April 14, 2011 at 22:19 said:

Страхотно представяне! Така е … “две е повече от едно!” Успех и от мен. :):):)

LikeLike

Reply ↓
verdji on April 14, 2011 at 22:32 said:

2 понякога може и да е повече от едно, понякога и едно да е повече от 2. това е много сложно:) а 2 и 2 прави 22:) понякога разбира се.
Само понякога:)
никога нищо не се знае в този свят

LikeLike

Reply ↓
Ирина Морчева on April 14, 2011 at 22:45 said:

Страхотна статия! Пожелавам ти успех в начинанието:)

LikeLike

Reply ↓
Elena on April 14, 2011 at 22:48 said:

Браво интересно представяне на темата.Но едно ми е интересно като гледаш любимите ти филми пак и пак остава ли ти време да изгледаш някой друг?

LikeLike

Reply ↓
4opara on April 14, 2011 at 22:59 said:

Let none ignorant of geometry enter here

LikeLike

Reply ↓
Albena on April 14, 2011 at 23:04 said:

Мен ме беше страх да гледам “Георги и пеперудите”, благодарение на Деси го гледах, наистина страхотен филм и идея.

Успех!!!

LikeLike

Reply ↓
Vanya on April 14, 2011 at 23:45 said:

Успех, Деси :)

LikeLike

Reply ↓
Silvy on April 14, 2011 at 23:47 said:

Силно и вярно! Определено предизвика интереса в мен за 2 от филмите!

Успех! Стискам палци! :)

LikeLike

Reply ↓
Lyubina on April 15, 2011 at 0:18 said:

Повторението на даден филм определено е стъпката към това до го задържим завинаги и да се влюбим в него, и наистина е пристрастяващо да гледаме този филм отново и отново,независимо , че знаем как свършва да тръпнем докото го гледаме

LikeLike

Reply ↓
Kiril Chobanoff on April 15, 2011 at 0:49 said:

Chudesna kreativna statiq!Sabudi mi liubopitstvoto da gledam i drugite 2 filma!Uspeh bratchedke!

LikeLike

Reply ↓
Ангел on April 15, 2011 at 1:02 said:

Замислих се колко мечти оставяме да паднат на земята и да бъдат тъпкани, и как имам нужда от опресняване на мечтите си, които имахме като деца… Ежедневието е успяло да замъгли детския поглед, но може би ако се огледаме малко повече, ако се понапънем малко повече…
Не изоставяй мечтите си, работи мечтите си и инвестирай в мечтите на другите! Накрая, точно преди да заживееш мечтата си, трябва да простиш на всички, които не са повярвали в нея и са ти казали “Тая няма да я бъде”. Точно тогава ще бъдеш достатъчно освободена да заживееш и изживееш напълно мечтата, която си имала в детствтото…
Супер статия! Благодаря!

LikeLike

Reply ↓
muiiio on April 15, 2011 at 2:16 said:

Знаеш ли, аз също си имам няколко такива филма, които след като повторих, се наложи да потретя. Един е български (може би защото не съм гледал “Георги и пеперудите”?) – това е “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Другите са “Сибирският бръснар”, “Амели Пулен”, “Вода за горещ шоколад”. И те разбирам напълно :)

Ще трябва да изгледам и твоите!

LikeLike

Reply ↓
Lidia H on April 15, 2011 at 8:09 said:

Както внаги прекрасна статия.
Стискам палци!

LikeLike

Reply ↓
Sarina Fileva on April 15, 2011 at 8:42 said:

Деси,
аз лично много се радвам, че си ни дарила с две Увекиндчета:)…и то какви!!! 2 е повече от 1:)
Успех
Зари

LikeLike

Reply ↓
Borislav Gueorguiev on April 15, 2011 at 9:03 said:

“Аризонска мечта” като филм не ми хареса. Но Кустурица беше ракетата носител на Брегович и с този филм той наистина стана световен и космополитизира балканската музика. Саундтракът и към “Аризонска мечта”, и към Underground заживяха своя собствен живот, без да е необходимо да си спомняш дори за филмите.

LikeLike

Reply ↓
Dessy Dimanova on April 15, 2011 at 9:13 said:

“рибата не говори, защото рибата знае всичко” – това ми хареса!
Успех!

LikeLike

Reply ↓
Паулина Георгиева on April 15, 2011 at 9:17 said:

Като пристрастена към киното ще ти кажа, че любимите филми се променят с нас самите. Защото киното не е просто чужда история на лента, то е и част от нас, припозната в него. N1,2 и 3 от твоята класация може да ги гледаш на глътки през година и пак ще имат различен вкус. :) Enjoy!

