БОШЛАФ епизод 4, сезон 2 – подкаст за мисли, с мисли и смисли
Как сте? Знам, че и да ми отговорите, няма как да ви чуя, но все пак можете да пишете – в страницата във фейсбук, да коментирате в ютюб канала или да споделите снимка, като ни тагнете в инстаграм. Истински ме вълнува как сте?
Ако вас ви вълнува аз как съм, ще ви отговоря с любимия ми френски израз – comme ci comme ça. Иначе казано – горе долу. В един момент съм горе, после долу, ставам, отупвам се, вдугам се и пак нагоре, и така през деня нещата се редуват. И това е напълно нормално.
Добре, все пак да ви припомня, че това е Бошлаф – подкаст с водещ аз -Деси Бошнакова, а за другото се грижи – прекрасната Ева.
И така – от всички хвърчащи мисли, които съм сигурна, че връхлитат и вас, как да избера една, за да посветя този епизод на нея? Как?
И понеже нямам отговор на въпроса, ще събера различни мисли, което увеличава шанса поне една от тях да ви се стори близка, да я припознаете и да се оправдае времето, което сте отделили за бошлафене.
И така – забелязвам, че много хора по целия свят всячески се стараят да си върнат света – такъв какъвто е бил преди объркването. Тъжната истина, която няма как да ви спестя е, че това е невъзможно. В ПР има теория за публиките, която се казва ситуационна – защото всяка ситуация разбърква нещата и ги променя и оставя белези, така че и да искаме да се върнем в изходна позиция, няма да можем, защото сме променени от случилото се. В едно прекрасно видео за разказването на истории Кърт Вонегът казва, че колкото и да e тежко положението на Пепеляшка, то се подобрява след като мине балът, защото има хубави спомени, които да я топлят и положението й става поне малко по-добро отпреди. Съвсем не искам да ви кажа, че всичко е прекрасно, но е добре да свикнем с мисълта, че няма да се върнем там, където спряхме в 24.00 часа на 12 март 2020. Въпреки че бях последният човек, който си поръча чаша вино в Къш бара на 12 март и много се надявам да бъда първият, който ще си поръча чаша вино, когато отново отвори, с надеждата да започна от там, където спрях, знам, че няма как да изтрием времето между двете чаши. Време, в което съм се променила. Факт.
Така че не губете време в търсене на нещо, което го няма. Светът е тук, но е различен, аз съм тук – но съм различна, вие сте тук – и сте различни. Така че нека се съгласим, че сме тук, на същото място, но различни и нещата са различни, и е време да го приемем. По-лесно става като приемем, че нещата няма да бъдат като преди.
По-добро или по-лошо ни чака? Със сигурност си задавате и този въпрос? Хубавото е, че почти всеки на този свят не знае отговорът. Все пак някой може и да знае – ако това сте вие, споделете – знаете къде. Ще ми е полезно да знам. Аз съм от хората, които обичат да знаят, пък да става каквото ще. Но въпреки тежките време за всички, които ще загубим по нещо от стария свят в тази ситуация, мисля, че все пак имаме някакъв избор – имаме избор да се отчаяме или да се стегнем, да се изправим, да се изтупаме от прахта, да дезинфекцираме ръце и каквото дезинфектирате и да продължим напред – защото животът е променен, не е спрял. Мисля, че поне с това можем да се съгласим, нали?
Знаете ли колко пъти съм била благодарна на живота, че се обърква, защото така ми помага да взема правилните решения? Е, нека си представим, че този момент е такъв.
Сега имате време да помислите – нали този подкаст е точно затова? Колко още ще чакате, преди да последвате сърцето си и да започнете да се занимавате с това, което кара сърцето ви да пее? Ако сте късметлия и сте правили точно това и преди, как ще го преведете през тези предизвикателни време и какво още можете да направите? Изобщо – накъде вървяхте досега и това ли е посоката на сърцето ви?
Помислете, не бързайте да вземате решения сега, но е добре да използваме времето да помислим и да осъзнаем какво искаме ние. Винаги съм вярвала, че ако човек знае какво иска, дори и да е трудно, ще намери начин да го направи. Но също така вярвам, че не е достатъчно да си мислим, че искаме, а истински да искаме. Така че – което е това, което можете да правите с кеф, дори и затворени вкъщи при извънредно положение?
Като го намерите – дръжте го здраво, не допускайте никой да ви го отнеме и се борете. Аз поне като един проклет овен в битките съм много добра. Като погледна назад си давам сметка, че много сили съм изхабила в безумни битки, но и си давам сметка, че от всяка битка съм излязла по-силна, дори и да съм я загубила.
