Може ли човек да се развива, ако никой не му казва къде греши?
Може ли човек да върви напред, ако постоянно чува, че е на върха?
Дораснали ли сме, за да има у нас критика, която не се приема за хейтване?
Когато става въпрос за кинокритик, никой не казва, че той мрази режисьора. Но когато някой изкаже мнението си публично и то е обективно, не позитивно, веднага му се присписва етикет „Хейтър“. Толкова ли е трудно да приемеш, че не си съвършен?
Да, не е приятно да чуваш какво не си направил както трябва. Но… Ако не го чуваш, как ще ставаш по-добър?
В света има професия критик – за кино, за литература, за театър, за реклама, за ПР, за музика, за ресторанти, за…
У нас или плюем или хвалим. И според скромното ми мнение именно липсата на критика и липсата на способността да приемаме критиката е едно от нещата, което ни спъва да вървим напред. Всички сме върха. (И аз, разбира се)
Така обаче няма как да направим следващото си нещо по-добре от предишното, защото ние си знаем всичко и си го правим добре.
Да, не ми е приятно, когато ме критикуват. Не ми е приятно, но когато има основание за критиката, я приемам. Замислям се как да избегна тези грешки следващия път и това, според мен, е единственият начин утре да съм малко по-добра от вчера.
Съвсем естествено е това, което прави един човек или компания, да не се хареса на всички.
Но също така съвсем естествено е да могат да се чуят и двете страни.
Проблемът е, че липсва основателна критика – не просто обиди и хейтване, а точно показване на грешките, за да могат да се избегнат следващия път.
Е, в този хладен летен ден, си позволявам да изкритикувам времето – не ми харесва, че е студено, че се опитва да вали и развали плановете ми за разходка. Добре, че времето се управлява от някой много на високо, който няма да слезе да ме наплюе в коментарите, че го хейтвам.
Да, не съм съвършена, но това не ми пречи да виждам грешките на другите. И не разбирам, защо като им го кажа, те ми се сърдят. Кой им е обещал, че са съвършени?
Вместо край един критик, който успя да усети силата на страстта и да оцени качествата на готвача:
[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=naH4CFtqj5o&feature=related]
Много хубав текст, Десче! И много верен.
Да умееш да бъдеш критикуван означава да си дозрял за това, да си надмогнал егото си отвъд хормонално-обусловените тийн години и да си всъщност достатъчно смел човек. Познавам хора, които се преструват, че искат да чуят критика, защото са чували, че това било „модерно“, но всъщност единственото, на което са способни е да ти отвърнат отбранително. А това често означава агресивно.
„Модерното“ всъщност се отнася до онези, които го умеят достойно в този живот – да не се преструват, но и да не обиждат с мнението си; да не приписват другиму своите бесове. Дълбоко вярвам, че само онзи, който мрази постоянно подозира у другия омраза; само готовият на притворство смята, че в изказаното мнение (не дай боже с привкус на критика) непременно има лична нападка.
Така че – давай в свойто несъвършенство 🙂
Горда твоя съ-несъвършенка,
Л 🙂
Любов, всичко, което изпитвам към прекрасното ти несъвършенство е ЛЮБОВ!!!!
Критикуването наистина е трудна задача, имам предвид изказването на градивна критика. Истината е, че когато се сблъскваме с такава, често много ни боли, често искаме да я подминем и още по-често да я забравим на секундата. Трудното е да се вслушаме в нея – на това се възпитавам в последните години, но признавам, че не ми се получава винаги.
И аз съм несъвършенна и се радвам, че е така. Нашите недостатъци са и наши предимства – въпрос на ситуация и гледна точка. Важното е да помним, че ние избираме накъде да вървим, как да се развиваме и кого да слушаме, а понякога е добре да чуваме и онези, които не одобряват нашето поведение или действия.
Мисля, че нечувнето на смислената критика ни пречи да вървим напред. Да, много често влагаме всичко от себе си и не ни е приятно да ни казват грешките, но ако никой не ни ги каже, рискуваме да ги повтаряме. А това не е от полза дори и за самите нас.
Аз съм срещал три вида критика.
1. Критика, която цели да ми помогне и е с доброжалателни намерения.
2. Критика, която цели да засили егото на критикуващия и да докаже колко прав е той с намерения за надмощие.
3. Критика, която цели да ме уязви или нарани с намерение да ме осакати психически.
Във всеки вид критика съм посочил и намерението. Намерението определя и ефекта от критиката. Получава се малко като пропагандата, в която се казват няколко истински факта, за да се пробута лъжливата информация. Така се получава и с критиката, ако я приемеш, приемаш и намерението, с което се прави за вярно. Това е така поне при мен. Може да приемаш недоброжелателна критика, ако имаш здраво чувство за себестойност, но такава критика често, като пропагандата, не ти е от полза.
Както казваш и ти, трудно се прави прави обоснована критика и дори доброжелателната е трудно да се направи, защото трябва да се подбира начинът, по който се поднася.