LikeLike

Reply ↓
Manuela on April 15, 2011 at 9:25 said:

Зареждащо и истинско! Георги и пеперудите ми е любим… Лично на мен ми е изключително трудно да направя своята класация топ 3, защото: първо, напоследък ми е почти невъзможно да се впечатля от филм, който съм изгледала на голям екран (последният хубав за мен беше “Речта на краля”; повечето филми, които значат нещо за мен, са български и толкова ги харесвам, че ми е трудно да ги подредя:)

LikeLike

Reply ↓
Марта Месечкова on April 15, 2011 at 9:31 said:

Деси, заплени ме описанието ти на Фадо и Георги и пеперудите, които не съм гледала, но ще направя. Успех в състезанието и ако можеш да спечелиш два телефона, иначе трябва да почнеш да съставяш график за споделяне между двете деца :)

LikeLike

Reply ↓
Илия on April 15, 2011 at 9:47 said:

Намерих повод да гледам за Георги и неговите пеперуди :)

LikeLike

Reply ↓
Мина on April 15, 2011 at 10:00 said:

За филма на Саура – Фадо, напълно споделям мнението Ви… уникален филм с уникален заряд :))) Другите филми вече са в листата ми и при първа възможност ще ги изгледам. Страхотен материал! Успех! :)))

LikeLike

Reply ↓
Стойчо on April 15, 2011 at 10:02 said:

Кой би гледал един филм два пъти? Познайте колко пъти съм гледал Междузвездни войни на кино? :)

LikeLike

Reply ↓
Анита on April 15, 2011 at 10:04 said:

обичам Мечо Пух :) “Колкото повече, толкова повече!” Успех Деси! :)

LikeLike

Reply ↓
Атанас Дюлгеров on April 15, 2011 at 10:05 said:

„Нямам аз предвид
никаква поука.
Аз съм страшен кит —
я, ела ми тука!” :)

LikeLike

Reply ↓
Диана Стоянова on April 15, 2011 at 10:10 said:

И трите филма са добри. Успех!

LikeLike

Reply ↓
Косето on April 15, 2011 at 10:23 said:

За съжеление съм гледала само “Аризонска мечта”, снощи ми беше не за 2ри , а за 222222222 път.Определено вече знам кои ще са двата филма , които ще гледам днес :)Публикацията наистина предивика интереа ми къмГеорги и пеперудите и към фадото…:))Успех!Опредлеено си залужава щом е за двете Ви душички малки :))

LikeLike

Reply ↓
Димитър Недев on April 15, 2011 at 10:34 said:

Понякога 2 е не само повече от 1 , а е всичко , което ти е било нужно да осмислиш съществуването си …

LikeLike

Reply ↓
Mishkov on April 15, 2011 at 10:53 said:

:))

LikeLike

Reply ↓
Антоан Хлебаров on April 15, 2011 at 11:02 said:

Добре разказано и добре написано ! Продължавай да разказваш, Деси !

LikeLike

Reply ↓
65536_kb_sec_ on April 15, 2011 at 11:04 said:

Е аз гледам такива филми, и за това реших да подкрепя идеята…
Успех

LikeLike

Reply ↓
Румяна Стойкова on April 15, 2011 at 11:06 said:

Няма нищо по-хубаво от една добре разказана история,а добре разказана история, която докосва сърцето и душата ти се превръща в твоя собствена. Затова обичам киното, изживяла съм не една и две истории, които са ме преизпълнили с красота и обич, и са ми давали надежда и смисъл.

След прочетеното те познавам, разбирам и осмислям напълно. Кажи ми кои са твоите филми за да ти кажа какъв човек си:)!

Ще перефразирам Алхимика с “ако едно нещо се случи веднъж, може и да го броим като изключение, но случи ли се втори път със сигурност ще има и трети”

и ще кажа, че ако едно нещо се случи два пъти се превръща в съдба :)
.

LikeLike

Reply ↓
dessie betov on April 15, 2011 at 11:09 said:

udovolstvie beshe da procheta tova!

LikeLike

Reply ↓
Stela Ilcheva on April 15, 2011 at 11:20 said:

I trite filma sa prekrasni :)

LikeLike

Reply ↓
Елена Иванова on April 15, 2011 at 11:27 said:

Че две е повече от едно – това е ясно. Интересно е колко прави 2 без 1 ? Например, когато отглеждах малките си деца, старите хора казваха, ако го няма едното дете все едно си без дете… Практиката го доказа, вместо шум и врява у дома се възцаряваше някаква неестествена тишина, когато вкъщи беше само едното дете…
Сигурно мога да изброя не 3, а 30 филма които бих гледала отново и отново, а в последно време, когато купувам книга се питам дали ще я прочета отново.