И винаги съм вярвала, че най-доброто предстои. Така че нека запретнем ръкави, нека съберем сили и да сме готови за атака на нашето си нещо, когато това е възможно. Лошите неща са неотменна част от живота. Те ще дойдат и няма смисъл да ги мислим. По-добре е да сме готови да се справим с тях, защото както често се шегувам – никой не ми е обещал безоблачно време през целия ми живот. Но мога да избера как да се справям и дали да се боря. Най-сигурният начин да имаме сили да се борим е като вярваме с цялото си същество, че битката си струва, че е нашата битка и трябва да я водим.
Събирам сили за смислените битки. И да ви призная, ще имам нужда от вашата подкрепа, така че събирайте сили.
Третата мисъл, която ми се върви напоследък в главата е – как да спрем да се сравняваме с другите. Знаете ли колко хора с дива еуфория споделят как спокойно си четат книги, гледат безплатно онлайн всякакви страхотни постановки, концерти и какво ли още не. Е, аз не мога – трудно се съсредоточавам. Но пък гледам всеки мюзикъл, който Уебър пуска в петък. Пренасям се на онзи прекрасен булевард Бродуей, спомням си как като младо момиче исках да поема всичко, което се случва на “Бродуей” и как се борих за евтини билети за същите тези мюзикъли на “Таймскуер”.
Не успях да прочета всички книги, които седят на нощното ми шкафче, не гледах пиеси, филми и концерти. А, извинете – бях на концерт на Обичайните заподозрени и на всяко шоу на любимите ХаХаХа Импро театър. Но пък веднъж в седмицата се потапям в любимия ми свят – онзи на мечтите и спомените. И не ме е срам да си го призная.
Така че – моля ви, като гледате високо културните хора във фейсбук, които всяка една минута посвещават на култура, не си мислете, че има нещо криво във вас.
Преди 5 години, когато бях на TED конференцията в Канада, на третия ден вече нямах сили да слушам лекциите и седях навън, хвърлях по един поглед на мониторите. Да, човек има нужда от почивка и от въздух. Така че – следвайте своя ритъм – и не обръщайте внимание на начина, по който другите прекарват времето си. Понякога – от опит ви го казвам, човек има нужда просто буквално да не прави нищо. Мисля, че сега моментът е идеален, защото много от нещата се движат с по-бавна скорост и ако спрете, няма да изостанете чак толкова много. Разбира се, ако изобщо сте в надпреварата. Може би сте сред по-мъдрите, които много ясно си дават сметка, че който много бърза, бавно стига.
И докато ей така си бошлафя с вас в главата ми вхрълита друга мисъл – ще се научим ли да сме “заедно” виртуално или когато това свърши ще изпитваме силна нужда от физическа заедност? И на това нямам отговор. Но знам, няма да е като преди. Научих го след 11 септември, когато нищо по отношение на сигурността в света не остана същото. Мисля, че и след това ще има много промени. Как ще свикнем с тях? Ще свикнем ли? Или…наистина не знам.
И понеже времето на нашия полет на мисълта е към своя край – няма как да ви оставя да кацнем без да ви насоча вниманието към нещо много важно – Айнщайн е казал, че не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.
Мисля, че се досетихте – трябват ни нови решения, а не усилия да продължим по старому.
С досегашните си действия стигнахме дотук. Ако искаме да излезем, ще трябва да мислим по нов начин. Какъв? Не знам, само знам, че мисленето е процес, които обаче може да се изучава. Един любим автор дори е издал цяла книга затова как да научим децата си да мислят и има система за часове по мислене, която някои страни използват в училищата си. Това си е тема за цял нов бошлаф. Ще се опитам да я запомня до следващата ни среща. Обещавам.
Така че нека поне не спираме да мислим. Който мисли, бърка, но който не мисли и да сбърка не може.
Убедена съм, че сред слушателите на Бошлаф е пълно с мислещи хора, и заедно ще съумеем да преминем през лудницата, да извлечем страхотни поуки и да излезем по-силни от всякога. И ще спазя традицията на сезон две и ще завършим с цитат на…Кърт Вонегът, разбира се.
“Най-страшната истина, пред която трябва да се изправим, и която вероятно ще ме направи несмешен до края на дните ми, е, че поне според мен на хората им е все едно дали планетата ще съществува и занапред. Имам чувството, че всички живеят, все едно са в „Анонимни алкохолици“ – ден за ден. Още няколко дни ще бъдат достатъчни. Познавам твърде малко хора, които мечтаят да има свят и за внуците им.”
Е, аз съм по-голяма късметлийка от Вонегът, защото съм убедена, че познавам вас – хора, които мечтаят да има свят и за внуците им”.
И знам, че заедно ще го направим по-добър, нали?
Моля ви – бъдете разумни, мислете, и пак мислете и бъдете безкомпромисни в защитаването на важните за вас неща.
А аз – продължавам да мечтая заедно с вас да има свят и за внуците ни.
Обичам ви.
Уточнение: измих си ръцете със сапун, преди да запиша този епизод. Но не носех маска, докато го записвах, защото искам да виждате цялото ми лице:)
Слушайте Бошлаф в любимата си платформа – https://anchor.fm/boshlaf/