Да, с любов. Без любов няма да успее нито една реформа. Един много скъп за мен човек веднъж каза, че не можеш да спечелиш ума на някого, ако първо не спечелиш сърцето му.
Каквато и реформа да подхванем (ако изобщо подхванем някаква) няма как да успее, докато образованието не се превърне в истинска ценност за тези, които преподават, за тези, които учат, и за пазара на труда.
Какво имам предвид?
Уважението към учителската професия е толкова високо, че никой днес не мечтае да стане учител. Все още мнозина са на мнение, че в тази професия остават тези, които нищо друго не могат. И ви го казвам от собствен опит.
Уважение към тези, които се учат – от детската градина до университета, тези, които учат, не са популярни сред съучениците си. Наричат ги с най-различни имена, но нито едно от тях не е знак на уважение.
Търсене на пазара на труда – обикновено тези, които много са учили, получават следния отговор при търсене на работа – „Квалификацията ви надхвърля очакванията ни“.
Така че моята идея за реформа в образованието започва с промяна на нагласите към ученето и образованите хора. И държа до отбележа, че не говоря за хората с дипломи, а за образованите. Днес, ако човек иска да учи, може да го направи независимо или дори въпреки системата. Въпросът е защо да учи?
Да, защо да учи човек, като всички модели на успех и поведение доказват, че можеш да имаш успех и материално благополучие и без.
Не обвинявам всички, които са успели без. Искам обаче в публичното пространство да присъстват и тези, които са успели благодарение на образоваността си – има много такива хора, но те не са интересни, не са вълнуващи, не са лесни за „продаване“ като модел на поведение.
Така че, преди да се захванем с местене на прозиведения от един в клас друг, нека се запитаме:
Защо децата биха искали да знаят?
Какво да направим, за да задържим смислените хора в учителската професия?
Как да привлечем млади хора към учителската професия?
Какво правим, за да покажем на децата, че образованието отваря врати?
Още много въпроси можем да зададем на себе си. Но си мисля, че старата мъдрост, че промяната започва от нас е в сила. И последно – запитайте се колко пъти сте питали ваш приятел/ка защо го учиш това?
Ако някой министър на образованието иска да направим смислена реформа, тя, според скромното ми мнение, трябва да започне от системни усилия за промяна на отношението у нас към образованието и образоваността. Иначе ще правим само технически промени, които няма да доведат до никакъв резултат. Все пак ученето е самотно занимание и трябва сам да го поискаш и да се потрудиш.
Абсолютно съм съгласна.. „На сила хубост не става“, както се казва, та така и с образованието. Сещам се и още една приказка, която ми идва относно темата за ученето – На сила добро на никого не можеш да направиш- само лошо можеш.
Така де, ученето се получава, когато има желание!
Преподавателите и докторите трябва да получават най-високите заплати в тази държава! Безобразно е неуважението към тези професии, които помагат на Човека от първите стъпки в неговия Живот! Тъжно е…
Образованието е сериозна предпоставка за успех! Не говоря за финансова стабилност или публично признание…
Образованият човек е сам достатъчен на себе си. Той намира красотата в нещата, които прави.
Образованието е толкова, толкова важно. Не знам защо това не се осъзнава. Като започнем от едното елементарно самочувствие, което ти дават знанията, та стигнем вече до възможностите,които ти се отварят с повечето знания..
Поредното нещо, което е абсурд с нашата страна… не може да не се обръща внимание чак толкова. А има начини, с които да се засили образоването на поколенията. Щом на мен ми хрумват на акъла, какво остава за управляващите
С тези заплатки и самите учители са демотивирани да преподават, а какво остава за учениците… Като слушах колко двойки има на матурите тази година ми стана мъчно…
Толкова сте права. Промяна на нагласите и добавяне на ценности към една действително ценна идея. Звучи толкова просто, а всъщност е страшно сложно… Защото човек трябва да е дорасъл за да разшири светогледа си и да приеме такива гледни точки, а това за мнозина е твърде сложен процес, на който медиите не само не помагат, а пречат… Вероятно за някого не е изгодно хората да ценят образованието или пък истината е много по-проста – учените и образовани хора не правят циркове и скандали, затова медиите не ги толерират…