LikeLike

Reply ↓
Невяна Коева on April 15, 2011 at 11:28 said:

Може би не е случайно, че точно сноши даваха Аризонска мечта по някоя телевизия. Много хубава статия, която ме накара да се замисля за моите любими филми..и тези на детето ми, които и аз започнах да гледам по много пъти…и за нещата които ни правят щастливи. Защото ако повториш нещо няколко пъти, значи наистина ти харесва…и трябва да си търсим повече нови неща, които искаме да повтаряме…

Успех :)

LikeLike

Reply ↓
lubo on April 15, 2011 at 11:29 said:

НЕ ВИДЯХ “АХ ТОЗИ ДЖАЗ” – МАЙ ВОДИ В МОЯТА КЛАСАЦИЯ – НАД 5 ПЪТИ ;)))

LikeLike

Reply ↓
Dobromir Houbanov on April 15, 2011 at 11:31 said:

Arizona si e otdavna klasicheski shedyovar. Kato dobavim i chicho Iggy kak tika neshtata. No comment. Za purvia se zaintriguvah. Opredeleno shte go gledam. Istinska muzika ne e samo fadoto I’m afraid. Thumbs up.

LikeLike

Reply ↓
Гергана Михайлова on April 15, 2011 at 11:35 said:

Разбира се, че 2 е повече от 1, навсякъде! Страхотна статия!
Успех от мен!
П.П. Филмите са невероятни, и трите съм ги гледала! Поздрави за избора!

LikeLike

Reply ↓
Калин on April 15, 2011 at 11:37 said:

Успех в играта!
Статията е супер и заслужава да победи!

LikeLike

Reply ↓
Симона on April 15, 2011 at 11:39 said:

Много приятна статия ! Успех !!! :)))

LikeLike

Reply ↓
Гери Павлова on April 15, 2011 at 11:44 said:

Хей, Деси, развълнува ме и то как… Ей така, с простата истина в “Две е крачката, която дели безразличието от влюбването. Ако повторите и ви хареса – значи ще го задържите завинаги…”

Две Е повече от едно – също както в танго, where it takes two to tango… Или както е при аурата на двама влюбени. Замисляла ли си се откъде идва добре познатият символ, с който изобразяваме сърце? ;) (http://images.suite101.com/2508599_com_auralovers.jpg). Или пък Ин-Ян – хармонията на противоположностите.

Ех, Деси, размисли ме… :)

Успех!

LikeLike

Reply ↓
Missirkov on April 15, 2011 at 11:52 said:

ОК, Деси, за пълно щастие може да направим “3 в 1″ – нов филм с танцуващи риби :))

LikeLike

Reply ↓
Владимир Йосифов on April 15, 2011 at 11:53 said:

Има много филми, които съм гледал повече от веднъж.
Успех !

LikeLike

Reply ↓
Мария P. on April 15, 2011 at 12:10 said:

Уникални филми, завладяваща статия. Успех Деси

LikeLike

Reply ↓
Цани on April 15, 2011 at 12:13 said:

“Когато едно нещо се случи един път, не е задължително да се повтори, но случи ли се два пъти, то със сигурност ще се случи още веднъж” – та в този ред на мисли, какъв е смисълът да гледаш един филм втори път, ако той не те е грабнал още с първото гледане и не става ли след вторито гледане просто навик да го гледаш пак и пак?!…хората са казали “повторението е майка на знанието, но и баща на затъпяването”…
P.S. Успех с печеленето на наградата

LikeLike

Reply ↓
Ралица Христова on April 15, 2011 at 12:14 said:

Успех , Деси!

LikeLike

Reply ↓
Деница Коцева on April 15, 2011 at 12:37 said:

Гледала съм само Аризонска мечта. Повече ор два пъти. Ще гледам и другите два филма,стана ми интересно :-)
Успех Деси

LikeLike

Reply ↓
Nadejda on April 15, 2011 at 12:55 said:

Не знам дали, защото съм зодия Близнаци и в тялото ми живеят две души или защото съм преживяла събитие, заради което в момента живея втори живот, но винаги съм била на мнение, че две е повече от едно. Може би просто така съм усещала както себе си, така и света около себе си. С течение на времето се доубеждавам в истиността на този факт. Затова статията много ми допадна, а пожеланието ми към авторката е да успее да зарадва двете си дечица, защото радостта отново ще е двойна- било то от гледна точка на двете детски души или погледнато от страната на авторката- радостта не само от победата, но и от грейналите очи на малчуганите, или просто нашата радост, че сме помогнали… Откъдето и да го погледнем две е повече от едно….!!! :))) УСПЕХ!

LikeLike

Reply ↓
Антония Стоилова on April 15, 2011 at 14:15 said:

2 е повече от 1! И всяко хубаво нещо в живота човек иска не само да го повтори, а и потрети, почетвърти, попети…
Смятам, че това важи за всичко, което носи удоволствие на душата! Защото опитал веднъж искаш още и още :)

LikeLike

Reply ↓
Балкански документален център on April 15, 2011 at 14:29 said:

Чудно!

