По средата не е по-добрата страна на нещата

Много отдавна не съм писала в блога. И когато днес го отворих, видях тази публикация да седи в черновите. Реших да я публикувам, с условието, че там където пише фотограф, можете да сложите която и да било друга професия. Смисълът ще е същия.

Напоследък често се сблъсквам с хора, на които им е прекрасно по средата. И под по средата имам предвид (а не в предвид) посредствеността. За кого (а не за кой) говоря.
Говоря за тоталната ни примиримост към посредствеността, замаскирана с:
– той/тя  има добри намерения
– той/тя не го направи с лошо
– той/тя толкова си може
– той/тя има нужда от изява.

Мога да продължавам още много. Но говоря за:

– Това, че имам добър фотоапарат, не ме прави фотограф.
– Това, че от време на време пиша в блога си, не ме прави журналист.
– Това, че ходя на курсове по импровизационен театър, не ме прави актриса.
– Това, че уча театрална режисура, не ме прави режисьор.
– Това, че готвя, не ме прави готвач.
– Това, че обичам хубаво вино, не ме прави винен експерт.
– Това, че са ми интересни криминалните филми, не ме прави криминалист.

И пак мога да продължавам много. Надявам се, че схващате накъде искам да отведа мислите ви.
Професионалистите се отличават с онези 10 000 часа работа, които ние аматьорите нямаме. А дори и да имаме, ни е нужно образование (не е задължително диплома, защото има много непрофесионалисти с диплома).
Но по-ужасяващото за мен е, че професионалистите, водени от добри намерения, подкрепят изявите на непрофесионалистите и с това ги легитимират в очите на тези, които им имат доверие.
И така колелото се завърта и посредствеността се превръща в еталон, с помощта, разбира се, или с бездействието на професионалистите.
Огледайте се – пълно е неща по средата – те не са чак толкова лоши, но изобщо и не са добри. Те са повече и ние приемаме средата за върха. А това е тъжно, не толкова за професионалистите, колкото за нас самите. Защото смаляваме обхвата на мечтите си и лекичко започваме да мечтаем и ние да се озовем по средата.
Решаваме, че след като другите всички са фотографи, то и ние след 2000 снимки, можем да извадим 1-2 хубави и да се наречем фотографи. После започваме да предлагаме услугите си на други за кеф, после за пари и ставаме професионални фотографи. Ама не. Натискането на копчето, когато апаратът е добър и настроен на автоматичен режим не ме прави фотограф. Същото мога да кажа и за много други неща.
Така че бъдете внимателни, когато подкрепяте усилията на някой да блесне. Не казвам да го спирате, а да го вдъхновявате да стане професионалист, а не да се нарече професионалист.