В стихотворението си Вяра, той казва:
Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
И да си призная, според мен умее да ги пише прекрасно. В училище винаги съм обичала часовете по литература. Така се случи, че имах страхотни учителки, които ми позволиха да усетя текста, без да налагат виждането на Партията. И много често след промените са ми се чудели как може да харесвам Вапцаров. Истината е, че поезията му е мелодия, която е в съзвучие с мен. Думите му стигат до сърцето ми и категорично отказвам да обяснявам защо. Нали не можете да отречете „Колко всички майки си приличат в света!„?
Всяка година след зимата тръпна в очакване на Моята пролет, която ще събуди мен и света отново.
И в днешния ден, когато се навършват 70 години от датата, на която Вапцаров бе разстрелян, прочетете какво е написал малко преди да си отиде от този свят.
БОРБАТА Е БЕЗМИЛОСТНО ЖЕСТОКА…
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
14 ч. – 23.07.1942 г.
Мисля, че ако човек има сили да напише толкова красиви думи, и куража да умре за тях, заслужава да бъде завинаги с народа си. Не знам обаче дали народът заслужава такъв поет.
Колко много ненаписани стихове няма да прочетем, защото той си отиде твърде млад.
Вапцаров ми е един от най-любимите поети. Абсолютно съгласна съм, че стиховете му са песен. Но това, което мен най-много ме трогва е, че надниква в дъното на душата ти и го прави толкова леко. Неописуемо е. Аз не познавам Вапцаров през погледа на Партията 🙂 и въпреки това го намирам за гениален. В Песни за една страна се докосва до човека и неговите най-съкровени мисли и тревоги. Бръква дълбоко, докосва струната на тъгата и оставаш завинаги омагьосан.
Вапцаров и Ботев – върховете в нашата поезия. И двамата толкова истински, и двамата загиват трагично за своите идеали. Но може би Съдбата си знае работата. Ако бяха доживели промяната (свободата при Ботев и социализма при Вапцаров), щяха да бъдат крайно разочаровани – това щеше да ги убие много повече от куршума. Като Пеньо Пенев, който вижда разминаването между идеала и действителността и не успява да го преживее.