LikeLike

Reply ↓
Леда on April 15, 2011 at 15:14 said:

Моята любимка Мей Уест казва, че това, което си струва да се прави, си струва да се прави бавно. :) Аз бих я редактирала – струва си да се прави поне два пъти. :) Или колкото може повече. Филми, книги, музика – живея ги отново и отново – защото всеки път са различна емоция, разкриване, проглеждане, истина. И колкото повече – толкова повече. :)

LikeLike

Reply ↓
Даниела Шаламанова on April 15, 2011 at 15:22 said:

Винаги е по-добре да има две глави под една шапка – няма съмнение 2 е повече от 1! Успех :)

LikeLike

Reply ↓
GaN on April 15, 2011 at 15:54 said:

“Две не просто е повече от едно. Две е крачката, която правите към истинското обвързване.”

Как го измисли това :) Стоя и се чудя :D

LikeLike

Reply ↓
Валентин Колев on April 15, 2011 at 16:13 said:

Не съм гледал нито един от филмите, но определено веднага щом “оставя” този коментар ще се “отбия” до някой torrent :) При такова описание как да не поискаш да разбереш повече! Не съм много сигурен, че 2 води до пристрастяване…ако е така всеки, който има 2-е деца е трябвало да прави и 3-то и 4-то :)))) или се пристрастяването е само до момента на правенето (мисля, че не е нужна червена точка).Както казваше един Търговски директор “на децата най – хубавото им е правенето”. Както и да е…
Стискам палци и успех, Деси!

LikeLike

Reply ↓
Lyuben on April 15, 2011 at 16:28 said:

Успех:)

LikeLike

Reply ↓
М.Божилова on April 15, 2011 at 17:31 said:

Две е повече от една!
от обществото на пеперудите

LikeLike

Reply ↓
Виктория on April 15, 2011 at 19:46 said:

Хареса ми последното, което прочетох:
“Ако едно нещо си струва то вие ще искате да го повторите. И още и още. Въпросът е да си дадете сметка, че 2 не просто е повече от едно. Две е крачката, която дели безразличието от влюбването. Ако повторите и ви хареса – значи ще го задържите завинаги – филма, приятеля, града – все едно. Две не просто е повече от едно. Две е крачката, която правите към истинското обвързване.”

Вярно и хубаво казано! :) Не съм гледала и трите филма, затова няма да коментирам тях, но мога да кажа какво означава тази фраза за мен самата, пречупена през моята призма. От личен опит твърдя, че ако имаш например любим приятел, без значение че 1000 пъти си ходил с него на кафе, просто защото неговата компания ти е приятна, отново и отново би излязъл с него и това няма да бъде скучна рутина,(както някои казаха) защото всеки път ще преоткривате все нови и интересни неща. А цялата тази магия помежду ви е започнала именно от 2рия път(среща) нататък …:) Аз съм щастливка да имам такъв човек до себе си :)
И 2 е повече от 1, защото всъщност 2 мисли като 1- или както се пее в песента 2 become 1 ;)
Успех!

LikeLike

Reply ↓
Живко on April 15, 2011 at 20:09 said:

Ще гледам филма. Успех в състезанието :)

LikeLike

Reply ↓
Светлозар Стоянов on April 15, 2011 at 20:26 said:

Всяка идея или повод се нуждае и от малко стимул от приятели, от мен го имате и успех. :)

LikeLike

Reply ↓
Antonia on April 15, 2011 at 20:33 said:

Без мечта няма и 1, и 2…и всичко останало. “Аризонска мечта” няколко пъти и за мен!

LikeLike

Reply ↓
Пламен Ганоя on April 15, 2011 at 20:52 said:

Уникално е когато можеш, да си поърпевш от прекрасните усещания. Истината,е че когато повтаряш нещо,то има защо! Когато минеш през едно и влезеш в две следва и три и въпрос на време е докъде ще стигнеш и до колко! Цялата истина е да очбиаш и правиш това което те прави щастлив, кара те да се чувстваш добре и да продължаваш да го правиш, човек живее чрез това. Много хубави мисли, изразени с голямо чувство и с унилано провкиран усет на всичко потръпващо в душата и цялото същество на човек. Не съм гледал “Фадо” но ще се постарая да го гледам. Благодарности, за разширения, обогатения и красив свят в теб който предлагаш, изпълнен с огън, страст и нежна топлина, пареща и затихваща дъха на всеки читател!
С уважение: Пламен Ганов

LikeLike

Reply ↓
Пламен Ганоя on April 15, 2011 at 20:57 said:

Страхотна емоция, страхотни чувства ! Браво ! Успех! Много силно, и развълнуващо и разпалващо :)

LikeLike

Reply ↓
sara saad on April 15, 2011 at 21:00 said:

shte gledam opredeleno filma yspehhh :)

LikeLike

Reply ↓
Grozdan on April 15, 2011 at 21:09 said:

Bravo, Desi! Uspeh!

LikeLike

Reply ↓
Мария Филипова on April 15, 2011 at 21:59 said:

http://www.youtube.com/watch?v=hEl-HznEemI Линк към филма, който мога да гледам повече от 3 пъти:)

LikeLike

Reply ↓
Лора Чолакова on April 15, 2011 at 22:01 said:

Благодарение на Деси и блога й и аз открих толкова прекрасни неща. Участието й в конкурси, както винаги е много впечатляващо. Жива съм и Морето в мен открих точно, когато ми бяха най-необходими. След това великолепно представяне всеки би искал да гледа и трите филма, и то не само веднъж :-) Успех, от сърце!

LikeLike

Reply ↓
Ivo on April 15, 2011 at 22:19 said:

Da ima mnogo takiva filmi :), i naistina vsi4ko nad 1 pat e pristrastqvane, a fadoto e muzika koqto dokosva du6ata :)

LikeLike

Reply ↓
Серхио on April 15, 2011 at 22:30 said:

Желая успех на начинанието ти! Изобщо не е лесно да провокираш стотици хора да коментират един текст.
Този тук си струва и ми напомня за моите 2>1 филми като “Изкуплението Шоушенк”, “El Mariachi”, “Хрониките на Ридик” :)

LikeLike

Reply ↓
Майк Рам on April 16, 2011 at 0:05 said:

Тези игри станаха много спамерски, но понеже си мой човек, ще дам един глас в твоя подкрепа. Успех! :-)

LikeLike

Reply ↓
Михаела Петрова on April 16, 2011 at 1:22 said:

Филмите са чудесен начин да бъде илюстрирана позитивната идея, но този път за разнообразие реших да бъда “лошото ченге”… Деси казва – ако го гледаш/направиш втори път, значи наистина ти харесва и ще го правиш още много пъти, ще се влюбиш, нещото ще стане част от теб. Така е, но нека не забравяме, че докато все още броим до 2, до 3, до 5-6 дори нещата могат да изглеждат сякаш надграждаш хубавото и то става още по-хубаво. Смея да твърдя, че след второто харесване вече си на път да създадеш навик, да акумулираш отговорност към онова, което харесваш – тоест, необходимостта да го защитаваш, да го превърнеш в свое верую и да тръгнеш да търсиш съмишленици… и трети вариант – започваш да се пристрастяваш. И няма никакво значение дали се пристрастяваш към алхокол, цигари и други стимуланти или към философски концепции, или към маршрута, по който минаваш всеки ден, към колата си, или към телефона си… при всяко положение ставаш зависим от онова, което харесваш. Аз поне много внимавам, когато усетя, че нещо ми е харесало истински. Позволявам си то да ме увлече, разрешавам му да бъде част от моята идентификация, но се опитвам да наблюдавам и моментът, в който се оказва, че то ме рамкира. Тогава, дори и в началото, леко насила, настървено търся ново харесване… иначе се зацикля. А тогава геометричната (или аритметичната, не мога да преценя) прогресия лесно се обръща в минусова. Чудесно е да си харесвате неща и да ги повтаряте, докато станат част от вас. Но никога не забравяйте да разширявате света си. Отново от кота нула.

LikeLike

Reply ↓
Мирослава Попова on April 16, 2011 at 8:45 said:

Прибавих поредното заглавие в списъка с филми, които трябва да се гледат! Успех!

LikeLike

Reply ↓
Надя on April 16, 2011 at 11:46 said:

Ех.. В живота на всеки има по един Георги ;) за хубаво или за лошо ;) тъкмо бях решила този уикенд да се заредя с българско кино и ще! ;)
П.С. а към филмите, които гледаме повече от веднъж, броят ли се сериалите хихи :) като “Бар Наздраве” , “Приятели” (околооо… хм.. 4 пъти..?), “Pushing Daisies” (!!! слабо известен – страхотен ;) )

LikeLike

Reply ↓
Alexander Kadiev on April 16, 2011 at 17:48 said:

За да направиш и една крачка напред,определено ти трябват 2 крака! С един ще седиш на място!2>1

Успех Деси

LikeLike

Reply ↓
Диана Попова on April 16, 2011 at 23:35 said:

Не съм гледала Фадо, но ще поправя това съвсем скоро :)

Статията е много хубава, Деси, поздравления :)

LikeLike

Reply ↓
Mila on April 17, 2011 at 0:45 said:

Споделям страстта към музиката и испанската култура. Определено текстът докосна душата ми :)

LikeLike

Reply ↓
Anna P on April 17, 2011 at 10:09 said:

попитай калинките, къде да търсим щастието :))

LikeLike

Reply ↓
Тома Щилиянов on April 17, 2011 at 10:29 said:

Браво, Деси, много дбро… Само не ме карай да казвам аз филмите, които съм гледал повече от 5 пъти, че ще излезе един интересен списък с дебилни комедии, психо филми (седем), японски класики (седемте самураи) и какво ли още не… :)

LikeLike

Reply ↓
Пламен Русев on April 17, 2011 at 10:30 said:

Bravo Des. Uspeh

LikeLike

Reply ↓
Людмила Атанасова on April 17, 2011 at 10:38 said:

Да, 2 е > от 1, макар че всичко е ЕДНО, както казва Ричард Бах… Според мен е важно да искаш пак и пак да гледаш един филм след като го имаш за себе си. Да живеят торентите, но колко пъти сте гледали филм след първо гледане?… А имаше времена, в които се залепях за телевизора само защото повтарят нещо, което ми е харесало първия път. Сега се замислих колко дискове съм натрупала на принципа “да си го имам”. Но пък има шедьоври (не според критици или блокбъстърски класации), които са на почетния първи ред, нищо че ги гледам рядко, ама то е нарочно, да е кефът още по-голям. Сори, Деси, не ни съвпадат много, с изключение на Саура, и то не всичко, и музиката към “Аризонска мечта”. Нея съм я слушала има-няма само 5000 пъти преди да гледам филма (после не съм ги броила)и твърдя, че тя ми беше нещо като курс по трениране на въображението. Успех в състезанието!

LikeLike

Reply ↓
Aглика Дамаскова on April 17, 2011 at 10:54 said:

Деси, обичам те!
Имам щастието да съм учителка на децата ти. Те са две и не просто са повече от едно, те са повече и от две…Благодаря ти!

LikeLike

Reply ↓
enna on April 17, 2011 at 10:59 said:

Аз бих добавила и “Тигър и Дракон” заради много качества, но и заради репликата “A sword by itslef rules nothing. It only comes alive in skilled hands”. Така е с много неща в живота. Сами по себе си не означават и не могат нищо. За това и 2 е повече от 1 ;)

Страхотна статия, Деси! Поздравления!

LikeLike

Reply ↓
marin bodakov on April 17, 2011 at 11:15 said:

Винаги бих гледал “Мисията”.

LikeLike

Reply ↓
Мариета on April 17, 2011 at 11:25 said:

Благодаря за прекрасната статия :)
Всеки, оценил изкуството на повтарянето, не говори… защото знае всичко :)

LikeLike

Reply ↓
Yanitsa on April 17, 2011 at 11:29 said:

Когато прочетох стимула ти да активираш коментарите на толкова много хора си казах – ама разбира се, че ще се включа! Двете ти деца са щастливи да имат майка като теб, а ти щастлива да имаш деца като тях :)
По темата 2>1. Аз знам, че си е цяла арабска поговорка – ако веднъж се случи нещо, то може никога повече да не се повтори. Но ако нещо се случи два пъти… със сигурност ще има и трети. 2 е отнова число, с което прекрачваме себе си, и създаваме споделеност, даваме си шанс да бъдем щастливи пак и пак…и пак
Наслука!
Яница

LikeLike

Reply ↓
Любомир Младенов on April 17, 2011 at 11:38 said:

Аризонска мечта е филм с неповторима атмосфера и музика. Някои филми просто трябва да се гледат по два пъти за да бъдат разбрани. :)
Другите два филма не съм имал удоволствието да гледам.

LikeLike

Reply ↓
Mariq Jeleva on April 17, 2011 at 11:38 said:

Haresva mi statiqta.Ako naistina haresva6 ne6to estestveno go pravi6 pove4e ot edin pyt

LikeLike

Reply ↓
Иван on April 17, 2011 at 12:48 said:

Е как, нормално е когато нещо ни е харесало, та дори и най-елементарно да се връщаме пак към него а ако ни е жигнало и емоционално -съвсем.Всеки го прави и е нормално да е така.
Днес ще си облека червената тениска, защото ми харесва повече от всяка друга :)

LikeLike

Reply ↓
Блага on April 17, 2011 at 12:52 said:

Благодаря за хубаво написаните думи :) Особено ми хареса “Въпросът е да си дадете сметка, че 2 не просто е повече от едно. Две е крачката, която дели безразличието от влюбването…”. Поздравления, много точно казано :) УСПЕХ!

LikeLike

Reply ↓
Грег on April 17, 2011 at 14:11 said:

Успех, Деси! Хубав текст! ;-)

LikeLike

Reply ↓
Danny Petkov on April 17, 2011 at 14:24 said:

Наистина много хубави филми

LikeLike

Reply ↓
Параскева on April 17, 2011 at 14:33 said:

Две е крачката, която дели безразличието от влюбването :) Верно.Няма начин да не се проявява и на много други места 2>1 .
Успех

LikeLike

Reply ↓
Стоян А. Стоянов on April 17, 2011 at 14:34 said:

Текстът е страхотен, LG Optimus 2X също. Пожелавам да го спечелиш:)))

LikeLike

Reply ↓
Kostadin Chervenliev on April 17, 2011 at 14:34 said:

Здравей Деси, интересно наистина, особено що става въпрос за това дали 2 е повече от едно, но пък 1 е преди 2, ама пък е по малко, ама пък е първо, ама пък …… пффффф обърках се. :):):)

LikeLike

Reply ↓
Божидар on April 17, 2011 at 14:37 said:

Успех Деси ;)

LikeLike

Reply ↓
Емилия on April 17, 2011 at 15:11 said:

успех и от мен

LikeLike

Reply ↓
Rafail on April 17, 2011 at 15:18 said:

Наистина хубав филм! Успех!!!

LikeLike

Reply ↓
Мая Марашлян on April 17, 2011 at 16:16 said:

На Георги и пеперудите му се каня откакто ми разказа за него преди няколко години.
Успех с играта!

LikeLike

Reply ↓
Деница Георгиева on April 17, 2011 at 16:18 said:

Успех!

LikeLike

Reply ↓
Десислава Пантелеева on April 17, 2011 at 16:29 said:

Успех, Деска! Благодаря ти, че ми припомни ;-)И аз си пуснах музиката от Аризонска мечта…

LikeLike

Reply ↓
Генади on April 17, 2011 at 16:47 said:

За Аризонска мечта съм съгласен :) За Георги и пеперудите чувам за първи път обаче, чудя се къде може да се гледа :)

LikeLike

Reply ↓
Васи on April 17, 2011 at 18:09 said:

Хайде и аз да се включа, макар и в края на играта. Успех! :)

LikeLike

Reply ↓
Калоян on April 17, 2011 at 19:01 said:

Последният филм не съм го гледал,но задължително ще му хвърля едно очо.

LikeLike

Reply ↓
Йордан on April 17, 2011 at 19:15 said:

Българският филм не съм го гледал, испанският и сръбският (щото аризона дриийм май само се случваше в сащ) си ги спомням мъгляво. Явно не съм “сериен” зрител. от Аризона дрейм си спомням по-ясно анонса който му направи Иги Поп по МТВ, тогава май беше гост-водещ на “120 минути”. Беше се напушил и гушкаше една надуваема кукла която представи, като своя съпруга. Говореше й за риби, които идват и си отиват и т.н., и същевременно представяше саундтрака към филма. Звучеше горе-долу така http://www.dailymotion.com/video/xb8iy3_tom-waits-iggy-pop-coffee-and-cigar_music Ако някой изрови това представяне ще почерпя. Бих го гледал още веднъж …

LikeLike

Reply ↓
- Йордан on April 17, 2011 at 19:32 said:
  
  Сам си го намерих, за съжаление е само част от цялото предаване. Малките деца да не гледат странната рисунка в дясно!!!!
  http://vimeo.com/22093456?ab – death car
  
  LikeLike
  
  Reply ↓
Феодор Бошнаков on April 17, 2011 at 19:35 said:

И аз да дам своя глас в подкрепа на състезанието:)

LikeLike

Reply ↓
Жасмина on April 17, 2011 at 20:12 said:

Две е повече от едно, но винаги първотото е по-красиво, запомнящо се и понякога повтарянето разваля красотата на първото, когато говорим за преживявания и емоции. Когато имаш две тетрадки, а не една – е по-добре :)

LikeLike

Reply ↓
Deyana Milusheva on April 17, 2011 at 20:40 said:

Успех, Деси!

LikeLike

Reply ↓
get_peace on April 17, 2011 at 20:41 said:

Аз подкрепих няколко участника в тази игра… не си спомням дали и теб съм подкрепил… ама с риск да се повторя… успех :)

LikeLike

Reply ↓
Alexander Radoslavov on April 17, 2011 at 20:42 said:

Хубави филми, успех в надпреварата от мен

LikeLike

Reply ↓
Даниел Чолаков on April 17, 2011 at 21:01 said:

Успех :)))

LikeLike

Reply ↓
Ina Dobrilova on April 17, 2011 at 21:28 said:

Страхотно!
Успех =)

LikeLike

Reply ↓
Виктория Иванова on April 17, 2011 at 21:35 said:

Деси и 3-те филма говорят много за теб … – ако кажем, че човек е 1, то книгата, филмът, музиката, които харесва са неговото 2 – това, което помага на хората да разберат неговата душевност, да го познават по-добре. всяко 2 добавя към 1-то нов аспект и ти помага да видиш човека ‘повече’, дори да не го виждаш всеки ден

LikeLike

Reply ↓
Нелко Начев on April 17, 2011 at 22:07 said:

Ако не бях прочел статията и коментарите, щеше да ми е неудобно да си призня, че гледам поне по два пъти почти всички филми които ми харесат… Има и такива които съм гледал по 10 пъти и си ги “преговарям” отвреме навреме.:-)

LikeLike

Reply ↓
Николета Свещарска on April 17, 2011 at 22:20 said:

Деси,
Статията ти е наистина прекрасна. Стискам палци да спечелиш. Когато нещо те изпълва с ентисиазъм и те кара да се усмихнеш задължително трябва да го повториш. Така ще аз със сигурност ще я прочета още веднъж .

LikeLike

Reply ↓
pslavkov on April 17, 2011 at 22:56 said:

Любими филми гледам по няколко пъти. Правя това през определен (не много къс) житейски период и по този начин виждам филма по новому, с други очи и дълбочина. (Същото, между другото, важи и за книгите…)

LikeLike

Reply ↓
Елена on April 17, 2011 at 23:01 said:

Успех!

LikeLike

Reply ↓
Genata on April 17, 2011 at 23:04 said:

Mnogo interesno, dano de4icata imat telefona, zasluvawa si!

LikeLike

Reply ↓
Tina on April 18, 2011 at 0:00 said:

Наистина хубави филмчета, особено “Фадо” – невероятен филм с уникална музика!
Успех!

LikeLike

Reply ↓
Dessi Boshnakova on April 18, 2011 at 0:01 said:

Благодаря на всички за коментарите! не съм си и мислела, че мога да предизвикам толкова мисли с едно просто математическо твърдение, че 2>1. Много въпроси зададохте, много идеи споделихте и аз наистина съм признателна. Благодаря че ви има и че съм ваша приятелка!

LikeLike

Reply ↓
Tina on April 18, 2011 at 0:03 said:

Страхотни фимчета, особено “Фадо” – невероятен филм и уникална музика!
Успех Деси!

LikeLike

Reply ↓
Lucho Kadiev on April 18, 2011 at 0:29 said:

“Koi bi gledal film poveche ot edin put?” – ami az naprimer…. kakto i lyubima kniga bih preprochel… Napulno sum suglasen s Паулина Георгиева, che vuzpriyatiyata se promenyat s nas samite. Gledal sum nyakoi filmi poveche ot dvaiset puti i vseki put sum otkrival po neshto novo, koeto ne sum zabelyazal predi. Uspeh Desi, vyarvam v tvoya izbor!

LikeLike

Reply ↓
Павел Чернев on April 18, 2011 at 1:03 said:

Как да се изразя…Гледал съм “Аризонска мечта” достатъчно отдавна, за да бъда достатъчно обективен. Когато беше модерен ( преди около 15-17 г.), доста се говореше за него, музиката му се превъзнасяше…честно казано, ми се стори доста претенциозен, с преекспониран интелектуален прочит на ситуациите и постановката…отнесен, неадекватен, с крайно неясно посляние/послания…
Осмелявам се да кажа това, с пълното съзнание за бурята от критики, която ще последва – “каак, видите ли, тоз си позволява да не благоговее пред таз светиня на киноизкуството !”……
Ами не благоговея….и да си кажа честно, не разбрах защо е толкоз велик този филм. Във всеки случай не робувам на всеобщото мнение или на посоченото ми, ако ще от най-интелектуалните и тънкочувствителни културтрегери….

LikeLike

Reply ↓
Alexander Kadiev on April 18, 2011 at 9:06 said:

За една крачка напред си трябват определено 2 крака!Пробвал съм на 1крак,но резултата е …лош:)

LikeLike

Reply ↓
Александър on April 18, 2011 at 9:51 said:

Страхотен начин да обясни колко е важно човек да може да мечтае. От филмите съм гледал само единия, но със сигурност сме запали да намеря другите и да ги гледам. Поне по два пъти. :)

LikeLike

Reply ↓
Георги on April 18, 2011 at 10:54 said:

Има много филми, които съм гледал повече от веднъж и пак гледам с удоволствие когато ми попаднат. Хубавото си е хубаво … 2 е винаги повече от 1

LikeLike

Reply ↓
Александра Петкова on April 18, 2011 at 12:37 said:

Успех в начинанието!Поздрави

LikeLike

Reply ↓
plamenshopov on April 18, 2011 at 12:57 said:

искам да съм последен!

LikeLike

Reply ↓
Radislav Kondakov on April 18, 2011 at 13:54 said:

Успех :-)

LikeLike

Reply ↓
Borislava Gakova on April 18, 2011 at 23:05 said:

1 е много самотно. Хората не са създадени да бъдат сами и всеки търси своето 2, за да се почувства цял и истински. Що се отнася до филмите, макар и моята лична класация да е по-различна, съм напълно съгласна,че човек открива филми и книги, които кореспондират с неговата душевност. Именно те са тези, към които се връщаме многкратно, които преоткриваме всеки път от които имаме нужда в определени моменти.Успех!

LikeLike

Reply ↓
Misho Georgiev on June 21, 2011 at 9:41 said:

Готина история

http://www.facebook.com/m000777

LikeLike

Reply ↓

В търсене на по-добрата страна на нещата

За мислите, които ме карат да се чувствам щастлива

Две е повече от едно

406 thoughts on “Две е повече от едно”

Leave a Reply Cancel reply

Follow “В търсене на по-добрата страна на нещата”

Share this:

Like this:

Related

406 thoughts on “Две е повече от едно”

Leave a Reply Cancel reply

Follow “В търсене на по-добрата страна на нещата”